Великите изобретения на човечеството: Оръдие

ХІV век

КРАЙ НА РИЦАРИТЕ, НАЧАЛО НА МОДЕРНАТА ВОЙНА

Откриването на барута с неговите експлозивни и изтласкващи свойства бързо намира приложение в средновековния Запад чрез изобретяване на артилерийското оръдие и на преносимите огнестрелни оръжия в началото на ХІV век.

Гърците са разсъждавали върху направата на оръдия без барут.

Леонардо да Винчи ни е оставил скица на architonnerre, топ с па́ра, способен да изстреля гюле над 30 кг., чието бащинство приписва на Архимед. Произходът на т.нар. огнени уста е несигурен и объркан. Това по-висше изобретение идва може би от Китай, където през ХІ век се създава голямо разнообразие от оръжия, действащи с барут: бомби, гранати, ракети, а също и хвърляне на пламък с бамбукови тръби.

/ ЗАПАДНО ИЗОБРЕТЕНИЕ

Огнените уста се споменават твърде често в началото на ХІV век и навярно ареалът на Запада е люлката на изобретяването им. Традиционно е прието, че те са дело на някой си Бертолд Шварц, наречен Бертолд Черния – немски монах от Фрайбургския манастир. Според хроника от 1410 г. Шварц поставил експлозивна смес в затворена тенджера, сложил я на огъня, за да предизвика експлозия, при която капакът да излети към тавана, както при голямо оръдие. За съжаление е абсолютно невъзможно да се провери тази история, тъй като архивите на манастира са изгорели по време на Реформацията.

Първите топове имат формата на ваза или метална бутилка. Те са поставени върху неподвижен и масивен цокъл и се използват за изстрелване на стрели.

Първото им описание е намерено в английски ръкопис от 1326 г. Едно от тези устройства се пази във военния музей в Стокхолм (дължина 30 см; калибър 3,6 см). Също през 1326 г. се появяват и първите метални дула, поръчани от Флоренция на инженер Рейналдо де Виламаня. Първата употреба на топове за военни цели е през 1334 г., при защитата на град Меерсбург, обсаден от войските на Луи Баварски. По време на Стогодишната война се използват топове на бойното поле при Креси през 1346 г. и при Кале на следващата година. През ХV век разпространението на артилерийските оръдия става повсеместно. Войната на хусистите, която противопоставя в сърцето на Европа последователи и противници на пражкия реформатор Ян Хус, се води под артилерийските гърмежи на големи топове, качени на лафет с две колела. Съществуването на такова оръдие е документирано в Ръкопис на хусистката война, апокриф от ок. 1430 г. Дължим го най-вероятно на военен инженер, илюстрирал го с многобройни технически рисунки на военни съоръжения.

/ РАЖДАНЕ НА АРТИЛЕРИЯТА

Няколко години по-късно, по време на войната на Шарл VІІ срещу англичаните (1449 – 1461 г.) присъстваме на зараждането на редовна артилерия: топове с различен калибър, разпределени в „паркове” по 24, са използвани както за атака, така и за защита на крепостите или бойното поле.

Новото значение, което придобива артилерията от този момент, се дължи според историка Фернан Бродел „на откритието около 1420 г., на барут на гранули с моментално и сигурно изгаряне. При старата смес това не може да стане, тъй като неговата компактна материя не позволява никакво проникване на въздух”.

До 1450 г. топовете се правят от пръти от ковано желязо, заварени помежду си и скрепени външно с железни обръчи. Те стрелят с каменни гюлета на разстояние от няколкостотин метра. Но се пръсват след 10 – 12 изстрела и откатът им е разрушителен за лафета. Постепенно дулата се удължават и калибърът става по-голям. След 1450 г. дулата са от лят бронз, което им осигурява значително по-дълъг живот, гюлетата са от чугун, вертикални оси осигуряват мобилността на оръдието и позволяват ъгъла на стрелба бързо да се променя.

/ ПОЯВА НА СТАРИННАТА ПУШКА АРКЕБУЗ

Преносимите огнестрелни оръжия също започват да се развиват. В началото те се родеят с леките оръдия, носени под мишница като копия по време на почивка. В Bellifortis  от германеца Конрад Кайзер (1405 г.) е представено едно от тези оръжия. Аркебузът се появява към края на ХV век. Той е много ефикасен, но е прекалено бавен: трябва да се зарежда и разрежда, да се пали фитилът и т.н. За детронирането на пиката и арбалета трябва да се изчака появата на мускета. През 1630 г. мускетът на свой ред бива заменен от по-усъвършенствана пушка, на която към края на ХVІІ век вече се поставя щик.

/ АРТИЛЕРИЯ И ЗАЛЕЗ НА ФЕОДАЛИЗМА

Артилерията и огнестрелните оръжия са погребален звън за рицарството и феодализма. Укрепените замъци, които са се смятали за непревзимаеми, са превърнати в прах и пепел от разрушителната мощ на оръдейните снаряди, а пушките идват на мястото на рицарите и техните доспехи. Както справедливо отбелязва историкът Л. Спраг от Камп, „разрушавайки феодалния замък, както направи със стените на Константинопол, оръдието отваря ерата на царете, които властват по право от Бога”.

След светкавичното навлизане на артилерията в историята, към ХVІ век започва строителството на високо издигнати крепости, с мощни земни укрепления в основите, където гюлетата се забиват, но не избухват, и с артилерийска защита върху крепостните стени.

< ГАЛИЛЕЙ И МОДЕРНАТА >

< БАЛИСТИКА >

През 1633 г. Галилей поставя основите на модерната балистика в своите Речи на тема две нови науки, публикувани в Холандия. В този труд, основа на модерната физика, той изучава траекторията на оръдейните снаряди, летящи хоризонтално и същевременно подложени на действието на гравитацията.

Фундаменталното откритие на Галилей се състои в това да покаже, че „хоризонталното и вертикалното движение се извършват независимо едно от друго и положението на предмета в даден момент се определя, като се взема предвид неговото движение напред и надолу поотделно” (Морис Клин). Това откритие е революционно, защото от времето на Аристотел се е смятало, че ако един предмет е подложен на действието на две сили, те си пречат.

В резултат се стига до балистични теории, които позволяват гюлето да пътува по права линия, а след това да пада вертикално, докато се изчерпят всички въздействащи му сили. Галилей отхвърля изцяло тази интерпретация и доказва, тъкмо обратно, че изстреляният снаряд в своето движение трябва да държи сметка за независимото действие на двете сили. Като тръгва от тези наблюдения, той дефинира закона, според който: „Снаряд, увлечен от съставна сила, състояща се от хоризонтално равномерно движение и естествено ускоряващо се движение надолу, описва при това движение полупараболична траектория.” Приложението на този принцип довежда до развитие на модерната балистика дотолкова, че той позволява да се определя правилният ъгъл на стрелба при всички видове оръдия, след като се познава скоростта на снаряда и разстоянието до точката на удара.

Из едноименният труд на Мишел Ривал.