РЕЦЕСИЯ
В един от последните си броеве списание „Икономист” потърси отговор на въпроса има ли рецесия в САЩ. На пръв поглед такъв въпрос не би трябвало да се зададе въобще от такова авторитетно издание. Достатъчно е да се сравнят статистическите данни за американската икономика с казионния критерий за рецесията и отговорът ще бъде получен. Според ортодоксалните постановки, рецесията е такова състояние на дадена икономика, когато в продължение на две или повече последователни тримесечия брутният вътрешен продукт (БВП) намалява спрямо предходното тримесечие.
Картината според „Икономист” е по сложна, както обикновено е в истинския живот.
Хората не се интересуват особено от БВП или от движението на борсата. За тях рецесията е време, когато качеството на живота им пада. Основната причина за това е все по голямата задлъжнялост на домакинствата. На долната графика е показана задлъжнялостта на средното американско семейство като процент от дохода му.
Както се вижда от графиката, през последните няколко години дълговете като цяло превишават доходите на американските семейства.
До неотдавна източник на допълнителни средства за потребителско харчене беше рефинансирането на ипотечните заеми, при което в следствие на повишаващите се цени на жилищата беше възможно да се получат пари за харчене от банките. Сега това е невъзможно, защото балонът на недвижимите имоти се спука и цените им в повечето райони на САЩ падат.
Общата картина на състоянието на пазара на жилища в САЩ се вижда добре от долната графика. Възходящият пазар на жилищата в Америка започна с относително бавни темпове в края на миналия век, а след спукването на балона на високотехнологичните акции се наду балона на недвижимите имоти, стимулиран от политиката на лесен кредит и ниски лихви на Федералния резерв. През последните две години лесният кредит секна и както би могло да се очаква, цените на недвижимите имоти започнаха да падат. Процесът продължава и сега, а тенденцията на спад вече се разпространи в Испания и Великобритания. Няма причини тази тенденция да не достигне и България, но за това ще говорим по късно.
Банките в Америка започнаха да повишават изискванията си към кредитополучателите както се вижда от долната графика.
Все по голям процент от американските банкери заявяват, че повишават изискванията си към евентуланите кредитополучатели. За това има сериозни причини, една от които е свързана с дериватите.
Дериватите имат за цел да намалят риска за кредитодателя чрез разпределянето му между много кредитори с помощта на взаимносвързани контракти. Вероятно всички те по един или друг начин са свързани с бъдещи скандали, тъй като зад тях не стои производствена дейност. При използуването на дериватите се намалява риска, поне на теория, но се губи връзката между кредитиращата институция и кредитополучателя. Неотдавна един американски съдия отсъди срещу иск на Дойче банк да получи правото на собственост върху 14 имота, собствениците на които бяха спрели плащанията си по ипотеките. Поради сложността на секюритизацията и многото участници в схемата, банката не беше в състояние да представи пред съда документи, потвърждаващи юридическите основания за претенции за собственост в полза на банката.
Това съдебно решение безсъмнено ще създаде огромни проблеми на банките в бъдеще, а е възможно да има и непридвидими сега последствия.
Всичко това засега е под повърхността и нещата изглеждат сравнително добре, но основните играчи вече не могат да скрият загубите си. Междувременно картината все още е относително оптимистична. Заплатите растат , заетостта расте също, макар и по бавно, както се вижда от долната графика.
Ръстът на заетостта, обаче, бележи спад през последните две години. Картината не е никак розова, като се има пред вид, че милиони хора отдавна са се отказали да търсят работа и не са обхванати от статистиката, а още няколко милиона мексикански работници, заети до преди няколко месеца в строителната индустрия, са вече без работа.
Първите признаци на приближаващи се трудности са промените в нагласите на потребителите. Както се вижда от долната графика, хората вече не купуват жилища, но все още пазарят други стоки.
Потребителското търсене, което е гръбнака на американската икономика все още расте и този ръст ще продължи поне до края на годината.
До тогава ще могат да бъдат отлагани и потенциални неблагополучия на банки и други финансови институции, засегнати от проблеми. Целта на тяхните мениджъри е да получат годишните си бонуси, затова лошите новини се отлагат за след празниците.
Картината е достатъчно пъстра, но може с увереност да се каже, че със или без рецесия Америка я очакват трудни години.
Що се отнася до положението в България, официалните данни са толкова изкривени, че не си струва да бъдат използувани или анализирани. Затова ще дадем фрагменти от общата картина на действителността.
Търговският дефицит продължава да расте вследствие на повишаващите се цени на енергоносителите, малкото или недостатъчно производство и затруднен износ, вследствие на силното евро/лев.
Заедно с него расте дефицита по текущата сметка, който превишава в процентно изражение този на САЩ. За разлика от долара, лева е „непоклатим”, закотвен към еврото.
Еврото е значително надценено и това прави износа на стоки от Европа труден. Ръководството на „Еърбъс” обяви, че при сегашните нива на еврото, производството става губещо. Европейската централна банка бълва евра, за да понижи курса, но ефекта ще се почуства след около 18 месеца. На този фон домораслите икономисти пеят в хор, че борда е непоклатим. Те знаят всичко, затова ще зададем няколко въпроса:
Има още много въпроси, които чакат отговор. Отговорите, които се дават сега в България са грешни. Най елементарното доказателство за това е двуцифрената инфлация, която отчита дори казионната статистика. Реалната инфлация, която хората усещат при всяко влизане в супермарката е много по голяма. Ако сега няма рецесия, какво ли ще стане, когато такава настъпи?
Източник: Истински пари