Великите изобретения на човечеството: Градове

IV хилядолетие пр.н.е.

В ТЪРСЕНЕ НА НОВИ СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ И ТЕХНИКИ

Появата на първите градове в Месопотамия, в Египет и в басейна на река Инд води след себе си до пълно обновление на строителните техники, прилагани дотогава от малките неолитни земеделски и скотовъдни общности.

/ НЕОЛИТНА АРХИТЕКТУРА

За къщите в разпръснатите неолитни селища Тепе Азиаб (ок. 10 000 – 7 000 г. пр.н.е.), Джармо или Хасуна (6 000 – 5 000 г. пр.н.е.) е използвана пресована глина за стените – кирпич, и тръстика за пода. Но развитото производство на кирпич, сушен в пещи, става факт чак в периода на урбанизацията.

За съжаление в Месопотамия дървото е толкова рядък материал, колкото и камъкът, и употребата му като гориво в пещите е много ограничена. Използването на печената тухла също е изключение: тя е пазена за фасадите на главните сгради – дворци, храмове и зикурати, докато вътрешните стени се правят от кирпич, изсушен на слънце. Тези материали имат твърде ограничена устойчивост на ерозия и това обяснява защо няма запазени величествени, монументални постройки в Месопотамия, а само няколко фундамента и описанията на древните автори, по-специално на Херодот.

/ АСФАЛТ И БЕТОН

Месопотамската цивилизация прави две нововъведения: първо, използването на асфалт при строителството но сгради като водоизолираща облицовка и като свързващ материал (в отделни райони на страната сместа се процежда по повърхността на земята и се събира именно с тази цел), второ, изобретяването на бетона, чието първо доказано приложение е изолацията на коритото на канала на цар Сенашериб през VIII в. пр.н.е. В апогея на бронзовата епоха, между 3 000 и 2 500 г. пр.н.е., сме свидетели на истинско промишлено производство на асфалт в Месопотамия, на развитието на системи за канализация, за отводняване и отвеждане на водите, както и на първите примери в строителството на сводове и куполи.

/ ЦИВИЛИЗАЦИЯ В ПОРЕЧИЕТО НА ИНД

По същото време се зараждат големите градове в поречието на Инд, Мохенджо-Даро и Хараппа.

При тях новото е спазването на строг градоустройствен план, с улици под прав ъгъл, с цел най-доброто използване на местните ветрове. В строителството на сгради широко се използва сушен в пещи кирпич, което свидетелства за богати запаси от дърва в района на Синд. Често къщите са били снабдени с дървен под.

За отбелязване са също много съвършената канализационна система с тръби от теракота, вътрешни тоалетни и система за отвеждане на помийните отпадъци.

/ НАЛАГАЩА СЕ СЪПОСТАВКА

Има тенденция да се изтъква монументалната свещена архитектура на Египет и Месопотамия, докато цивилизацията по устието на река Инд, бедна откъм престижни сгради, всъщност ги превъзхожда неимоверно в градоустройственото строителство. В Египет по-специално градът е незначителен в сравнение с гигантските каменни паметници, издигнати в прослава на фараоните.

Къщите се строят от кирпич или сурови тухли, тъй като горивните материали са рядкост (макар че техниката на изпичане на тухлите е позната и там още от IV хилядолетие пр.н.е.).

Монументалната архитектура от камък се заражда по времето на фараона Джосер около 2 800 г. пр.н.е., с пирамидата на етажи Саккара, проектирана от Имхотеп, когато все още не е започнало бъдещото впечатляващо развитие.

 < ТЕХНИКИ ЗА ПОВДИГАНЕ ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА >

Тайната на повдигането на огромни каменни блокове при строителството на големите паметници в древността е един от основните въпроси в археологията.

Днес знаем, че голям брой прости механизми са били използвани за целта.

> В Египет. Каменните блокове най-вероятно са били повдигани още в кариерата на дървени валяци или шейни с помощта на лостове и рампи. После ги придвижвали до строежа, теглейки шейните или валяците с огромни въжета от палмови или тръстикови влакна. При строежа на пирамида, след като един по един каменните блокове били поставяни на място и пирамидата се издигала, я затрупвали с пясък. Към така образувания хълм построявали наклон от тухли и земя, по който придвижвали следващите каменни блокове. При строеж на обелиск строителите действали различно: издълбавали мястото на основите и плъзгали обелиска вътре под наклон от 45 градуса с помощта на въжета.

> В Гърция и Рим. Поставянето на каменни блокове се извършвало с помощта на лостове или огромни клещи, за което свидетелстват следите, оставени върху камъка. След това ги издигали и слагали на място с помощта на повдигащи машини, снабдени със скрипец или рудан и ги закрепвали един за друг чрез метални клинове или скоби, за да се гарантира здравината на цялото.

Повдигащи машини са описани в „За архитектурата” от Витрувий.

Из едноименният труд на Мишел Ривал.