Великите изобретения на човечеството: Астрономически далекоглед

1608 г.

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВСЕЛЕНАТА И КЪМ СВЕТА

Изобретяването на астрономическия далекоглед е основен момент в историята на науката, който надхвърля степента на обикновено техническо откритие. В действителност то води до пълен обрат на представите за Вселената.

Противно на късното изобретяване на астрономическия далекоглед, оптиката твърде рано става обект на научното изследване: още от V век пр.н.е. гърците забелязват силата на светлинните лъчи, преминаващи през пълни с вода стъклени сфери.

През ІІІ век пр.н.е. Евклид изучава отражението и разсейването на светлината, а Архимед прави опити върху отражателните свойства на кривите огледала. Сто години по-късно Птоломей изучава оптиката и нейните свойства.

През І век философът Сенека описва увеличителна лупа в своите Естествени въпроси.

/ РЯЗАНЕ И ПОЛИРАНЕ, НАЧАЛОТО НА ОПТИКАТА

Арабско – мюсюлманската цивилизация предава своите познания на Европа основно чрез посредничеството на Ибн ал-Хаитхам, автор на значителния труд Оптика, написан през ХІ век и преведен на латински през 1269 г. Изобретяването на очилата – около 1285 г., приписвано на италианеца Салвино Д`Армати, подготвя появата на астрономическия далекоглед и на телескопа. Развитието на производството на очила в Европа налага усъвършенстване на методите за рязане и полиране на стъклото, а това се отразява благоприятно за зараждащите се телескопични и микроскопични техники.

/ СРЕДНОВЕКОВНИ ОПТИЦИ

Интересът към научната оптика през Средновековието е висок: Робер Гростет, епископ на Линкълн, изучава през ХІІІ век увеличителните свойства на стъклените лещи. Неговият възпитаник, английският философ Роджър Бейкън, вижда тяхното приложение в телескопията и пише по този повод  на своя Opus Majus: „Така от невероятно разстояние ние можем да четем и най-дребните букви и да броим прашинките и песъчинките. Така бихме могли да доведем Слънцето, Луната и звездите да слязат тук долу.” Бейкън не прави очила, но неговият труд върху лещите два века по-късно служи за основа на първите изобретатели. Според някои англичанинът Ленард Дигс би могъл да бъде първият производител на рефлекторен телескоп, описан в неговата Pantometria, издадена посмъртно през 1576 г. Други подчертават, че и след Дигс е споменавана възможността за производство на очила за близко виждане (Джон Дийн, 1575 г.) или за използване на комбинация от лещи, изпъкнали и вдлъбнати, за увеличаване на предметите (У. Борн 1585 г.; Делла Порта,1589 г.).

/ ЛИПЕРСХЕЙ, ПОСЛЕ ГАЛИЛЕЙ

Все пак изобретяването на далекогледа се приписва на холандеца Ханс Липерсхей, производител на очила в Миделбург. През 1608 г. Липерсхей създава комбинация от една изпъкнала и една вдлъбната леща и я продава като „удължител на зрението” на принц Морис от Насау, по това време във война с Филип ІІ Испански за независимостта на Холандия. Изобретението, което не е защитено от привилегия (равносилна на съвременния патент), бързо се разпространява из цяла Европа.

Първите далекогледи се появяват в Италия още през 1609 г. Галилей решава да ги използва за наблюдение на небето още през същата година, щом научава за изобретението на Липерсхей. С два далекогледа, които той прави за един ден, като закрепва две лещи – изпъкнала и вдлъбната, в двата края на оловна тръба с неголям диаметър, той предприема през 1610 г. серия първи по рода си астрономически наблюдения. Така открива спътниците на Юпитер, релефа на Луната, петната на слънцето, фазите на Венера и огромен брой звезди в Галактиката, невидими с просто око. Ученият публикува откритията си  в труда Sidereus Nuncius (1610 г.), както и в Istoria и Dimostrazioni inforno alle Macchie Solari (1612 г.).

/ КРАЯТ НА СВЕТА НА АРИСТОТЕЛ

В научния свят смайването е огромно.

Учените, погълнати от космологичните тези на Аристотел, вярват  в неизменността на света отвъд Луната. Тази теза, вече компрометирана от трудовете на Тихо Брахе, които са показали лунния произход на кометата от 1577 г., е окончателно пометена с откритието на слънчевите петна (доказателства за физични преобразования по повърхността на слънцето). Впрочем откритието на фазите на Венера позволява да се докаже, че планетата се върти около Слънцето, а това е първият етап в доказването на тезите на Коперник. Накрая това, че звездите остават светли точки и когато биват наблюдавани с далекоглед, е доказателство за тяхната голяма отдалеченост от Земята.

/ СЪВРЕМЕННА АСТРОНОМИЯ

Не всички астрономи от епохата на Галилей допускат, че неговите наблюдения са верни, и упорстват в отказа си да погледнат през далекоглед. Тяхното враждебно отношение е само една битка на честта.

Огромното множество учени бързо възприема откритията на Галилей и много от тях предприемат работа по усъвършенстване на техниката на телескопа.

Скоро е създаден телескоп рефрактор от немските учени Йоханес Кеплер и Кристоф Шайнер, както и от холандците Схайрл де Рейта и Кристиан Хюгенс.

През 1668 г. Исак Нютон създава първия рефракторен телескоп, чиято техника е в основата на съвременните оптически телескопи.

< СВАДАТА МЕЖДУ ХУК И ХЕВЕЛИУС >

Оспорваният телескоп. Дори убедени в тяхната полза, не всички астрономи посрещат добре новото върховенство на телескопичните техники. За това свидетелства известната кавга между Робърт Хук и Йоханс Хевелиус по повод на телескопичния визьор, измислен от англичанина Уилям Гаскойн през 1640 г. Той се монтира върху квадрантите и секстантите, за да помогне на окото в определянето на ъгловите разстояния между небесните тела. Хевелиус, известен астроном, използващ телескопа, се противопоставя свирепо и го заявява публично през 1673 г. Хук, от своя страна, не разбира как е възможно да се отрича ползата на уреда, който позволява разграничаването на ъглови разлики от порядъка на няколко секунди, докато човешкото око рядко може да различи ъглова разлика, по-малка от минута.

Нови уреди, нови познания. Проблемът е колкото философски, толкова и научен. Учените са поставени пред необходимостта да преминат от уреди на чисто геометричен принцип, каквито са уредите на класическата астрономия (астролабия, квадрант, секстант и др.) към уреди, напомнящи клонове на „естествената философия” (оптиката в този случай), област, останала подценена в сравнение с математиката. Най-точно казано, за Хевелиус телескопичния визьор не е благородно приложение… След Нютон тази безсмислена свада за старшинство е изоставена.

Едва през ХІХ век прогресът на астрофизиката отмества окончателно на заден план значението на евклидовите геометрични принципи в астрономическите изследвания.

Из едноименният труд на Мишел Ривал.