Великите изобретения на човечеството: Музика

IV хилядолетие пр.н.е.

ЗА УМИЛОСТИВЯВАНЕ НА БОГОВЕТЕ И ПОДОБРЯВАНЕ НА НРАВИТЕ

Музиката като изкуство вероятно има много ранни прояви: първоначално човекът започва да създава ритми с тялото и гласа си, имитирайки танците и звуците на животните. Музикалните инструменти са се появили много по-късно.

Най-ранните намерени следи от музикални инструменти се отнасят към късния палеолит. Гравюра от подпериода магдален, намерена в пещерата „Тримата братя” в Ариеж, изобразява мъж, който е захапал предмет, наподобяващ музикален лък. При разкопки във Франция и Испания са изкопани редици от кости на северен елен с пробити кръгли дупки, приличащи на свирки, както и кост от птичка с пробити три дупки, напомнящи на флейта.

/ ЕГИПЕТ – ЛЮЛКА НА МУЗИКАТА?

Най-старият намерен музикален инструмент е датиран 3 300 г. пр.н.е.
Музиката играе важна роля в Египет: благородниците се развличат, слушайки „камерна музика”, а флейтисти „ритмуват” полските работи. Ритуалите посветени на божествата, религиозните процесии и погребалните церемонии, също са съпровождани от инструментална музика. Оркестърът, характерен за старата египетска империя, се състои от арфа, флейта и кларинет. Арфата с шест или седем струни е най-древният почитан инструмент. Впоследствие тя се развива до 20 и повече струнна, често богато украсена с рисунки и скулптури.

Духовите инструменти са от тръстика или дърво: Египет познава дългата напречна флейта, обоя и кларинета (понякога двоен), както и тромпета. Ритъмът се задава от барабани и кръгли тамбурини, от щракане с пръсти, с кастанети от дърво или слонова кост, от шумоленето на перлени огърлици и от хлопки, наречени систри.

/ В МЕСОПОТАМИЯ – ПОДАРЪК ОТ БОГОВЕТЕ

В този регион, където на музиката се приписва божествен произход, първите инструменти се отнасят към ІІІ хилядолетие пр.н.е. Археолозите са открили в гробниците на тайнствен царски некропол в Ур останки от струнни инструменти от дърво, злато и сребро, двойна сребърна флейта и чинели от мед. От намерените текстове се вижда, че пеенето и инструменталната музика са се практикували от истински оркестри по време на ритуали и кралски трапези, както и при погребални и религиозни церемонии.

/ В ГЪРЦИЯ – РАЖДАНЕТО НА МУЗИКАЛНАТА ТЕОРИЯ

Гърция също се запознава отрано с инструменталното музициране. Свидетелство за това са знаменитите мраморни статуи на Цикладите (2 400 – 2 200 г. пр.н.е.), изобразяващи арфисти и флейтисти. По-късно гърците разнообразяват гамата от музикални инструменти.

Испанският музиколог Грегорио Панягуа е успял да помогне за реставрацията на около шестдесет вида.

Най-важни са: лира, арфа, цитра, барбитон (вариант на гръцката лира), систър, различни видове флейти (сред които сирингата, или флейтата на бог Пан), чинели и звънчета. Гърците развиват истинска музикална теория на квинта-интервалите, която е в основата на нашата съвременна гама. Те измислят също вокалното и инструменталното нотиране от азбучен тип.

Какво е останало от музиката на тези древни времена? Съвсем малко, независимо че коптската църква е спасила нещо от музикалните традиции на фараонски Египет. Френският египтолог Жан Йойот напомня, че „анализът на запазените представления и инструменти е позволил на Ханс Хикман, създал музикално общество в Кайро, да пресъздаде акордното и мелодично свирене на лирите, арфите и лютните, както и гамите на фараонските флейти и обои”.

/ ГРЪЦКА МУЗИКА СЪПРОВОЖДА ДУМИТЕ

За Гърция нещата са различни, тъй като притежаваме трактати по хармония, указания за музикални изпълнения и няколко фрагмента от композиции, съхранени върху папирус и мрамор.

Това е позволило на музиколога Грегорио Панягуа и на Музикалния атриум в Мадрид да реконструират по забележителен начин множество фрагменти от химни, хорове и жалби в съпровод на шейсетина инструмента, използвани през елинистическата епоха. Тези реконструкции са записани на диск, наречен Музика на Антична Гърция. Слушайки я, можем да се убедим в точността на тълкуването на гръцкото музикално изкуство, направено през 1877 г. от Балсерна и Хелмхолц: „техният инструментален съпровод служеше само да подсили пеенето, като го съпровождаше в унисон или в октава или като изпълняваше доста усложнени вариации между едно и друго вокално изпълнение или дори между частите на една песен. За тях музиката беше вторично изкуство, предназначено да подсили ефекта на думите, като го идеализира”.

< МУЗИКА И МАТЕМАТИКА >

Откритието на съотношението между тоналността и дължината на вибриращата струна, обикновено приписвано на Питагор (VI век пр.н.е.), е от особена важност в историята на музиката. Това всъщност е първото приложение на математиката в природните явления въобще, и в акустиката в частност. Опитът на Питагор е описан в трактата на Теон от Смирна, гръцки писател от ІІ век.

> „Питагор е известен с откритието на цифровата зависимост на съзвучията едни към други, а именно кварта, чието съотношение е 3/4; квинта, чието съотношение е 3/2; октава, чието съотношение е 2/1; октава + кварта, чието съотношение е 8/3; октава + квинта, чието съотношение е 3/1; двойна октава, чието съотношение е 4/1; както и всички останали интервали, т.е. тези, които покриват само един тон и чието съотношение е 9/8; накрая онези, които покриват полутон, а преди се наричаше диез, със съотношение 256 към 243.

Той проучи тези съотношения на базата на дължината и на дебелината на струните, като ги опъваше с помощта на ключове или с класическия метод на окачване на тежести към струните.

При духовите инструменти за база вземаше диаметъра на отвора или интензивността на духането…

Каквито и да са избраните критерии за проверка на горните съотношения, звучността, съответстваща на избраното съотношение, ще бъде произведена, всичко друго остава еднакво при непроменени други параметри.”

Из едноименният труд на Мишел Ривал.