Великите изобретения на човечеството: Рало и плуг

IV хилядолетие пр.н.е.

ЧОВЕКЪТ РАЗОРАВА ЦЕЛИНИТЕ

Минава период на дълго съзряване преди появата на плуга през VII в. от н.е.: от пръчката за разравяне през лопатата, мотиката…до ралото, което се налага като най-съвършеното оръдие от IV хилядолетие пр.н.е.

Първото изображение на рало – плуг без предница, е намерено в Месопотамия и е датирано към IV хилядолетие пр.н.е.

/ ПЪРВОТО РАЛО

Най-вероятно използването на ралото в Близкия изток е предшествано от по-ранен стадий, през който са се прилагали различни сечива – пръчки за ровене на почвата, лизгари, мотики. Уви, тези инструменти от дърво не са се запазили поради сухия климат на Източното Средиземноморие (праисторически рала са били открити в торфищата на Дания и, което е изключително, в египетските гробници).
Начинът на разпространение на ралото в Месопотамия остава непознат. През същия период в Египет е доказано използването на рало с две опашки. То присъства в сцени от земеделския живот, изобразени върху стените на гробници. Многобройни йероглифи свидетелстват за древното му съществуване в долината на Нил.

/ В ЕГИПЕТ

Египетското рало притежава една част, наречена „сап”, към която се сглобява палешникът. Явно той не е бил снабден с метална или каменна част, имайки предвид, че не е открито никакво графично изображение. Египетският селянин впряга към ралото си крави, за да обърне почвата след сеитба. Обработката се извършва основно с мотика, тъй като алувиалните почви са крехки поради годишния разлив на Нил и разораването не е абсолютно необходимо.

/ В ЕВРОПА

За сметка на това през бронзовата епоха в Европа ралото се използва за по-дълбока обработка. Върху скалните рисунки, открити във Франция и в Швеция, на които са изобразени рала (около 3 500 г. пр.н.е.), те имат не две опашки, а само една.
Тази промяна се смята от специалистите за много важна, тъй като доказва техническото усъвършенстване на ралото.
След това се разпространява в целия район от Западна Европа до Индия с различни структурни модификации, в зависимост от различните начини на работа, които се прилагат в отделните страни.
Ралото позволява земята да бъде обработвана симетрично. Този вид оран (наречена „права”) позволява обръщането на буците земя винаги от една и съща страна, докато при асиметричната обработка земните буци се обръщат веднъж наляво, след това на дясно при всяко преминаване на ралото и по този начин се образуват бразди.

/ ПОЯВА НА ПЛУГА

Употребата на плуга много бързо се оказва за предпочитане при обработката на влажни почви, особено за отцеждането им. Римляните първи се опитват да го внедрят, особено след завладяването на Галия, Белгия и Британия, когато се налага да се обработват тежките и влажни почви на Северна Европа. Използваното по това време рало не е подходящо за този терен, защото асиметричната оран изисква инструмента да се държи постоянно наклонен, а това не е възможно без предница. Това обяснява постепенното преминаване от рало към плуг към І век от н.е. в Северна Италия и Ретия. Предницата с колела, добавена към ралото, позволява да се монтира палешник, който пори вертикално почвата и подготвя работата на лемежа.
През VIII век ралото е снабдено с асиметричен палешник за браздене, както и с лемеж за отхвърляне на земята встрани. Плугът е готов. Следващата голяма промяна става през XI и XII век с изобретяването на тежкия плуг с лемеж, изключително мощно приспособление, позволяващо обработката на цели целини.
Последиците от замяната на ралото с плуга водят до промяна в селския пейзаж и земеделската работа. Нивите, набраздени по ширина, отстъпват място на тези, набраздени по дължина, типични за обработката с плуг. Но ралото остава предпочитано средство за обработка на дребната разпокъсана земеделска собственост.

< ОРАН В ДРЕВНА ГЪРЦИЯ >

Великият гръцки поет от VIII в. пр.н.е., Хезиод ни е оставил в „Дела и дни” поетично – реалистично описание на селския живот в древна Гърция. В пасаж от ІІ книга (превод Станка Недялкова), той дава напътствия как селянинът да подготви оранта.

> „Клон отсечи за хавана три стъпки, чукало три лакти, седем пък стъпки за ос, че такава е най-подходяща, щом пък е осем, от там ще отрежеш дори за мотика.
Шина три педи сечи за десетодланна каруца, за обработка дърва ти събирай грижливо. За грядел дъб подходящ потърси в планината или във полето, видиш ли – вкъщи носи го, защото за оран с волове той е най-здрав, щом слугата Атинин го пъхне в гредата, още с пирони скове го и тъй го скрепи за теглича.
Две да подготвиш рала потруди се във къщи: едното цялостно, другото здраво сглобено – така по-добре е, в случай, че първото счупиш, във второто впрягаш волове.
С бикове два деветлетни сдобий се, че те са най-силни, в младост цъфтят и е най-подходящо със тях да работиш.
Няма в браздата борба да захванат и тъй да ти счупят рало, та свойта несвършена работа в миг да оставят.
Мъж четирийсетгодишен след тях да върви, да ги смушква, също да бъде грижовен и прави бразди да изкарва,
не по връстниците още да зяпа, ами да си гледа своята работа; други от него по-млади не могат семе да хвърлят добре, та повторна сеитба да няма;
тъй като младият момък увлича се лесно с връстници”.

Из едноименният труд на Мишел Ривал.