Водещи инвеститори се интересуват от публично-частни партньорства

Водещи инвеститори с интерес към публично-частни партньорства (ПЧП) гледат към България. Държавата обаче трябва да се стреми да установи климат на прозрачност и предвидимост. Така обобщиха възможностите за развитие на ПЧП в страната управляващият партньор за страната на правната организация DLA Piper Анна Ризова-Клег при представянето на Европейския доклад за публично-частно партньорство за 2009 г.

Предстоящото доизграждане на автомагистрала "Тракия" е следващия работещ се вече проект, който ще тества капацитета на българския публичен сектор да се кооперира с частните инвеститори. Над 50 компании от цяла Европа купиха тръжни документи за участие в процедурата по избор на изпълнител на отсечката Стара Загора-Нова Загора, а търгът за избор трябва да се проведе през януари.

"Прави впечатление, че държавата логично се опитва да прехвърли целия риска върху другата странa [бел. ред-инвеститора], тъй като към настоящия момент тя може би няма капацитета и времето да поема нужния риск", коментира Ризова-Клег параметрите заложени в документацията. По думите й по тази причина е важно дали държавата ще се даде възможност на частния сектор да получи буфер за този риск, така че той да бъде по някакъв начин покрит. "Защото нито един инвеститор няма да тръгне да инвестира, ако той поема целия риск и това води автоматично до загуба. Това е основният въпрос на които трябва да си отговори публичния сектор, защото дори инвеститора да поеме риска, това ще струва определена сума", каза още тя.

Според доклада, изготвен и представен съвместно от DLA Piper и Европейския експертен център за публично-частните партньорства, най-атрактивните сектори за публично-частно партньорство в страната ни са строителството на пътища, образованието и здравеопазването. Все още обаче единствения сектор, в които има подобни проекти е инфраструктурата, като за добър пример се посочва концесията на морските летища във Варна и Бургас. Всъщност транспортът е преобладаващият сектор в за подобни кооперация между публичния и частния сектор на Стария континент, но повечето страни от Централна и Източна Европа я използват още в управлението на отпадъци, здравеопазването и социалната инфраструктура като образованието.

Европа обаче си е поставила за цел стратегически за развива все повече публично-частни партньорства, точно заради факта, че така повече страни могат да споделят риска от реализирането на обществено значими проекти. Европейския съюз работи активно и в разнообразяването на опции за финансиране поради липсата на ликвидност в търговските банки, коментира Ризова-Клег. Важно предизвикателство върху което все още трябва да се работи в възможността за смяна на частния партньор по време на проекта.

Работата върху алтернативни форми на финансиране и възможността за смяна на партньорите при нужда ще позволят целият процес на ПЧП да стане по-гъвкав и да доведе до по-оптималното и ефикасно изпълнение на съответния обществено значим проект, подчертаха още DLA Piper.

В България има нужда да се работи и върху законодателната рамка за осъществяването на подобни партньорства, тъй като обществените поръчки са времево ограничение, а концесиите не мотивират състезателен диалог между заинтересованите страни, поясни още Ризова-Клег позовавайки се и на основните препоръки в доклада. По думите й обаче в страната вече има ясна мисъл за развитието и осъществяването на проекти чрез партньорство между публичния и частния сектор.

Анализът подчертава и усилията на правителството да намери финансиране за изграждането на магистралите "Хемус", "Черно море" и "Рила". Наскоро регионалният министър Росен Плевнелиев заяви, че вероятно "Хемус" ще бъде дадена на концесия до две години. Повдиган е и въпросът "Черно море" да бъде продължение на "Тракия" и да се изгради чрез ПЧП.