Имотът панелка във Варна

 

 

Варна (като един от трите основни града в страната), не прави изключение. Напротив, разрастването на града в този период е свързано с изграждането именно на тези имоти. Тогава бяха изградени бетонните квартали, с почти еднотипни жилищни имоти. В този исторически период, тези имоти са характерни не само за нашата страна и град Варна в частност, но и за всички държави от тогавашният социалистически лагер. 

 

 

Но ако си мислите, че панелните имоти са рожба на тоталитарния социалистически реализъм, лъжете се, тяхната родина е Британия. 

 

 

И така, историята на панелките започва през 1905 година в Ливърпул. Местен инженер изобретява метод на строителство, който използва предварително излети панели от бетон, вместо да бъдат изливани на място. Технологията се използва тук-там из Англия, че дори и в други държави, но така и не добива популярност през следващите 50-на години.

 

 

За вида на много от имотите във Варна и цяла България обаче дължим много повече на Франция, отколкото на Англия. До края на 40-те години на миналия век,  жилищните сгради в Европа по правило са нискоетажни, тези над 5 етажа са изключения.

 

 

Втората световна война води до голям жилищен проблем в някои френски градове – много сгради са унищожени и трябвало бързо да се осигури подслон за хората. Най-голям е проблемът в Марсилия. Тухлите са скъп материал и бавен за строителство и производство, затова френските архитекти масово се ориентират към бетона.

 

 

Ле Корбузие е архитектът, който официално стартира сериозната стилова революция, но всъщност още много архитекти по това време работят в същата насока, но в интерес на истината, трябва да се отбележи, че отделни проекти е имало и по-рано, включително и в Русия. Въпросната революционна концепция е тази за изграждането на големи блокове, където много на брой семейства да живеят заедно, споделяйки общи комунални удобства. Строителството на тези големи бетонни блокове става бързо и сравнително евтино, което означава, че Марсилия може да се изгради наново за рекордно кратък срок.

 

 

Сградата, с която Ле Корбузие сериозно променя традицията, се нарича Cite Radieuse. Идеята е за град в града – над 300 апартамента, както и всички удобства, нужни на обитателите – един етаж е с магазини и с малка хотелска част (за гости на живеещите), на друг етаж има детска градина, лекар, пералня, а пък на покрива има басейн, фитнес зала и лекоатлетическа писта.

 

 

Интересно е, че всички апартаменти са на два етажа, като чрез конструкция, наподобяваща тетрис, общи коридори и входове към апартаменти има само на всеки трети етаж. Така сградата реално е на над 30 етажа, но в асансьора има само 12 бутона. Култовият статус, който Cite Radieuse придобива, е толкова силен, че вместо от хора с нисък социален статус, апартаментите веднага са заети от хора на изкуството, елита и т.н. И до днес апартаментите там са едни от най-скъпите в града, а хотелът продължава да работи с оригиналното си обзавеждане.

 

 

Идеята за големи блокове се разраства мигновено не само във Франция, но и в Германия, Русия и други държави, които трябва бързо и евтино да изграждат жилища. Такава е и България. За разлика от утопичния Cite Radieuse обаче, повечето сгради са далеч по-елементарни, по-малки и без всички удобства, които творението на Ле Корбузие предоставя.

 

 

От „град в града“ се превръщат просто в гигантски „спални“. В Русия, а оттам и в България, идеята за големите бетонни блокове се комбинира с технологията за строителство с готови панели и така се появяват панелките, които доминират пейзажа в повечето български градове и до днес, особено в големите квартали на големите градове.

 

 

Като изключим проблемите с качеството, както и спорния естетически изглед на сградите, панелните жилищни имоти имат своите достойнства. Градоустройството е едно от тях – кварталите са просторни и добре планирани спрямо трафика, така че жителите да могат бързо и удобно да се придвижват от и до тях. Струпването на много семейства в един-единствен блок означава, че остават големи пространства за озеленяване, паркинги, детски площадки.

 

 

Тези утопични квартали обаче така и не се случват – площите за озеленяване и паркове остават ливади, подземните паркинги не се изграждат, а през последните 20 години беше извършено безразборно застрояване между блоковете, което доведе и до проблеми с трафика и градския транспорт.

 

 

През 50-те и до средата на 60-те строителството е в по-дребен мащаб, но в края на 60-те започва разрастването и през 70-те е голямото развихряне. Планират се и се изграждат гигантски квартали.

 

 

През 80-те години се наблюдава промяна в технологията – преминаване към тъй нареченото ЕПК строителство, където основната бетонова конструкция се излива на място, а оставащите преградни стени се запълват с тухли или готови панели. Всъщност ЕПК е далеч по-близо до технологията на строителството на френските сгради след войната, а така построените сгради имат и по-дълъг живот от този на панелните блокове. През онези години е и голямото „изригване“ на архитектите – еркери, заоблени форми, различни обеми и т.н. 

 

 

 

 

Панелен блок  (панелка) е жилищна сграда, построена от стандартни стоманобетонни елементи (панели), произведени предварително в специално промишлено предприятие домостроителен комбинат. Към края на 80-те години на ХХ век на територията на България са функционирали 30 домостроителни комбината (ДК), произвеждащи елементи за сгради по различни номенклатури.

 

 

Първите едропанелни жилищни сгради в България са построени през 1958-59 г. в ж.к. Толстой в София по разработки на Института за типизация и индустриализация на строителството (Нипро ИТИС).

 

 

В днешно време цените на панелните жилищни имоти във Варна са доста различни, но като цяло те са в по-ниския ценови сегмент. 

 

 

Във район „Вл. Варненчик”, панелен жилищен имот-апартамент от 64 кв.м, в централната част на района се продава за 34 000 евро. Апартамент от 61 кв.м пък се предлага за 32 000 евро.

 

 

Панелен апартамент в много добро състояние в кв. Аспарухово се предлага за 42 000 евро. В района на Електрон, в близост до кметство Приморски, панелен апартамент от 47 кв.м се продава за 43 500 евро.

 

 

Панелен апартамент от 85 кв.м се продава за 75 000 евро. Имотът се намира срещу Трета Природо-математическа гимназия. Тристаен просторен апартамент над централата на Експресбанк се продава за 61 000 евро. Имотът е с площ  92 кв.м и се намира на осмия етаж.

 

 

Както сами се убеждавате, цените на панелните жилищни имоти във Варна са доста разнообразни, не са във високия ценови сегмент, но на някои от панелните имоти цените се доближават до тези на имотите от средния ценови сегмент.