Великите изобретения на човечеството: Азбука

ХV и ХІV век пр.н.е.

ОТКРИТИЕ, КОЕТО ДЕМОКРАТИЗИРА ПИСМЕНОСТТА

През 1929 и 1930 г. археолозите откриват в местността Угарит в Северна Сирия плочки с непознато клиновидно писмо, датиращи от ХV – ХІV век пр.н.е.

От разчитането на тези плочки се установява, че попадаме на организирани в азбука съгласни букви, транскрибиращи един семиотичен език, които вероятно се намират в основата на съвременната азбука. В исторически план културните условия отдавна са благоприятствали появата на азбучна система, вписваща се както в общата тенденция към опростяване на графичната писменост, така и в стремежа за усъвършенстване на писмения израз.
 

Най-ярък пример за това е египетската писменост, притежаваща, успоредно с жреческото писмо, звукова азбука от 24 йероглифни знака още от епохата на втория цар на І династия (ІV хилядолетие пр.н.е.). Освен това фонетизираната идеографска писменост – шумеро-акадската (ІV – ІІ хилядолетие пр.н.е.), за хетската (ІІ хилядолетие пр.н.е.) и за микенската цивилизация (ХV век пр.н.е.), вероятно играе предхождаща роля в по-нататъшната концепция за азбуката. Не е изключено угаритската азбука да е създадена съобразно фонетичен признак на шумеро-акадските силабически знаци, позволяващ формирането на трийсетте съгласни букви, от които е съставена.

/ ПЪРВИ БУКВИ

Угаритската азбука не надживява морските народи, нахлуващи в Египет и отчасти в Близкия изток от началото на  ХІV век пр.н.е., но тя бива асимилирана в така наречената „Библоска азбука” след политическото възраждане на Финикия един век по-късно. Първото свидетелство за употребата на тази нова азбука е една епитафия на цар Ахирам Библоски, издълбана върху саркофага му и датирана към царуването на фараон Рамзес ІІ (1300 – 1234 г. пр.н.е.).

/ ПРИНОС НО ФИНИКИЙЦИТЕ

Ако се приеме хипотезата за предаване на угаритската, а не за независимо от нея откритие, приносът на финикийците се състои в модифициране и опростяване формата на знаците и в свеждането им от 30 до 22 на брой. На финикийците принадлежи също така заслугата да бъдат разпространители на азбуката в средиземноморския свят – роля, която се потвърждава и от споменатия по-горе епиграф, и от коментарите на Херодот, Диодор Сицилиански, Плиний и Тацит. Впоследствие гърците усъвършенстват финикийската азбука, като прибавят към нея и гласните звуци (VІІІ век пр.н.е.).

/ ПРАКТИЧНА СИСТЕМА

Появата на азбуката е начало на ключов етап в развитието на човечеството. Възприемането й представлява реално демократизиране на писмеността. Последната престава да бъде изкуство, което се овладява само след дългогодишно практикуване: относителната простота на принципите й отваря вратите към познанието и за онези слоеве от населението, които не принадлежат задължително към кастата на писарите или жреците. Възприемането на азбуката изважда писмеността от образната идеографична рамка за да я постави във фонетичен контекст, а именно в контекста на словото. Отсега нататък всички комбинации на мисълта могат да бъдат изразени от почти алгебричното разместване на знаци, съединени със звуци.
Подобна възможност улеснява откриването, запазването и разпространяването на идеи.
Предимства от такова естество гарантират на азбуката огромен успех: с изключение на Далечния изток и двете Америки нейният принцип се налага повсеместно и трайно.

< ПРЕДАВАНЕ НА ФИНИКИЙСКАТА АЗБУКА НО ГЪРЦИТЕ >

Херодот описва в своите Истории (V, 58-59), обстоятелствата на предаване на финикийската азбука на гърците. Този документ, изключително ценен за историята, от своя страна е най-старият текст, засягащ лингвистичен проблем:

„Като настаняват в страната, пристигналите от Кадмос финикийци – а между тях и жифирийци, донасят на гърците много нови знания, между които азбуката, непозната дотогава в Гърция според мен: първоначално това е азбуката с която си служат всички финикийци, но с времето и звуците, и формите на буквите еволюират.
Техни съседи били най-вече йонийските гърци; те научили от финикийците буквите от азбуката и ги използвали с леки промени; след като ги възприели, те им дали – с пълно право, понеже Гърция ги е наследила от Финикия – името финикийски букви… Видях със собствените си учи в храма на Аполон Исмениос в Тива в областта Беотия, кадмийски (финикийски) букви, гравирани върху три триножника: намират се в идентичен ансамбъл с йонийски букви. Върху един от триножниците има следния надпис: Амфитрион ме посвети на бог върху останките на Телебоенс.
Предметът несъмнено произхожда от времето на Лайос син на Лабдакос, а той пък син на Полидор и внук на Кадмос.”

Из едноименният труд на Мишел Ривал.