Използването на плодородни земи (тези от 1 до 4 категория) за изграждане на вятърни и соларни паркове ще бъде забранено, това предвижда проект за промени в Закона за земеделските земи. Текстът е готов и ще се съгласува с министерствата на екологията и на икономиката.
Промените в закона са част от искания от екоминистерството мораториум върху строителството на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), докато се приеме план за развитието им до 2020 г. Причината е бумът на инвестиционни намерения за строеж на вятърни паркове и фотоволтаични инсталации, които в определени райони на страната вече надхвърлят възможностите на съответната територия.
По данни на агроведомството до момента са натрупани над 700 преписки за промяна на статута на земеделската земя заради проекти за ветропаркове. Трябва да са ясни критериите, при които на инвеститорите ще се отказва такава промяна, казаха от земеделското министерство. Земеделското министерство иска да се изработи обща позиция заедно с министерствата на околната среда и водите и на икономиката, енергетиката и туризма.
Ще се иска пълна справка какви площи в България са превърнати в терени за ВЕИ-та. До септември м. г. само в района на Калиакра са одобрени около 700 вятърни проекта, а за година в Североизточна България те са 800. Над 900 са малките водни централи в зоните на "Натура" по данни на екоминистерството.
Екоминистерството вече е подготвило текст, с който парламентът да наложи мораториум. Идеята е той да бъде внесен от депутати от управляващата ГЕРБ. Според текста, ще бъдат спрени проекти с издадени разрешения за строеж, но без започнало строителство. Ще се преустанови и приемането и разглеждането на заявления. Мораториумът няма да засегне само монтирането на слънчеви централи на покривите, както и изграждането на ВЕИ-та на замърсени земи или терени в промишлени зони.
Зам.-министър Евдокия Манева е потвърдила възможността парламентът да наложи забраната по инициатива на депутати. Идеята да се въведе временно ограничение тепърва ще се обсъжда между министрите на икономиката и на екологията и представители на бизнеса. Целта е негативите за бизнеса от мораториума да са възможно най-малко.
Съпредседателят на парламентарната група на ГЕРБ Искра Фидосова заявявя, че досега депутатите от управляващата партия не са обсъждали въпроса с мораториума, но ако правителството иска той да бъде придвижен бързо, това ще бъде направено. Трябва да има ред при строителството на ВЕИ, заявява от своя страна депутатът от ГЕРБ и член на комисията по икономика, енергетика и транспорт Валентин Николов.
Председателят на комисията Мартин Димитров смята обаче, че мерките за ограничаване на строителството на ВЕИ трябва да бъдат обмислени внимателно, защото има опасност да бъдат изгонени инвеститорите. Според него вместо ВЕИ проектите да се замразяват, е по-добре да се увеличи таксата за издаване на разрешителни и да бъдат въведени срокове за използването им.
Колегата му по група от квотата на ДСБ Иван Иванов заявява, че може да подкрепи мораториум само при ясни срокове и критерии, по които на инвеститорите ще бъдат отказвани разрешителни. Иванов предлага да се наложи забрана за препродажба на земя с променен статут за пет години, защото според него голяма част от заявленията за екоцентрали са само заради терените, върху които след това може да се строят и други обекти. Според Анна Янева от "Коалиция за България" мораториумът ще отблъсне инвеститорите и тя няма да го подкрепи без ясни мотиви.
Юристи пък се съмняват във възможността парламентът да приеме мораториум, защото по конституция той приема само закони, декларации и обръщения.