Великите изобретения на човечеството: Водоснабдяване

IV хилядолетие пр.н.е.

ОСНОВНА ПРЕДПОСТАВКА ЗА ПОДЕМА НА ГРАДОВЕТЕ

Системите за водоподаване и водоразпределение са едни от най-големите достижения на градската цивилизация. Канализацията, цистерните, чешмите, водопроводът са изобретения, предназначени да овладеят стратегическия ресурс – водата.

Овладяването на водата с помощта на изкуствени съоръжения като канали, диги и язовири е основен предмет на политиката на големите държави в Античността.

Едновременно с това човекът се стреми да си осигури редовно снабдяване с вода за лични нужди.

/ КЛАДЕНЕЦ И ВОДОЕМ

Първите постижения, свързани с водоснабдяването на уседналите народи, са кладенецът, който прихваща подпочвените води, и водоемът, който събира и съхранява дъждовната вода.

Недостатъците на тези две съоръжения са, че са твърде зависими от природните условия – годишното количество на валежите и равнището на постоянните подпочвени води – и че не могат да обслужват население над определен праг.

Проблемът за сигурно и изобилно снабдяване с питейна вода застава отрано пред градските общества. През бронзовата епоха населението на градовете в близкия изток и Средиземноморието е все още малобройно и умее да пести водата. То използва главно собствени водоеми за събиране на дъждовна вода.

Тъй като водата е и стратегически ресурс, градските власти строят общи водохранилища с огромни размери, за да имат резерв в случай на блокада. Такива са намерени в Палестина, в Египет, в Мала Азия, в Йемен, на остров Крит и в Гърция. От IV хилядолетие пр.н.е. в Египет се забелязват първите опити за прихващане и насочване към градовете на отдалечени водни запаси чрез строителството на язовири и канали.

/ ВСЕОБЩА ГРИЖА

Същите опити има по-късно и в Месопотамия, поречието на Инд, Анадола, Китай, Финикия, Етрурия, Перу, с една дума, във всички урбанизирани райони на античния свят. Нарастването на нуждите от вода разкрива недостига на временни запаси и естествено влече след себе си усъвършенстване на водоснабдителните техники, без което е невъзможно развитието на градовете.

Освен канала другите основни начини за отвеждане са тръбата, по която водата тече под налягане, и водопроводът.

Тръбата се появява през ІІІ хилядолетие пр.н.е. в Шумер и в градовете по Инд и се разпространява през ІІ хилядолетие пр.н.е. в Средиземноморския басейн, в Египет, Крит, до хетските земи и Троя. Отначало се произвежда от теракота, а по-късно от дърво, кожа, мед, бронз и най-вече от олово. Изобретяването на обратния сифон, станало със сигурност в Палестина през X век пр.н.е., позволява водата по тръбопровода да тече не само под влияние на гравитацията, но и под налягане, а това води до независимост на съоръженията от наклона на терените.

/ РИМСКИ АКВЕДУКТ

Другият важен способ във водоподаването е акведуктът. Това наименование е дадено на едно завършено съоръжение за водоснабдяване, а не само на канала върху аркади. Римляните достигат върхове в неговото строителство. Още от І век пр.н.е. шест акведукта обслужват Рим.

Общият им капацитет е 600 000 м3 на ден, или над 500 литра на жител, което съответства на консумацията на съвременен град. Рим е овладял и проблема с разпределението: благодарение на колекторни и разпределителни водоеми водата се отвежда до многобройните квартали през оловни тръбопроводи, понякога с километрични дължини, а специални водни колела я довеждат до различните места в дома, където тече през кранове.

< ВОДАТА ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА >

> Месопотамия, Египет, долината на Инд, Крит. Най-ранните останки от водни съоръжения датират от IV хилядолетие пр.н.е. Това са каменни басейни, открити в Халдея, в Ур-Нина, които били изолирани с водоустойчиво покритие от цимент или асфалт. Използването им не е ясно: общи вани, ритуални басейни или перални. Първите т.нар. обществени бани се отнасят към ІІІ хилядолетие пр.н.е. и са открити по бреговете на Инд, в Мохенджо-Даро, и в Шумер (Мари). През следващото хилядолетие се срещат в богатите египетски вили и в дворците на Минос на остров Крит, където е доказано съществуването и на индивидуални вани. Нужници, улуци и отточни канали, повече или по-малко развити, съществуват във всички градски общества.

> Гърция, Етрурия. Чешмите, вече използвани на остров Крит, са много често срещани в Гърция през античната и класическата епоха. Разпространява се и строителството на къпални, в частност в Атина през V век пр.н.е.
Успоредно с Гърция и в Етрурия се развиват системи за отводняване и оттичане на дъждовните води.

> Рим. Главните градове на империята са снабдени със системи за канализация и водоразпределение, както и за отвеждане, служещи за оттичане на домакинските води и за дренаж на пътищата. Тук се строят обществени водохранилища и чешми и се осъществява пречистване на водите. Рим притежава също многобройни обществени тоалетни с течаща вода. Къщите на богатите са снабдени с бани, където водата се загрява от хипокауст (подподово отопление) или подземни пещи.
Термите – обществените бани, са много и луксозни: само от IV век са открити 856.

Из едноименният труд на Мишел Ривал.