Паничище и Варвара чакат своите министерства

Cимеон Дянков пак е прав. Колкото повече министерства бъдат разкарани от столицата-толкова по-добре. Логиката на това предложение е желязна и очевидна.

Ако в страната ти най-големият град е и столица, това означава, че все още живееш в сянката на Средновековието.

Тогава обявеният за столица град по необходимост става най-големият, тъй като в него се събират всички, които имат някакво отношение към властта: кралят и огромният му антураж; аристократите, които до един са му подчинени, както и висшето духовенство; техният огромен антураж; и всякакви други хора (със семействата си), които са необходими за изхранването, обличането, почистването и забавлението на тази тълпа.
Страните, в които столицата не е най-големият град, никога не са били в Средновековието-Ню Йорк и Вашингтон, Сидней и Канбера са очевидните примери.
Изобщо когато 1/3 от цялото население на страната се мотае из столицата, това е доста примитивно състояние на нещата.

А социологическите данни са категорични: във всеки обикновен понеделник в София има към 2,8 млн души, които към четвъртъка са вече под 2,5 млн, а в събота и неделя - към 1,9 млн. И всичкото това - от 7 млн население, от което не повече от 6,5 млн са в страната във всеки даден момент.

Хората са измислили различни начини за справяне с такива проблеми. Някои - бразилци, казахстанци - си строят напълно нов град за столица, за да разтоварят старата.
Други, като холандците, са разпределили нещата между две столици.
Трети, като англичаните, постепенно изнасят държавни учреждения вън от Лондон, което не е проблем, тъй като откак в Англия има бюрокрация, с нея гражданите си общуват от разстояние - доскоро по пощата, сега и по интернет. Рядкост е да трябва да висиш пред гише и да се радваш на физиономията на чиновника.

Това е правилният път и за България - още повече че отсега е ясно в кои градове и места могат да отидат основните министерства.
Мястото на Земеделието е в Добрич - център на плодородната Добруджанска равнина, първо отечество за пристигащите от азиатските степи древни българи.

На Културата мястото й е в Пловдив

-в сградата на панаира, който пък може да бъде преместен в близкия древен търговски център, Татар Пазарджик.
Отбраната трябва да бъде вкоренена във Велико Търново, където се намира онова военно училище, чиито възпитаници впоследствие тръгват по мисии и войни.
Министерството на природата да си ходи в природата,
а не дасе крие от нея из софийските сокаци зад "Макдоналдс". Незаконният строеж на “Златна перла” до Варвара е идеалното място - хем е в защитена зона, хем явно никой никога няма да го бутне въпреки пълната му незаконност. Което пък само по себе си показва каква полза има от това министерство, докато стои в София.
Мястото на Образованието е, разбира се, в Елена
-на баира над Даскалоливницата. По същата логика на историческа приемственост

Министерство на икономиката трябва да бъде настанено в Габрово.

Енергетиката обаче ще трябва да бъде отделена от това министерство, за да отиде на площадката на АЕЦ “Белене”. То и бездруго там АЕЦ никога няма да има, а са закопани милиарди в основите и инфраструктурата.
Чиновниците от Туризма трябва да бъдат преселени в някоя от разпадащите се ведомствени почивни станции в Паничище. Хем да гледат отблизо всеки ден проблемите на туризма, хем самите те от време на време да правят джогинг до Скакавица и обратно.

Социалното министерство само ще спечели от преместването си в Кърджали - център на най-бедния регион в страната.
И така нататък. Всяко министерство и агенция си имат естествено място, което не е в София. В столицата трябва да остане само онова, което опира до най-главните функции на държавата като такава: правосъдие, вътрешна сигурност, изпълнителна и законодателна власт, върховните съдилища.
И внезапно ще се окаже, че София е наистина град с 1,3 милиона население (както се води официално и до днес), а с преместването на чиновниците и тяхната прислуга из страната цели региони ще живнат. Друга полза ще е ударното изграждане на транспортна инфраструктура, свързваща всички тези места в система - и така изневиделица ще се появят магистралите, отлагани с десетилетия, както и модерните железници.
Да не говорим, че самите чиновници, поставени в реална среда и далече от жълтите плочки, може би ще престанат да се кипрят и ще станат полезни служители на гражданството.

Евгений Дайнов