Великите изобретения на човечеството: Календар

ІІІ хилядолетия пр.н.е.

ДА СЕ РАЗДЕЛИ ВРЕМЕТО, ДА СЕ РИТМУВА ТРУДЪТ НА ХОРАТА…И НА БОГОВЕТЕ

Да се определят дати за религиозните празници и на земеделския труд според сезоните и да се фиксира данъчна година: необходимост на развитите общества като градовете държави във Вавилон и Старото царство в Египет.

Отрано хората са се научили да отброяват сезонните цикли според движението на слънцето и луната. Те са записвали първите календари върху камък или папирус с цел да подредят ритъма на своето съществуване.

/ КАЛЕНДАРИТЕ НА МЕСОПОТАМИЯ

Древните месопотамци, основатели на научната астрономия, изработват календар на базата на движението на Луната.

Месеците се състоят от по 29 и 30 дни, а годината наброява 354 дни. За да я съгласуват със слънчевата година от 365 дни и една четвърт, управителите или царете на месопотамските градове заповядват въвеждането на тринайсети месец, с който добавят към годината определен брой дни, когато се появи голяма разлика.

Успоредно с този официален календар месопотамците си служат със „схематичен календар” от 12 месеца по 30 дни всеки: и наистина, движението на Луната е толкова сложно, че едва през последните векове от съществуването на Вавилон били разработени задоволителни методи за уточняване на лунния месец. Опростеният календар се използва в ежедневието. Договорите за продажба и за наем се правели за година от 360 дни.

/ ДОБАВЕНИТЕ ДНИ

В окончателния си вид египетският календар съществува от 2773 г. пр.н.е. и е създаден по времето на фараона Джосер. Годината се дели на три сезона от по четири месеца, които отговарят на трите големи земеделски периода в живота на Египет: Алехет (прилива на Нил), Перет (растежа на растенията) и Шему (жътвата и т.н.). Всеки месец наброява 30 дни, или общо 360 дни в годината, като в края на годината се добавят 5 дни, наречен „епагомен”, за да се постигне година от 365 дни.

Както отбелязва Ото Нойтебауер, един от водещите изследователи на античната астрономия, такъв календар няма астрономическа основа и в този смисъл е връщане назад в сравнение с месопотамския календар. Той не се регулира от лунния месец, който има 29 дни и малко отгоре през 6 от 12 годишни месеца, нито от наблюдението на слънцето, което въпреки всичко е накарало египтяните да определят истинската продължителност на една година приблизително равна на 365,25 дни.

/ ПЕРИОДИТЕ НА ПРИЛИВ НА НИЛ

Нойгебауер забелязва, че приливът на Нил е явление, което лесно се наблюдава през всичките 365 дни. Като ориентир впоследствие то е заменено с утринния изгрев на Сириус, чието появяване на небосвода малко преди появата на слънцето е строго закономерно през всичките 365 дни и съвпада с прииждането на Нил, наблюдавано в Мемфис. Всъщност съществуването на система от 12 месеца по 30 дни в лоното на година с 365 дни може да бъде обяснено с пренасянето в Египет на месопотамския схематичен календар. Той се използва за нуждите на ежедневието още от преддинастичния период и, изглежда, е успоредно интегриран в цивилния календар на Джосер, което потвърждава, че му липсва астрономична база. Така египетската година изостава от слънчевата с четвърт ден и това несъответствие между двете е един месец на всеки 120 години.

< ВЕЛИКИТЕ КАЛЕНДАРИ В ИСТОРИЯТА >

> Юлиански календар. Той е въведен през управлението на Юлий Цезар в Рим (І век пр.н.е.), за да се избегне използването на добавените дни (епагомен при година от 12 месеца по 30 дни). Тропическата година (времето между две пролетни равноденствия) тук е определена на 365,25 дни. Тя е разделена на 12 месеца от по 30 и 31 ден с изключение на февруари, който има само 28 дни. Четвъртината ден в повече се има предвид и на всеки четири години се добавя един ден към февруари. Този ден, наречен bis sextus ante calendas martii (вторият шести ден преди мартенските календи), е дал начало на термина „високосна година”. Църквата възприема юлианския календар и брои годините от предполагаемото раждане на Христос според него.

> Григориански календар (наричан още Грегориански). Папа Григорий XIII реформира юлианския календар през 1582 г. от съображение, че тропическата година с предполагаема точност 365 дни 5 часа 48 минути 45,98 секунди. Така календарът закъснява с 11 минути годишно и с 3 дни на всеки век. През 1582 г. това закъснение достигнало 10 дни и затова папата решил да приведе  календара в съответствие със слънчевия (трябвало да се премахнат датите между 4 и 15 октомври 1582 г.), както и три високосни години за период от четири века.

> Еврейски календар. Датиран е към IV век пр.н.е. и включва лунни месеци от 29 и 30 дни: година от 12 месеца (обикновена година, която има 353 и 355 дни) или от 13 месеца (383 до 385 дни) съобразно това, дали е нужно или не да се изравни със слънчевия календар. Религиозните празници се местят по дати съобразно григорианския календар.

> Мюсюлмански календар. Това е строго лунен календар, наследен от месопотамската традиция. Той постоянно е в несъответствие с положението на звездите. Включва 12 месеца от по 29 и 30 дни и започва летоброенето от година 1 на егира (петък 16 юли 622 г., когато Мохамед идва от Мека в Медина).

 Из едноименният труд на Мишел Ривал.