Порталът за имоти, строителство и обзавеждане на Варна и областта

« Обратно в статии

Кой кого надхитри?

За втора поредна година Варна спечели класацията за най-добър град за живеене. Варна след София е градът с най-високите цени на имотите, а може да се каже, че за някой позиции направо си държи първенството.

Сега, когато купувачите замряха за да видят как цените ще се сринат, а агенциите се чудят какво да правят – мисля, че най-добре е да видим как се стигна до тук и кой кого надхитри.
Дядото с лозенцето на „Галата”, който взе за него най-високата цена, която някога е сънувал и купи по едно апартаментче на младите. Или лелята, чийто дядо е купил преди години земя за да я оре, а тя изведнъж се оказала подходяща за строеж на МОЛ.
Да не забравяме и хората закупили на символична цена панелките в крайните квартали по линия на бившите си предприятия, а после им минава идеята да продадат и слязат по в центъра – в ново строителство, та да се почувстват и те истински варненци.
Да, всеки винаги е желал да живее на хубаво място, но нещата се изкривиха и сега купувачите замряха. Продавачите се чудят да чакат ли или да продават и нещата станаха като при боксов мач – така наречения клинч. Фразата „Ами продавам за толкова, защото толкова вървят” е на път да се изтърка, защото всеки стана анализатор на имоти. По света и у нас работят едни хора, които се наричат оценители на недвижима собственост. Тяхното основно занимание е да определят цената на даден имот, в зависимост от местоположението, инфраструктурата и куп други фактори. Но защо да даваме пари след като то се вижда, че толкова вървят. Ето това е желязната логика на варненския продавач. И като се запъне и край – мисленето спира и треперим да не се минем. Всяко свалено евро е трагедия – едната стена малко мухлясала и купувача повдига въпроса, но отговора е „малко фасаген и всичко е ОК”. Въпросът е защо продавача не си е направил труда да „удари” една ръка фасаген преди да се стигне за оглед. Ами защото си мисли, че притежава не панелка, ами апартамент в самия „Лувър”. Така че е под достойнството му да си хаби силите.
Другата ми любима гледка е на парцел за продажба е забито подобие на табела – на два клона е сложен фазер и е изписано „FOR SALE – 1 000 000 Е”. Продаваме имот за милион, но не си правим труда да си поръчаме една свястна табела. И тук въпроса опира пак до култура.

Високи ли са цените?

Банките ни съветват да си правим така наречените „стрес тестове”. Искаш да теглиш 40 – 45 000 Е. При срок на кредита 25 години – месечната вноска е около 800 лв. Ето ви го „стрес теста” – можете ли да издържите да плащате тези пари и да изкарвате още за живеене. Можете? Ами значи няма проблем тогава. Единствения проблем в момента са сравнително ниските доходи, които сравнени с тези в Западна Европа и дори Румъния си остават чувствително ниски. Ако минималната работна заплата в България не е 220, а 600 лв. – средната щеше да е около 1200 лв. Тогава при двама работещи в семейството – семейния доход щеше да е около 2400 лв. минус 800 за кредит = 1600 лв. Като махнем дежурните 100 лв. ток, 50 лв. вода, 20 лв, кабелна, гориво за колата и пак остават около 1600 лв. на месец за всичко останало.
За да се вземата подобни заплати масово е необходима производителност, на каквато ние все още не привикваме. Производителност е свършената работа за единица време. Но докато все още се изповядва сентенцията „Да отида на работа, че да си почина” – цените на имотите ще ни се струват космически.

Е, кой кого надхитри?

Май за пореден път се надхитрихме себе си. Излъгахме англичаните и си тръгнаха. За всеки случай разочаровахме и ирландците. Германците само минаха и заминаха и дойде ред на руснаците.
Те обаче също се промениха и надали като едно време с бутилка конак „Плиска” ще ги прилъжем да купят имот за 1 000 000 Е. Те явно са разбрали, че за да успееш е необходимо да работиш и митовете за „Нашата Болгария и нашите Золотое пески” не хващат декиш. Хората идват и искат да видят до имота си прокаран нормален, асфалтов път, водата да не спира и тока да е променлив. С тези факти надали ще взема Нобелова награда, защото те не са откритие, а елементарна реалност по останалия свят.
И докато тук си играем на конкурси за най-добър град за живеене – хората правят бизнес по правилата.
Сега – когато поотрезняхме е време да си признаем, че всяко нещо си има край и е време да си пооправим къщата сами, защото държавата скоро няма да се сети за нас.

Уважаеми продавачи, купувачи, строители и посредници,

Не мислите ли, че е време да седнем на кръглата маса и да направим регламент, по който нещата да се случват нормално. Не разрешителни, а ред при сделките с недвижима собственост. Може би с тези думи ще засегна представителите на НСНИ (Национално Сдружение за Недвижими Имоти) – единственото официално сдружение, които може би също желаят на пазара да се възцъри ред. Лично отправях няколко покани за разговор към председателя за Варна г-жа Антонова, но прекалената заетост може би не позволява среща. Затова ако сте заинтересовани да се въведе ред на пазара можете да се свържете с нас за да започнем отнякъде.
Сигурен съм, че купувачите и продавачите също биха приветствали един имотен пазар с ясни правила.
Иначе трябва да приемем за нормален факта, че държавата умишлено не приема закон, който да уреди взаимоотношенията в бизнеса с имоти. Европейския съюз прави вяли опити за натиск, но явно и на тях не им се занимава на 100 %.
Измамите с имоти продължават, защото всички „спят”. В момента е абсолютно възможно да ви измамят с недвижим имот и единственото, което можете да направите е – НИЩО.
Представете си, че сте минали на предварителен договор и очаквате същинския, но продавача не се появява. Минава месец, два, три – отивате в полицията, а от там ви казват, че измама няма, защото не е констатирано престъплени. После все пак ви придвижват делото по служебен път към прокоратурата и чакате с месеци някой да с свърже с вас. Случката ви хареса нали? За съжаление е реална и би се случила и на вас.
Така, че подбирайте посредниците по сделката, отваряйте си очите, защото продължаваме да се надхитряваме и да се качваме идин върху друг, докато накрая не паднем всички заедно.


Таня Литова – адм. управител
e-mail: ttl@imotdnes.com


 

Гласувай за статията Имот Днес - Порталът за имоти Варна
    

    

Коментирай







Аз не съм бот  


« Обратно в статии