Нашенската реалност ! Клиентът и банките

При покупка на недвижим имот или друга инвестиция много често се прибягва до кредит от дадена банкова институция. Причините разбира се са ясни - липсата на достатъчен финансов ресурс у хората. Банките от своя страна затова са създадени - да дават, за да печелят. На пръв поглед всичко е нормално.

Хората осъществяват мечтите си с помощта на банката, а банката осъществява своята мечта да печели от кредитополучателя. Да, на пръв поглед всичко е нормално. По-точно би трябвало да е нормално и би било нормално, ако имаше еднакви коректни правила за страните и ако тези правила се спазваха от банките.” Да, ама не”, както обича да казва един легендарен наш журналист и анализатор. Накратко казано, когато едно физическо или юридическо лице след определен брой перипетии най-накрая стигне до нужният му кредит, между него и съответната банка се сключва договор. Договорът би трябвало да дава равни права и задължения на страните по него. Той е съглашение между страните, за да се уреди или унищожи една правна връзка между тях. Лицата по договора се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права, както в противоречие на обществото, така и в противоречие с клаузите по договора. Примерно: Не е редно кредитополучателят едностранно да промени договора и да реши да плаща по-ниски месечни вноски (такъв случай никога не е имало), или пък банката едностранно да променя договорките и правилата, така че единствено тя да бъде облагодетелствена за сметка на другия - уж равнопоставен субект по договора. Това направо си е погазване на империчните (задължителни) норми на закона. От тук може да се заключи, че при воденето на преговорите и сключването на договори, едната страна - в случая банката е действала недобросъвестно, умишлено подвеждайки другата страна.

Примери, че банките лъжат клиента има много и най-различни.

Така например клиенти са шокирани, че от така наречените банки получават фактури за наказателна лихва, като сумата на лихвата се доближава до сумата  по главницата. Всеки четейки тези редове ще се възмути и то с основание, но това е истината, това е реалността. Договорите са така написани, че мамят клиентите. Този документ между дадена банка и даден клиент наречен договор, заприличва на едностранен властнически акт, който няма нищо общо с договор. Специално за наказателните лихви има и становище на БНБ, където макар и в доста смекчен вид се казва, че налагането на наказателни лихви в подобни размери е доста спорно.                                                                                       

Друг вид едностранно и неправомерно действие на банките е, когато кредитополучателя има финансови затруднения и не може в срок да си погасява вноските. Под предлог да се обсъди нов погасителен план той бива привикан да се яви в банката. Но не си правете илюзията, че там двете по закон равнопоставени лица ще седнат и ще обсъждат варианти как да се излезе от затруднението, угодно и за двете страни. Нищо подобно, банката като диктатор излага пред смаяния човечец само един вариант и той по правило е възможно най-ощетяващия за клиента. И това ако не е едностранно действие “здраве му кажи”.                                                                                                         

Банките мамят по още много начини.                                                

Така например банките в България дават непълна, неточна и подвеждаща информация. Ако клиентът поиска условията по кредита в писмен вид, получава разпечатка от компютър, която няма задължителните елементи на официален документ. В банките на запад подобен документ се дава с подпис на банков инспектор. И ако клиента реши да си потърси правата, може да използва този документ. Но в България не може.

В договорите, които подготвят банките, е записано, че сте запознат с правилата им за делова дейност, въпреки, че никога не са ви ги показвали. После може да се окаже примерно, че по разни причини ви задържат някакви суми в срок от 45 дни или 2 месеца, защото такива били правилата на банката.

Друга измама е, когато банката се съгласи да ви даде кредит при определен лихвен процент. Тогава вие изпълнявате изискванията й, плащайки всички предварителни такси, чийто размер обикновено варира от 100 до 300 лева: За оценка на обезпечаване, за разглеждане на документация и др. Често обаче се случва след това банката да ви даде за подписване договор, в който се оказва, че лихвения процент е от 1 до 5 пункта по-висок от първоначално договорения. Ако не подпишете така предложения ви договор, губите вече платените суми. Тоест, макар и нежелаейки, сте направили един подарък на банката.

Друга измама, която несъмнено ще ви изненада неприятно е, когато сключвате договор, в който е посочен един лихвен процент, а за ваша изненада започват да ви начисляват друг. Ако се оплачете официално, банката “може” и да ви върне надвзетите суми, като ще се оправдае с “техническа грешка”. Но за всички, които не се оплачат, “грешката” остава в сила.

Друг измамен трик на банките е следния: Сключвате договор с банката и започвате редовно да си погасявате вноските. Неочаквано от банковата институция ви съобщават, че е наложителна нова оценка на обезпечението (това е документ, който удостоверява стойността на ипотекирания имот). Веднъж вече сте платили за това примерно 100 лева, но сега банката ви “препоръчва” нов оценител, на който ще трябва да платите примерно 500 лева.

Често се случва в два клона на една и съща банка да получите различна информация за условията и цената на една и съща услуга. Естествено не на официален документ. В действителност условията и цената могат да се окажат нещо трето - още по-неблагоприятно.

Друга измама е, когато при теглене на големи суми в брой се случва между банкнотите в пачките да ви пробутат фалшиви или повредени купюри. Не ги ли забележите при плащането, остават за вас. Банката след това отказва да ги вземе.

Някои банки у нас начисляват такса за обслужване или такса за разходи по ново програмно осигуряване, която превишава лихвата по депозита. Клиента очаква сметката да му се увеличава, а тя намалява от такси. Разбира се никой не го е предупредил за това. В редки случаи, когато някой клиент протестира, му връщат парите обратно.

Измами стават и когато сключите договор за кредитна карта. Отивате в чужбина и искате да я ползвате, но тя не е активна. Изпадате в трудна ситуация и искате да се откажете от тази услуга. Връщате картата, а банката ви налага някаква такса без обяснения. Някои банки казват, че могат да ви дадат обяснение, но трябва да платите такса за справка. Тя обикновено е равна или по-голяма от сумата, с която банката ви е ощетила. Тоест клиентът отново е измамен.

Друга разпространена измама е, като сключвате договор за кредит примерно за 10 години. Отделно от лихвата за периода се плаща и такса за обслужване на кредита. Някой банки изискват предплащане за целия период. Ако се случи да погасите кредита по-рано от крайния срок, примерно след 5 години, банката отказва да възстанови предплатената такса за обслужване за останалите 5 години.

Също разпространена измама е, когато преди сключването на договор за кредит някои банки ви уверяват, че получавате безплатна застраховка живот и работоспособност. Правилата за делова дейност на банката и на застрахователното дружество, с което тя работи остават в тайна. Ако претърпите злополука и получите трайна неработоспособност, с изненада ще разберете, че застраховката не важи докато не излезе решението на ТЕЛК. А обикновено това става  година след настъпване на застрахователното събитие. Така дори цяла година да сте неработоспособен, неподвижен, инвалид, застраховката е невалидна и сам си погасявате вноските по заема. Жестоко нали?

Тази картина близка по-скоро до финансова джунгла, отколкото до цивилизована страна с пазарна икономика, не е непозната за Банковия надзор на БНБ. Ръководството му от години анализира дали и как търговските банки спазват изискванията на закона. Ние клиентите си задаваме въпроса, какво можем да очакваваме, след като надзора с години си затваря очите пред нарушенията на действащото законодателство?

Факт е, че дори малкото права, които ние клиентите имаме по закон не се спазват. Ако се вгледаме в действащия Закон за кредитните институции ще видим, че макар и с незначителен обем има текстове, които дават юридическа основа на отношенията банки-кредитополучатели. Тези текстове гарантират теоритично минимални права на потребителите. Но дори и те не се спазват.
Все пак ако ще си имате работа с банка, добре е да се запознаете с чл.58 и чл.59 от посочения закон. В тях е записано каква информация и в какъв вид трябва да  получите, когато кандидатствате за заем. Това обаче не означава, че ще я получите.
Така например съгласно чл. 59: “Банката обявява условията по влоговете и кредитите в помещенията, до които клиентите имат достъп”. Опитите ви да намерите тази информация в банковите салони ще се окажат напразни. По този начин потребителя е лишен от основно свое право. Само реалните условия за кредитиране, а не сладникаво описаните в рекламните брошури, дават възможност за избор.

Може да поискате кредитен инспектор да ви предостави тези условия. Съгласно чл. 58 от Закона за кредитните институции той трябва да даде безплатно, в писмен вид (на официална бланка на институцията, с изх. номер, подпис и печат, а не на хвърчащи листа), правилата за делова дейност. Те трябва да съдържат:
1. Данни за общите разходи по заема (лихви, такси, комисионни и др.) и за обективните критерии въз основа, на които тези разходи могат да се изменят.
2. Методът за изчисляване на лихвата, ако периодичните лихвени задължения не са пропорционална част от годишния лихвен процент.
3. Допълнителните задължения, свързани с разплащанията.
4. Размера на ефективния лихвен процент, изчисляван по начин, определен от централната банка.

Банките обаче упорито отказват да издават официални документи.

Служителите дават устни уверения за добронамерено, специално отношение и т.н., но не и документ.
На хвърчащ лист или в рекламна брошура ще получите непълна информация за общите разходи по заема.
Няма да получите информация и за размера на ефективния лихвен процент. Никой няма да ви обясни какво означава този термин.
В закона е записано, че начинът му на изчисляване се определя от БНБ. Ако поискате тази информация от БНБ, както и какъв е начинът за изчисляване на ефективния лихвен процент, пак няма да получите отговор. Според БНБ само съд може да я задължи да предостави тази информация.
Така клиент, чийто планове не търпят отлагане, сключва договор за кредит “на сляпо”, без да е запознат със скрити допълнителни плащания, които банката му е подготвила.

От всичко казано до тук, става ясно, че “номерата” на банките са много повече от самите банки в България и изниква големия въпрос. Защо банките лъжат клентите си?

На пръв поглед отговорът е ясен. Банките са търговски дружества, създадени с цел печалба. Печалба те могат да реализират единствено от потребителите на банкови услуги. Логично, когато имат повече клиенти и тези клиенти плащат по-високи лихви, такси и комисионни, банките да реализират по-високи печалби. В тази “благородна надпревара” те са постигнали завидни успехи. Кредитните институции у нас начисляват най-високите лихви, такси и комисионни в сравнение с всички страни от Централна и Източна Европа. Различията в това отношение със Западна Европа и САЩ звучат подтискащо и е безмислено изобщо да се дискутират. Безмислено е също така да се задава въпроса: Доколко високата цена на кредита у нас стимулира бизнеса? Все пак в България голяма част от населението не ползва банкови услуги. Този факт стеснява кръгът на клиентите, което от своя страна намалява високите финансови резултати на банките. Ориентирайки се по линия на най-малкото съпротивление родни лихвари (наричащи себе си банкери), успоредно с разширяване на кръга на свои клиенти, прибягват към описаните примитивни измами. Целта е ясна - с минимум усилия да се извлече максимален финансов резултат, като се вземат и последните възможни стотинки от потребител, проявил наивност да влезе в банковия им клон.
Конкуренцията между кредитните институции постепенно предизвика безконтролна ескалация в наглото отношение към клиента. Банките започнаха да се надпреварват коя от тях ще третира по-непочтено потребителите и как най-безпардонно ще формулира своето поведение. Манталитетът на родните лихвари придоби черти, познати от сатиричния образ на гладният социалистически келнер, който не се спира пред нищо. Описаната “еволюция” логично доведе до драстични случаи, при които цитираните примитивни измами се прилагат с пълна сила към хора, претърпели тежки, животоспасяващи операции или към деца, на които им предстоят такива. Тези случаи не са изключение, а илюстрация за стриктното придържане към наложените “правила на банкиране” и общо развитие на банковия сектор у нас.

Сега най-важното и най-полезното е да се анализира генезиса на проблема и да се посочат виновниците, създали и поддържащи корупционната среда, в която се вършат безконтролни измами.

Банките вършат нередности, това е ясно. Но логически изниква още един въпрос. Кой контролира, или неконтролира работата на търговските банки?

За да работи на българска територия всяка кредитна институция е длъжна да спазва законите на тази държава. Така както всички шофьори би следвало да спазват Закона за движение по пътищата, всички търговци - Търговския закон, за всички банки задължителен е Закона за кредитните институции. Регулаторен орган, съгласно действащото българско законодателство, призван и оторизиран да следи за спазването на закона от кредитните институции, е Българската народна банка. Така е на теория, но в централната банка тълкуват закона по-особено. От една страна няма, а и БНБ прави всичко възможно да не допусне друга институция, която да е овластена да извършва надзор в банковата система. Контролът по спазването на малкото членове от Закона за кредитните институции, защитаващи правата на потребителите. Според ръководството й обаче не е задължение на БНБ.
Крайната цел на тези примитивни упражнения по резоньорство и вербализъм е да се поставят отношенията на банките с техните клиенти в безконтролна среда, в която БНБ от една страна е единствен регулаторен орган в държавата, но от друга смята, че не е нейна работа да налага спазване на законовите норми, респективно да санкционира нарушителите. Тоест надзорният орган по своя воля се е превърнал в нещо като отдел към Националния статистически институт, наблюдаващ и класифициращ нарушенията. Това явление по-цял свят се нарича корупция. У нас може би - финансова поезия. Показателен е факта, че публикации в пресата описващи създадената корупционна среда и порочни практики в българската банкова система не доведоха до публична реакция от страна на БНБ. Човек остава с впечетлението, че описаните проблеми сякаш не се отнасят за българската банкова система, а за някоя друга. Липсата на открита и обявена пред обществото позиция по повдигнатите сериозни системни нарушения в банковата система създава впечатлението, че хората от Управителният съвет на централната ни банка са изпаднали в ментална безтегловност и имат нужда от лечение. Ако това не е вярно излиза, че същите - с поредицата закононарушения, погрешни действия или бездействие - съзнателно толерират корупцията и измамите в сектора. Членовете на Управителния съвет се избират от Народното събрание и Президента –д вете най-висши институции в държавата. Очевидно доскорошните народни представители бяха заети с по-важни национални проблеми и абсурдните нарушения във финансовата сфера, не бяха първа грижа за тях. С първите си стъпки новата власт предприе действия по най-високите етажи на БНБ. Радостен е и факта, че от тази есен (най-вероятно през ноември), ще имаме Закон за защита на потребителския кредит, който е напълно съобразен с Директива 2008/48 на ЕК, която влезе в сила през пролетта на тази година и уеднакви законодателството в ЕС. Всичко това е обнадеждаващо. В крайна сметка изстрадалото ни общество иска само три неща:
Правилата да се създават за доброто на всички.
Правилата да се спазват от всички и да важат за всички, а който нарушава правилата да носи наказателна отговорност.

Петко ЛИТОВ

e-mail: litov@imotdnes.com
Skype: petkolitov