Застрахователите отбелязват професионалният си празник.

Застрахователите отбелязват днес своя професионален празник. Денят е избран неслучайно-на 1 октомври 1891 г. в Русе е учредено първото българско застрахователно дружество–"България".
Оттогава до днес застраховането преживява няколко етапа в своето развитие.

Историята
 

До Втората световна война застраховането се утвърждава като важен стопански отрасъл у нас, върху който се упражнява държавен контрол.
През 1946 г. всичките 30 съществуващи тогава застрахователи у нас – 19 български и 11 клона на чуждестранни компании, се обединяват със закон в "Държавен застрахователен институт".
ДЗИ остава монополист на българския застрахователен пазар в продължение на 15 години.
На 31 юли 1961 г. с Постановление № 155 на Министерския съвет на България е основано външното застрахователно дружество "Булстрад" като първото акционерно дружество в страната. То е създадено с цел да обслужва търговския стокообмен, всички видове транспортно застраховане, международния туризъм, задграничното строителство и други български интереси в чужбина.
ДЗИ остава монополист във вътрешното застраховане в България до появата на частни застрахователни компании през 1989 г.
За да защитават интересите си и да разрешават възникналите в бранша въпроси, застрахователите учредяват през октомври 1992 г. в София 
Асоциация на българските застрахователи (АБЗ).
 

Структурата е учредена като сдружение на 16 октомври 1992 г. от 12 застрахователни компании. Съдебната регистрация на асоциацията е направена през 1994 г.
Малко по-късно се появява и втора браншова организация-Съюз на частните застрахователи.
През 1998 г. обаче застрахователите у нас се обединяват около идеята да има само една, но силна и добре функционираща браншова организация-Асоциацията на българските застрахователи.
Първият председател на АБЗ е Радослав Габровски. Следват Румен Янчев, Георги Абаджиев, Борислав Михайлов, Атанас Табов и Венислав Йотов, Даниела Конова. Сегашният председател на асоциацията–Орлин Пенев, бе избран през май 2007 г.  и получи нов мандат за управление на 23 юни тази година.
През юни 2007 г. АБЗ стана пълноправен член на Европейския комитет по застраховане (CEA) и така се присъедини към европейското семейство на застрахователните структури.
За първи път
празникът на застрахователя се отбелязва през 1996 г. Оттогава до днес застрахователите не организират често тържества, вероятно заради многото нерешени въпроси и проблеми. Доказателство за пестеливостта им е и факта, че едва тази година гилдията връчи за първи път отличия за най-добрите застрахователи, постигнали успехи през годината. "Булстрад" и "Алианц България Живот" бяха отличени с наградата "Застраховател на годината-2008" съответно  в общото застраховане и  животозастраховането.
 

В годините след началото на прехода
застраховането извървя дълъг път
от дискредитиран от силовите групировки бизнес до регулиран пазар. След 2007 г., когато страната ни се присъедини към ЕС, секторът на застраховането стана особено интересен и за европейските компании, които стъпиха у нас чрез свои дружества, клонове и представителства. Развиващите се пазари на Източна Европа се превърнаха в златната възможност за експанзията на Запада.
По официална статистика, към момента на застрахователния пазар оперират 37 застрахователни дружества (в общото застраховане работят 20 компании, в животозастраховането-15, има и 2  взаимозастрахователни кооперации).
В България работят и 9 клона на чужди компании. Припомняме, по силата на Кодекса за застраховането от 1 януари 2007 г. клоновете на застрахователи със седалище в друга държава членка извършват дейността си при условията на правото на установяване. До този момент у нас със свои клонове присъстват: "Кю Би И Интернешънъл иншурънс (Юръп) лимитид–клон София", ЗАД "Ай Ен Джи"–клон София, "Кардиф–Животозастраховане–клон България", "Кардиф–Общо застраховане–клон България", "Ей Ай Джи Юръп", "Кофас Австрия кредитферзихерунг", "Аксериа Превоянс", "Аксериа Иард", "Олимпик иншурънс ко лимитед".
Според последните данни от Комисията за финансов надзор, към юни 2009 г. еврозастрахователите, които искат да упражняват дейност у нас, вече са 268, а посредниците набъбнаха до 1115.

Световната икономическа криза
обаче и сътресенията в големите банково-застрахователни гиганти в света охладиха рязко страстите за покачващи се печалби и затвориха портфейлите на потребителите. Случващото се на световните пазари не закъсня и у нас.
Така индустрията се видя принудена да се справя както с вътрешни проблеми, така и  с последиците от глобалните сътресения.
Към средата на тази година застрахователният сектор у нас отчете премии в размер на 848,734 млн.лв., от които в общото застраховане записаните премии са 735,612 млн. лв., а в животозастраховането-113,122 млн. лв. Цифрите сочат ръст в общото застраховане от 1,7 % на годишна база. При животозастраховането изчисленията показват  спад от 12,5 % на годишна база.
Техническият резултат, отчетен от дружествата по общо застраховане възлиза на (-6 238) хил. лв. при (-13 844) хил. лв. за шестмесечието на 2008 г.
Към средата на тази година най-голям дял на пазара по директно общо застраховане продължават да заемат автомобилните застраховки–„Автокаско” (42,3 %) и „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС” (27,4 %) – общо 69,8 % от премийния приход по директно общо застраховане, реализиран в сектора.
Най-голямо нарастване на премийния приход по директно общо застраховане на годишна база се отчита по застраховки „Кредити” (123%) и „Летателни апарати” (82 %), които заемат дял съответно от 1,4% и 1% от премийния приход в сектора.
Техническият резултат, постигнат от животозастрахователите, възлиза на 8 598 хил. лв. при (-4 977) хил. лв. за шестмесечието на 2008 г.
С най-висок относителен дял, както в премийния приход, така и в изплатените суми и обезщетения е застраховка „Живот” и “Рента”, съответно със 75,1 % и 74,4 %.
Ръст на премийния приход на годишна база се наблюдава само по „Женитбена и детска застраховка”–с 9,6 % и „Допълнителна застраховка”–с 8,4 %.
По данни на БНБ към 30 юни, активите на застрахователните, презастрахователните и здравноосигурителните дружества, които осъществяват дейност у нас, са 3,85 млрд. лв.
Активите в български лева са 54,6%, а в евро-23% от валутната структура. По географска ориентираност на активите 61,2% от инвестициите за застрахователите са насочени към местния пазар.
Проблемите
Днес българските застрахователи посрещат поредната година от своето развитие с проблеми, нерешени през последните години. Един от основните е моторното застраховане.
Ниският обхват на застраховка "Гражданска отговорност" и големият брой пътно-транспортни произшествия, завишените лимити на отговорност, адекватността на обезщетенията и бързината на изплащането им, системата "бонус-малус", създаването на национална информационна система за регистрация на извършителите на ПТП-та, начините за повишаване на културата на поведение на пътя и др. са само част от нерешените въпроси. В същото време обаче компаниите се стремят да привличат повече клиенти и това става с по-ниски премии. Именно заради ниските премии и обвинението в картел на бранша 14 дружества отнесоха глоба от близо 2,5 млн.лв.
Заради ежегодното остаряване на автомобилния парк у нас и намаляването на застрахователната сума, също труден за урегулиране е и въпросът със застраховката "Каско".
Намалението на премийните ставки се конфронтира със завишената щетимост и поскъпналите авточасти. Така застраховката става все по-неатрактивна за дружествата.
Идеята е към 2012 година двете автозастраховки да се слеят в една. Дотогава пък тенденцията е цената на "Каското" да се понижава, а на "Гражданската отговорност" да расте. Наскоро дори бе лансирана старата идея "Гражданската" да достигне премия от 300 евро, което отново настрои отрицателно потребителите на продукта. Ясно е, че дружествата няма да могат да вдигнат цената на продукта до 600 лв. Въпреки това, компаниите ще трябва да увеличат тарифите. С колко, ще е въпрос на политика и на баланс между отговорност и желание за повече клиенти.   
Много сериозен е и дебатът около имущественото застраховане, както и въпросът за промяна на мисленето на обществото по отношение на животозастраховането.