Великите изобретения на човечеството: Водни системи

IV хилядолетие пр.н.е.

ОВЛАДЯВАНЕТО НА ВОДАТА – ИЗВОР НА ВЛАСТ

Само силни и относително населени държави са способни да предприемат значителни хидравлични мероприятия, наложени от специфичните климатични и топографски условия на регионите.

Според известната теза, защитена през 1930 година от германския историк Витфогел, за появата на древните империи Месопотамия, Египет и Китай има фундаментална причина: нуждата на земеделските общества от централизирана държавна власт.

/ ИЗТОЧЕН ДЕСПОТИЗЪМ

Водните системи са необходими за контролиране на големите реки и за предпазвате от техния разлив, за осигуряване на необходимото напояване на културите (особено на ориза) и за развитие на система от канали, по която земеделската продукция да стига до градските центрове. В тази перспектива държавата се нагърбва със строителството и поддръжката на водни системи от обществен интерес, в замяна на труд (даван под формата на ангария) и редовно плащане на данъци от селското население под нейна власт. В резултат на това се заражда държавен деспотизъм от авторитарен тип, централизиран и бюрократичен, наречен от германския учен „източен деспотизъм”. Въздействието не е автоматично, но никой не оспорва зависимостта между възникването на централизираните държавни формации през Античността и създаването на големите водни системи.

/ ВОДИТЕ НА НИЛ

Египет е добър пример за това. Ефектът от сезонното прииждане на Нил, който залива ниските земи и не достига до високите места, прави необходими насипите и напоителните съоръжения – диги, канали и напоителни басейни.

Това значително начинание е започнало в началото на  IV хилядолетие пр.н.е, но само на отделни места.

Чак към 3 200 г. пр.н.е., започват първите грандиозни строителни работи, изискващи координирано участие на хиляди работници.

Контролът върху водите на Нил се осъществява от чиновници, зависими директно или косвено от фараона.

Начинание с такъв замах не би могло да се осъществи без централизирано ръководство от страна на държавата: за доказателство системата за регулиране на водите е първата, която страда по време на анархия и безредици, в каквито Египет нееднократно попада по време на дългата си история.

/ СТРАНА МЕЖДУ ДВЕ РЕКИ

В Месопотамия схемата е приблизително същата: Тигър и Ефрат са изключително капризни реки. Дъждове валят само четири пъти в годината. Разливите и топенето на снеговете са през пролетта, а през останалото време от годината нивото на реките спада. Добруването на страната изисква тя да бъде снабдена с напоителна система, дренаж, контрол на прииждащите води чрез диги, канали, шлюзове и резервоари, което изисква значителна организация и централизирани структури, създавани от градове държави, последвани от империи чак до нашествието на монголите през XIII век.

/ КИТАЙСКИЯТ ПРИМЕР

Китай е най-поразителният пример на политическа единица, почти изцяло битуваща върху способността си да ръководи добре огромното водно строителство: успехът на династичните държави зависи от тяхната способност да задържат селячеството към земята, като намаляват риска от преселения, предизвикани от глад. А това е пряк резултат от способността им да се борят срещу разливите на реките чрез строителство на системи от канали.

< ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО >

< ДОРИМСКАТА АНТИЧНОСТ >

> Краят на IV хилядолетие пр.н.е. Първи известен язовир при Джава в сегашна Йордания. Начало на прокопаването на канали в Месопотамия. Първи напоителни канали и първи язовир в Египет до Кошеиш на р. Нил, известна дължина 450 м. и височина 15 м.

> 3 000 – 2 500 г. пр.н.е. Развитие на напояване и дренаж в долината на Инд.

> 2 500 – 2 000 г. пр.н.е. В Египет изобретяване на напоителни басейни, позволяващи да се контролира напояването на обработваемите земи след прииждане на Нил; строителство на цистерни и диги; строителство на огромния басейн за възпиране на езерото Моерис във Фаюм, захранван чрез канал с вода от Нил (канал Жозеф).

> 1 500 – 1 000 г. пр.н.е. Първи язовир по течението на Тигър, Мардюк до Самарра. Създаване на система от напоителни канали в делтата на Нил. Първи язовир в Кофини до Тиринт (Пелопонес).

> IX век пр.н.е. Строителство но канала Семирамис, свързващ Ефрат с Тигър.

> VIII век пр.н.е. Първи язовири в Китай. Значителни напоителни работи в Месопотамия и Арабия. Строителство на големия язовир Мариб от сабейците в Йемен (дължина 600 м., височина 8 м.).

> VII век пр.н.е. Първи „Суецки канал”, свързващ Средиземно с Червено море с междинно прехвърляне, прокопан по времето на фараона Нечао (завършен през 280 г. пр.н.е. от Птолемей Филаделф). Прокопаване на канала Нахраван в Месопотамия, дълъг 400 км. и широк 120 м. Създаване на система за борба срещу разливите на Ефрат. Защитни диги срещу прииждането на Жълтата река в Китай.

> IV – III век пр.н.е. Строителство на обширни язовири, резервоари и канали за отбиване на водата в Цейлон (региона на Хамбантота и Полоннарува).

> ІІІ век пр.н.е. Гигантски канали за напояване и плаване в Китай.

Из едноименният труд на Мишел Ривал.