Великите изобретения на човечеството: Писменост

IV хилядолетие пр.н.е.

ОТ ЗНАЦИ КЪМ СРИЧКИ, ОТ РЕБУС КЪМ АЗБУКА

Изобретяването на писмеността в Шумер, Месопотамия, бележи съществен завой в историята на цивилизацията. Тя се включва в по-общия кадър на еволюцията на човешките средства за изразяване.

Още от плиоцена, преди много милиони години, човекоподобните развиват разделение в употребата на ръката и лицето: ръката се специализира в боравенето със сечивото, а лицето – в артикулация. Писмеността удължава тази първоначална еволюция, като се превръща в „инструмент на изразяване и запазване на мисълта, все повече устремена към разсъждението”, според израза на Андре Льороа-Гуран.

/ НАПРЕДНАЛ СТАДИЙ НА ЕВОЛЮЦИЯТА

Възникването и употребата на писмеността предполагат, че човекът е овладял своето материално обкръжение. И наистина, фините техники и рационалността, към които те водят, биха имали смисъл само ако отговарят на технични и рационални общества. Такова културно и обществено равнище е достигнато през IV хилядолетие пр.н.е. от земеделски общности в Близкия изток, в Египет и в поречието на Инд. На този етап те вече са усвоили напълно неолитната революция. Започват да изобретяват или да възприемат сложни организационни методи: централизиране на властите, градоустройство, организация на труда, развитие на обменни отношения, натрупване на излишъци, металургия. За тяхното добро функциониране писмеността бързо се налага като незаменим инструмент.

/ ЗНАЦИ И ЗВУЦИ

Въпреки това тези общества успяват много рядко и твърде късно да създадат напълно завършена система на линейна писменост, основана върху чистата фонетика, която съответства на стадиите на сричкова и азбучна писменост.

По-голяма част от видовете писменост избират или чисто идеографска система (Китай), или по-често срещания случай – частично фонетизирана идеографска система (Египет, хетите и Егейския свят, както и Предколумбова Америка), при която някои знаци притежават както стойност на идеограми, така и фонетична стойност.

/ ДОСРИЧКОВА ПИСМЕНОСТ

Шумерската писменост принадлежи към този втори клас писменост: тя твърде бързо преминава от пиктографски  към сричков стадий, но успоредно с това запазва един или множество идеограматични стойности на фонетичните знаци, с които си служи. Така най-древните намерени таблички с писмена, които идват от Шумер и се отнасят към средата на IV хилядолетие пр.н.е. (период на Варка IV), съдържат пиктограми, чиято роля е, доколкото можем до съдим, чисто идеограматична. Малко по малко шумерите откриват фонетичните стойности: това подготвя преминаването към сричкуване, което се използва повсеместно от началото на ІІІ хилядолетие пр.н.е..

Знаците от най-старата шумерска писменост са съставени от криви, описващи силуета на предметите, които означават. Едновременно с това от съображения за удобство (тъй като изписването на криви линии върху прясна глина е трудно) и поради преминаването към сричкуване, тази графика отстъпва на къси, клиновидни резки, които изглеждат като комбинация от знаци с триъгълна форма. Думата „клинообразен” означава „с форма на ъгъл”.

/ ИГРА НА ЗАГАДКИ

Преминаването от пиктографско към сричково писмо би се разбрало по-лесно чрез ребуса. Древните шумери са имали много едносричкови думи,  а и много думи в езика им са били омоними. Те развиват фонетична графия, основана върху равностойността на тези термини, което разбира се, създава недоразумения поради различните възможни интерпретации.

Най-древното използване на тази техника се отнася към IV хилядолетие пр.н.е., и засяга лично името Ен-лил-ти (което означава „Бог поддържа живи”). Думичката „ти” („поддържа живи” или „живот”) е изписана чрез знака на своя омоним „ти” („стрела”) и се изобразява графично като стрела.

Без съмнение, служейки си именно с такива начини, месопотамските писари преминават степените от пиктографската към линеарната писменост.

Това е етап, предшестващ революцията на азбуката, състояла се две хиляди години по-късно.

< ПИСМЕНОСТ ПРЕДИ ПИСМЕНОСТ >

Писмеността е постоянен начин на изразяване, обратно на моментните: дума, мимика, докосване, звуци (тъпан) или визуализация (дим). Все пак преди истинската писменост са съществували и други техники на постоянно изразяване.

> Възлите. Прибягването да възли върху връвчици, използвани като помощна памет (например да се осчетоводи резултатът от един лов), е доказано в повече цивилизации, главно в Предколумбова Америка.

> Пръчки за вестители. Резки върху дървени плочки предават съобщения, като предварително на вестителя се обяснявал смисълът на всеки белег. Тази практика е изявена сред австралийски и африкански племена, както и в древна Скандинавия.

> Белези за принадлежност. Този начин на изразяване е изключително древен и се среща по цялата земя: знак от червено желязо може да означава собственост на добитък, печатът служи вместо подпис, клеймото сочи произхода на даден предмет. 

> Разказ в картинки. Използването на картинки за посочването на последователността в разказ се среща в многобройни цивилизации. Картинката съответства обикновено не на дума, а на фраза, което кара лингвистите да нарекат този тип комуникация „синтетична писменост”.

Из едноименният труд на Мишел Ривал.