Великите изобретения на човечеството: Полдери

1542 г.

КЪМ ЗАВОЮВАНЕ НА НОВИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ

Този огромен подвиг е извършен от холандците, които съумяват да направят полезен не само опита си в отводняване и изсушаване на земи, но също и пълното овладяване на вятърната мелница.

От ХVІ век холандците предприемат търпеливо и системно противопоставяне на морето, което напира към техните земи. Самото наименование „Ниска земя” обобщава съвсем ясно топографията на една страна, където по-голяма част от земята е разположена под морското равнище.

/ МАЙСТОРИТЕ НА ДИГИ

Холандците имат традиция в облагородяване на земи, датираща още от VІІІ век. Строителството на диги се е наложило отрано, за да се противодейства на морето, което през вековете преодолява естествената защита на крайбрежните пясъчни дюни в зоните на морските наноси при Фриз, Гронинген, Зеландия и Холандия. Касае са за защитни действия с цел културите да се пазят от приливите. Първоначално не се търси увеличаване на обработваемите земи и строителството на диги използва прости начини. Дигите се правят от земни насипи и се подсилват със сламени или тръстикови снопи. От ХV век строителните методи се усъвършенстват. През 1578 г. инженерът хидравлик Андрие Виерлинг съставя най-стария трактат върху дигите, който някога е писан – Tractaet van dyckadie. Системното строителство на диги в застрашените крайбрежни земи позволява впоследствие да се създадат истински комплекси от полдери (участъци земя под морското равнище), съединени помежду си и разделени от стари морски канали.

ТЕХНИКА НА ПОЛДЕРА

По времето на Виерлинг се развива модерната технология на полдера. Тя се състои в изсушаване на наводнените от морето земи, както и на вътрешните езера и блата чрез ограждането им с кръгообразни канали. Водата от полдера се изпомпва от вятърна мелница или от „коридор” от мелници. Външен канал спомага за отвеждане на водата в басейн за оттичане чрез система от рекички и езерца. Тази техника е приложена за първи път през 1542 г. Между тази дата и 1548 г. са били подсушени много малки блата в северна Холандия, като Дергмеер, Керкмеер, Кромуотър, Вейдгреб и Рейтгреб. Отводняването с помощта на вятърни мелници се оказва особено адаптивен към местния климат метод. Както напомня Фернан Бродел, Холандия е разположена „в средата на голямото плато на постоянни западни ветрове, от Атлантика към Балтика”.
Вятърните мелници са въведени много отдавна в тази страна.

/ МЕЛНИЦА КУЛА

Изобретена през ХVІ век от холандски инженери, мелницата, чиято висока част е подвижна и това е достатъчно, за да движи крилата – нещо невъзможно преди без завъртане на цялата постройка – представлява ключов момент в историята на полдерите. С мелницата кула е възможно крилата на апарата да бъдат завъртани във всички посоки, за да улавят силния вятър, откъдето  и да духа той. Става възможно мащабното отводняване на полдерите, което изисква постоянно изпомпване на водата. Отвоюването на земята може да започне.
През 1556 г. е предприето отводняване на Егмондермеер; следва това на Бергемеер и на Талингермеер. През първата половина на ХVІ век чрез отводняване са възстановени 19 600 хектара, докато по стария начин чрез правене на диги се възвръщат едва 6453 хектара. Модерният метод побеждава окончателно.

/ ОГРОМНИ ПЛАНИРАНИ ПЛОЩИ

Двама холандци оставят имената си в този нов етап от историята на полдера.
Първият е големият инженер и учен Симон Стевен, автор на най-стария трактат върху вятърните мелници (Van de molens), но чиито открития не са запазени. Вторият – инженер Ян Андриансен Легуотър, успява за четири години – от 1608 до 1612 г., да пресуши най-голямото от северните вътрешни езера в Холандия – Беемстер.
Легуотър довежда до най-високо равнище усъвършенстването на техниката на коридор от мелници, която се състои в изчерпване на водата поетапно с помощта на повече мелници. Неговият план за отводняване на морето Харлем и днес е считан за шедьовър на планиране: той предвижда системно разделяне на морето с отводнителни канали и използването на 160 вятърни мелници, поставени на стратегически места, за изпомпване на водата. Проектът би успял, ако Легуотър е разполагал със съответно финансиране.
Морето Харлем е пресушено едва през 1852 г. с помощта на парни помпи.

< ОБЛАГОРОДЯВАНЕ НА ЗЕМИ >

Една твърде древна техника. Изкуството на облагородяване на земи е практикувано много отдавна, а полдерът е най-впечатляващият пример на тази техника. Специалистът по хидравлика – италианецът Франческо Милани, отнася зараждането на облагородяването към ІІ хилядолетие пр.н.е., епоха, когато са били напоявани и отводнявани  около 8000 хектара в околностите на град Сейдет в Египет.

> Средното царство. В Китай през епохата Хан (206 г. пр.н.е. – 220 г.) също се използват техники за дренаж и облагородяване. Не е изключено именно китайците, както етруските, да са познавали техниката на полдера и да са изтръгвали земи от морето, като са ги пречиствали от солта чрез съчетаване на напояване с дренаж.

> Антична Италия. Облагородяването на нездравословни земи е било високо усъвършенствано в Италия, където проблемът със заблатените води е стоял много остро след прииждането на буйните реки, слизащи от Алпите и Апенините. Опити за отводняване на морския бряг близо до Рим се правят още по време на империята.

> От началото на VІІ век. Главните блата в Ломбардия са отводнени по време на Средновековието по настояване на абатствата. Но най-важните работи са предприети през ХVІ и ХVІІ век, а именно – контрол над разливите на реките По и Арно; нови опити за пресушаване на блатата покрай По; дренаж на блатата край Равена и на земите в устието на Тибър.

Из едноименният труд на Мишел Ривал.