Най-много храмове и черкви са изградени и съхранени в община Бобошево

Няма друг край в България с толкова черкви и храмове, колкото в община Бобошево. Селцата са закъсали и обезлюдени, в някои паланки живеят по трима-четирима души. Но дори там черквата им е отворена и светиите се почитат. А за курбаните да не говорим. В деветте села се правят над 30 събора и непременно варят курбани.

В родното на св. Иван Рилски-село Скрино свикват 4 празника всяка година. Народът се весели и благославя. Населението на малката община се е стопило до към 3 хиляди души, а общинският център наброява едва 1500 жители. Християнскитезабележителности и светите места из този край като че ли са безброй. И е време някой да ги опише в каталог и пътеводител, надяват се в местната управа. А докато това стане, богомолци, туристи и изследователи, минали по тези земи, спонтанно и доста сполучливо кръстили Бобошевско-Българския Ерусалим.

Градецът отстои от областния център Кюстендил на 40 километра. Пътува се само с кола или с автобус. Пътят криволичи из чудния Скрински пролом, като буквално следва извивките на река Струма. Гледките са неповторими през всичките сезони. Десетки въдичари през уикенда весело ще ти помахат, споходени от добра слука.
Още с наближаването на Бобошево-малко след село Пастух на брега на Струма, срещате първия храм. Параклисът “Св. Иван Рилски” е с новопостроен навес-кът за спиране и краткотраен отдих. Там пастушани правят обичайния курбан в чест на светеца.
5-6 километра по-надолу табела те насочва да отбиеш през висок железен мост за село Вуково. 3-4 километра и си пред средновековната черква “Св. Петка Българска” в началото на селцето. Датирана е ясно и точно от уникалните стенописи и ктиторските текстове-1498 г. Трябва да се наведеш, за да не си удариш главата в горния праг. Така са правени храмовете през турското време-вкопани. Пашите не са давали кръстът да се извисява над седнал на кон или на муле турчин. И вуковчани е трябвало да спазят тая забрана. Карали са с волове, на ръце са носили камъните от близката селска река, за да иззидат черквата. Но и господ помагал. От свлачището земята след години се отдръпнала по-надолу и открила още около 1 метър от зидовете. разяснява бабата в детайли историята на един от уникалните ни средновековни храмове. Трябва да се отбележи, че останалото с под 100 жители село си има и друга черква-“Св. Никола”.

Светините от християнския атлас в района наистина са неизброими. Повечето са запазени и съхранени. Но някои още чакат спонсори и боголюбиви щедри хора, за да бъдат спасени. Като храма “Св. Тодор” например, изграден през ХII век непосредствено до бобошевското шосе на 1 км от градчето. От него са останали основите, част от корпуса и фрагменти от стенописите. Бобошевци от десетилетия таят надежди да се намерят пари, за да реставрират и този ранносредновековен комплекс.

Но не би. Затова местните прибягнали до временно решение. През 70-те години на миналия век сковали саркофаг от дъски и така “консервирали” най-стария храм в района. Запазили го поне от дъждовете и природните бури. На топола до пътя сложили табела с кръстче и надпис “Св. Тодор”. Авариен вариант, но върши работа. Туристи сложили самоделно кандило на един от темелите, палят и свещ вътре. Черквата де факто я няма, а богомолците я посещават и се молят в нея! Самите бобошевци - освен във фамозния за градчето храм “Св. Богородица” в центъра, редят молитвите си и в черквата “Св. Димитър”. До нея води 6-7-километров чакълест и добре утъпкан път, който върви през живописни местности по билото на Осогово. От двете страни местните засадили стотици декари частни и семейни лозя, овошки. Тук е вилната зона на градеца. В началото на трасето е прочутата мотописта. На нея често се правят тренировки или републикански и международни състезания. Върви се по стръмното, но дори и пълен 50-местен автобус при сухо и безснежно време може да се качи до “Св. Димитър”.

Тукашните управници са се постарали да създадат всички необходими условия за отсядане и нощувка, макар и не толкова комфортно. Вдясно, на 5 км над Бобошево, е хижа “Яна”-на 1017 м надморска височина, тя е с 80-90 места. Може да се пренощува и в базата на общината на около 100 метра отсреща на хижата. Доста изненадващо, но наблизо се поддържа и затревено футболно игрище. Дори осветлението с няколко прожектора е в изправност и работи.

В случай че останете за ден-два, няма как да не поседнете на разкошна ракийка и неповторими тукашни мезета. А бобошевци са царе на софрите! Но не веселбите и компаниите карат стотици да тръгнат насам. На 200 метра от хижата, но в планината, е манастирът от ХV век “Св. Димитър”. Отдавна за него изследователите са се произнесли, че е единственият оцелял средновековен манастир в района, датиран през 1488 г. Самият корпус-и той с размерите на вуковския храм “Св. Петка”, впечатлява не толкова с архитектурата си, позната за храмовото строителство. Автентичните стенописи, нишите и сводовете, притворът могат да завладеят посетителското внимание с часове.
При поддържането и на този храм бобошевци проявили изобретателност. Над старото тяло на манастирчето монтирали метални конзоли, доизградили и нова част, удачно вписваща се в общия комплекс. Новото поддържа старото.

Ако денят не е понеделник, сряда или петък, просто е задължително да се качиш до родното място на св. Йоан Рилски-село Скрино. То е на около 10 км североизточно от Бобошево в посока Кюстендил. Дотам има асфалтов път. И тук християнските традиции и канони се спазват напълно.

Другаде варят курбаните и осветените ястия в тенджери, в неръждавейки и пр. Тук се варят в три огромни котела от преди век. Стара е и бъркалката. Пътят до друга една забележителност-руенския манастир „Св. Иван Рилски” е лесен, няма как да сбъркаш. От магистралата София-Кулата се свива към Бобошево. От града се поема за Кюстендил и след около 5 км се свива наляво за Скрино. Преди селото-вляво и 1,5 километра нагоре по асфалт. Може и по 4-километров коларски път през центъра на селото.

Манастирът е започнат през 2000-2001 г. на около 2 км под първото отшелническо обиталище-известната за повечето българи християни пещера, приютявала светеца.
Още на портала, на 700-800 м от “преддверието” на самата обител, усещаш каноничната строгост в комплекса. Говори се, че четиримата братя монаси въвеждат в него правилата на Света гора Атонска-в богослужението, в ритуалите и празничността, в облеклото си. Затова обявили на видно място и строго разписание за посещенията- само в 4 дни от седмицата. Засега в обителта нощувки на посетители не се допускат. Няма хотелска част, нито почивни бази наоколо. Стига ти, че си се докоснал до родното място на най-почитания български светец Иван Рилски.