Великите изобретения на човечеството: Хирургия

1546 г.

ВЪЗСТАНОВЕНОТО ТЯЛО

Появата през 1546 г. на трактата на Амброаз Паре „ Метод за лечение на огнестрелни рани” бележи основен поврат в историята на хирургията, стара колкото самото човечество.

Хирургията се практикува още от каменната ера.
Праисториците смятат, че ампутациите и обгарянето на раните са били прилагани обикновено при лечение на травми, получени на лов или на война.

/ ПЪРВИ ОПЕРАЦИОННИ ТЕХНИКИ

Трепанации със сигурност са извършвани в началото на неолита в Западна Европа и Азия. Несъмнено те са особено сложни за практикуване без метални инструменти. Въпреки това процентът на успешно оздравелите (определим чрез анализ на белези върху черепни останки) изглежда изключително висок. Може да се заключи, че е имало високо умение от страна на тези, които са ги извършвали и които са обграждали дейността си с ритуали и мистерии. В древни времена трепанациите са прилагани най-вече при лечение на рани от тъпи оръжия. Много по-късно нараняванията при война стават основен обект на изследванията на Паре, който се интересува от контузни рани, предизвикани от новите по онова време огнестрелни оръжия и от барута, който е бил смятан за отровен. Така хирургията е вървяла ръка за ръка с военното изкуство.

/ ЕДНА ДЪЛГА ТРАДИЦИЯ

Праисторическите хирургически практики са усвоени от великите цивилизации на Античността. В Египет папирусът Смит, датиран към ІV хилядолетие пр.н.е., свидетелства за значението на хирургията в тази страна. Почти петдесет случая на травматологична патология (рани, луксации, фрактури, контузии) са описани по забележителен начин, въпреки че рядко се посочва лечение.
В V век пр.н.е. Хипократ и неговите ученици и последователи внасят в медицината присъщото си съзнание за дълг, за точност при наблюденията и за научна добросъвестност. Но те не се занимават с хирургията, смятайки я за крайно средство. Напротив, медиците от Александрия Херофил и Еразистрат един век след Хипократ извършват първите задълбочени изследвания върху човешката анатомия  и физиология, които дават солидна основа на хирургическата практика. През гръко-римската епоха Аулиус Корнелиус Целз кодифицира хирургическите операции в своя „Трактат по медицина” (І век). През ІІІ век Гален въпреки догматизма прави физиологически наблюдения с голяма стойност.

/ ОГРАНИЧЕНИЯТА НА ГАЛЕН

След падането на Рим Византия и ислямският свят опазват част от  corpus medicohirurgical на Античността и го предават на средновековния Запад.
Много се набляга, и с пълно право, върху изостаналостта на средновековната медицина и особено на хирургическата практика. Сляпото следване на Галеновите догми, но най-вече на църковните забрани е пагубно за медицинските изследвания, особено забраната на дисекцията, продължила до 1480 г. Това спира всяко по-задълбочено познание на анатомията и физиологията. Църквата открито осъжда хирургическата практика. През 1163 г. консилиумът в Тур оповестява по този повод: Ecclesia abhorret a sanguine (Църквата се ужасява от кръвта).
Въпреки това някои учени продължават изследванията си в рамките на новите университети по медицина, основани в Салерно (където дисекцията се практикува през ХІ век), в Монпелие и в Париж.
През ХІІІ век това са Роже дьо Палерм, Ролан дьо Парм, Гийом дьо Салисе (борещ се срещу изгаряне на живи рани, препоръчвано от арабите) и Ланфранки.
През ХІV век Анри дьо Мондьовил вече използва антисептици, за да избегне загнояването на раните; Ги дьо Шолиак, а също и Джон от Арден и Жан Иперман получават положително разрешение за дисекция на един труп годишно.
Все още хирургията е презирано средство, запазено за неграмотните работници и „бръснарите хирурзи”.
Непрекъснатият контакт на последните с болни им позволява да натрупат наблюдения и да развият знания, които са липсвали на тогавашните лекари, както духовито споменава Молиер.

/ АНДРЕ ВЕЗАЛ, ПОДБУДИТЕЛЯТ

Практичният дух на бръснарите хирурзи, съчетан с оживление в изследванията по анатомия  и физиология, осигурява подема на модерната хирургия в епохата на Ренесанса. През 1543 г. Андре Везал издава своя революционен трактат по анатомия „Фабриката на човешкото тяло”, в който отрича Гален и препоръчва прякото наблюдение и дисекцията. Неговите трудове са последвани от тези на Мишел Серве върху белите дробове, а след това и на Фалоп и Фабрис Д`Аквапенденте.
Тази общност оформя интелектуалния кръг, в който израства и разцъфва хирургическият гений на Амброаз Паре.

/ АМБРОАЗ ПАРЕ, БАЩА НА ХИРУРГИЯТА

Амброаз Паре, военен лекар и хирург на крал Анри ІІ, има разнообразни познания и е склонен да прилага най-модерните методи, отхвърляйки тези, чието единствено достойнство е, че са традиционни. Освен безболезненото лечение на огнестрелни рани, той предлага също артериалната превръзка при ампутация вместо обгарянето на живата плът, системно и повсеместно практикувано преди него. Паре препоръчва превантивна трепанация и осъжда практиката пациентът да бъде скопяван при операция от херния…Той усъвършенства и множество хирургически инструменти.
Накрая популяризира своите знания в серия от трактати по анатомия и хирургия, написани на съвременен френски език. Голямата посмъртна слава на неговите трудове му присъжда заслужено титлата „баща на модерната хирургия”.

< АМБРОАЗ ПАРЕ И БЕЗБОЛЕЗНЕНОТО ЛЕЧЕНИЕ НА РАНИ >

Този текст, в който Паре разказва как е открил метода за безболезненото лечение на контузни рани от огнестрелни оръжия, е откъс от „Метод за лечение на рани…”, публикуван през 1546 г.

„Маслото ми свърши и бях принуден да ползвам вместо него едно средство за храносмилане, приготвено от жълтък, розово масло и терпентин. През нощта не можах да спя добре, страхувайки се, че като не съм обгорил раните им, ще намеря моите болни мъртво отровени, а това ме накара да стана съвсем рано сутринта, за да ги прегледам; отвъд моето очакване, намерих тези, на които бях приложил храносмилателното средство, със слаби болки, а раните им без възпаление или отток, сравнително добре отпочинали през нощта. Онези, на които бях приложил споменатото кипящо масло, ги заварих трескави, със силни болки и отоци около раните. Реших завинаги да се освободя от така жестокото обгаряне при лечението на нещастните ранени от огнестрелно оръжие.”

Из едноименният труд на Мишел Ривал.