БЪЛГАРИЯ: античният град Абритус

 

 

През 1-ви век съществуващото тракийско селище (от 4-ти век пр. Хр.) е превърнато от римляните в кастел (военен лагер), преустроен (в периода 2-4 век) в град, който се развива като стопански и културен център.

 

 

В него резидират военни части от XI Клавдиев легион. Споменат е в изворите във връзка с поражението на император Деций, който воюва срещу готите и загива през 251 г., в битката при Абритус.

 

 

През 4-ти век градът влиза в провинция Втора Мизия и е епископски център. По време на варварските нашествия е разрушен (6-ти век) от авари и славяни, около 8-ми век възниква българско селище, просъществувало до 10-ти век.

 

 

При археологически разкопки, провеждани системно от 1953 г., са разкрити останки от античния град – част от крепостните стени, порти и кули, изградени от обработени каменни блокове, жилищни и стопански постройки, форум, надпис на латински език, в който се споменава, че името на града е Абритус, надпис на Реметалк ІІ, релефи, статуи (бюст на Силен), бронзов балсамарий с украса (изображение на негърка), оброчни плочи, раннохристиянски църкви, монетни находки (една от най-големите монетни находки е 4 кг., състояща се от 835 златни солида от 5-ти век) и др.