БЪЛГАРИЯ: село Аврен, област Кърджали

 

 

Разположено е в северните разклонения на граничния родопски рид Мъгленик, на височина 550 м.

 

 

На 3-5 км. югозападно от селото има находище на азбест, част от Авренския ултрабазичен масив, изграден от кристалинни шисти. Азбестът е под формата на малки жили и лещи, с дебелина от 2 до 30 см. Най-богато е находището в Доралев дол, което се експлоатира до 1948 г.

 

 

Преходно-средиземноморски климат. Преобладават лесивирани почви. Тютюнопроизводство, картофопроизводство, зеленчукопроизводство, житни култури, овцевъдство.

 

 

До Аврен има останки от средновековно българско селище. В околностите са открити следи от тракийско светилище на Аполон, два средновековни български некропола, останки от  късносредновековно българско селище и църкви. Селото се споменава за първи път в османски документ от 1687 г. По Берлинския договор от 1878 г. остава в Османската империя. През 1878 г. жителите му водят борба против гръцката националистическа пропаганда и за построяване на българска църква.

 

 

Освободено е по времето на Първавата балканска война 1912-1913; в селото има паметник на 42 жени и деца от село Манастир, Гюмюрджинско, убити от турците по време на войните 1912-1913.

 

 

Село Аврен е върнато на България по силата на Букурещкия мирен договор от 1913 г.

През 1896 г. е открито училище. През 1925 г. е основано читалище „Народни будители”.