Великите изобретения на човечеството: Пари

VІІ век пр.н.е.

КОГАТО ДЪРЖАВИТЕ ОРГАНИЗИРАТ СТОПАНСТВАТА СИ

Традицията, коригирана от главните гръцки историци (Херодот, Ксенофан, Хераклит Понтийски), ни разказва, че лидийците, народ от Западна Мала Азия, първи започнали да секат монети.

Херодот дори уточнява: една „монета от злато и сребро”, т.е. изработена е от златно – сребърна сплав електрум, самородна сплав от тези два метала.

Макар да битува мнението, че идеята да се секат метални парчета за изработване на монетарни еталони се е разпространила по брега на Егейско море към VІІ век пр.н.е., археологическите разкопки в наше време свидетелстват в подкрепа на древните автори: първите монети, открити в основата на храма на Артемида в Ефес (построен около 645 г. пр.н.е.), действително са монети от златно – сребърна сплав електрум с изсечени върху тях лъвски глави – царската емблема на лидийската столица Сардес. Монетите от чисто злато или сребро са въведени едва към 550 г. пр.н.е. от Крез, последния цар на Лидия, за да противодейства на основния недостатък на електрума, а именно променливото количество на съдържащото се в него злато.

/ ЩИТЪТ НА АХИЛ

Разпространението на монетите в гръцкия свят се извършва с бързи темпове: в Егина и Йония към 625 г. пр.н.е.; следва ги Коринт през 610 г. пр.н.е.; в Атина законодателят Солон налага сеченето на монети по всяка вероятност към 594 – 592 г. пр.н.е. На свой ред гърците разпространяват сеченето на монети в Средиземноморието и Ориента.. Омировата епоха, когато „щитът на Ахил се пресмята в бикове”, е твърде революционна.

Паричното стопанство замества постепенно натуралното, като въвежда понятието пазар и изцяло трансформира начините на обмен на стоки. Лидийците незабавно пристъпват към прилагане на изобретението си: Херодот добавя, че след изобретяване на парите те стават първите прекупвачи, т.е. започват да заменят прекия обмен между производителите с търговия на дребно, извършвана от посредници.

/ ПРЕДИ ПАРИТЕ ОБМЕН В НАТУРА

Безспорно е, че въвеждането на парите е ключов етап в стопанската история на света. Късната им поява би могла донякъде да се обясни със забележката на Фернан Бродел, според която парите „имат място само там, където хората имат нужда от тях и могат да поемат необходимите за това разходи. Тяхната гъвкавост, тяхната комплицираност са следствие от подвижността, от сложността на икономиката, предизвикала появата им”. Действително в Египет, Месопотамия, Анадола, Финикия и поречието на Инд през цялата Античност властва натуралното стопанство.

/ ЕТАЛОНИТЕ – ГАРАНЦИЯ ЗА РАЗМЯНАТА

За това свидетелстват различни частни договори (предимно клинообразни текстове), писмени свидетелства на гръцки и еврейски логографи и стенописни фрески върху египетски гробове, изобразяващи пазари: на едно място се прави оценка на нива с помощта на куп разнообразни предмети – сребърни кюлчета, оценявани според теглото им, магарета, бикове, колесници, платове и пр., на друго място се обменя пшеница срещу ликьори и плодове или пък фурми срещу дървени дъски. Първоначално най-често използваните еталони са зърното и добитъкът, натурален избор практикуван от селскостопански и пастирски задруги. От бронзовата епоха обаче се налага металът във всякаква форма (късове самородно злато, злато на прах и люспи, на пръчки и кюлчета, на нишки и халки). Очевидно е предимството на новото средство за размяна в сравнение с предишните еталони: това е продукт, който не се разваля (като изключим окисляването), сравнително малкообемен е  и лесно се дели. По силата на логиката металът измества зърното и добитъка като еталони за размяна веднага след разпространението на рудодобива и металургията. Златото, среброто, златно-сребърната сплав, медта, оловото, желязото, калаят се налагат като равностойни обменни знаци, а пробният камък и теглилката се превръщат в инструменти, необходими за осъществяването на всяка сделка. Накрая, необходимостта от гаранция за съдържанието и теглото на металите принуждава частните лица да слагат щемпел върху кюлчетата. Така щемпелованата монета обаче не притежава нито определен курс, нито гаранция за валидност от обществената власт: тя е дело на търговци, които употребяват щемпеловането, защото то улеснява и ускорява търговските сделки. Доброто реноме на търговеца гарантира за качеството на неговия печат и осигурява на монетните му кюлчета доверието на клиента. От този момент нататък пътят към същинската монета е разчистен: остава само индивидуалната й гаранция от страна на частно лице да бъде заместена от публична гаранция.

/ ГАРАНТИРАНА ОТ ДЪРЖАВАТА МОНЕТА

Обществената власт по принцип действа в интерес на всички: тя единствена може да предпазва от сечене на фалшиви монети – слабото място на всяка монетарна икономика.

Освен това гаранцията на принца е по-стойностна от тази на частника, понеже държавите благодарение на разнообразните си приходи са по-богати от частните лица.

Следователно, няма нищо необичайно във факта, че първите познати монети са сечени от царя на просперираща държава като Лидия, която извлича злато то река Пактол. Това име, както и имената на двамата лидийски царе – Мидас и Крез, и днес са синоними на баснословно богатство.

< ПЪВАТА МОНЕТАРНА ТЕОРИЯ >

В противовес на онези, които смятат, че „металните пари, обичаен инструмент за обмен, нямат друга стойност освен тази на съдържащия се в тях ценен метал”, Аристотел в своята „Политика” (кн. І гл. 6) първи поставя основите на една монетарна теория:

„Монетата се въвежда по необходимост. В сделките върви уговорка да се даде и да се получи една материя, която, полезна сама по себе си, е била твърде манипулируема в обичайните житейски практики; първоначално например са се определяли размерът и теглото на желязото, на среброто или на друга някоя субстанция, а по-късно, за да отпадне принудата от пренасяне на тежести и от непрекъснато претегляне, се е преминало към поставянето на специално клеймо, знак за стойността на монетата.

Но монетата сама по себе си не е нищо друго освен една фриволност, една нищожност; тя добива стойност единствено по силата на закона, а не на природата, тъй като договорна промяна между извършващите сделката може изцяло да я обезсмисли и да я постави в невъзможност да обслужи която и да било от нуждите ни.”

Из едноименният труд на Мишел Ривал.