Варна се превърна в зимен курорт. Обилната наличност на сняг е предпоставка за развитието на Варна освен като Морска столица и като Снежно-Морска столица.
С изумление чух, че изринатият сняг се извозвал в депониращи депа. В същото време си позволих да заснема няколко морски пейзажа, които показват съвсем друга картинка.
Тротоара е зает от ТОТО пункт, РЕП за вестници и други бизнес площи. На преден план са купчините извозен сняг (може би съм уцелил точно депо за депониране), а пред тях са разположени загрижените за джобовете ни таксиджии. Автобусите ако може да идват откъм небето и ако може без билет да ни карат във "вечните ловни полета" за да изпукаме от студ на по-топло място.
Царе сме не само на комедията, но и на заблуждаващата журналистика. В първия ден когато започна серията с обилния сняг се случи чудо: Беше около осемнайсет часа и с колата се прибирахме към вкъщи. Слушахме Радио Варна за да следим обстановката. В същия момент чухме с ушите си, че във Варна още не вали!?
След стъписването по български го ударихме на майтапи и ирония.
Насълзявам се и като си спомня как преди няколко дни приятел ме помоли да помогна да извадим колата, защото имат дете и съпругата му без колата няма как да мръдне. Живеят в района на Бризовете - над Хотел Камелия. Та там има една кооперация и от нея до пътя, който излиза на обръщача са около 100 м.
Да де ама тия 100 метра така бяха изчистени, че ринахме с лопатите два часа, защото като тръгне колата и затъва: Подпира се на пода и увисва във въздуха. Добре, че наблизо нямаше никой от мениджърите и ербапите в Общината и си ги псувахме за успокоение на нервната система вместо топъл чай с ром.
За да стигнеш до Логистик Парк Варна (Западна промишлена зона), където са офисите на две от големите спедиторски фирми, се налага да наемеш танк. И между другото с тази реплика, подавам бизнес идея на Рентакарите във Варна да отдават под наем тежка верижна техника. Обзалагам се, че по споменатата улица не е минавала бялата лястовица - снегорин или камион с луга.
Иначе няма обяснение за огромните ледени бабуни, живописните коловози и дълбоки дупки, замаскирани от кална вода.
Така бизнеса още повече се облекчава и транспорта е без грешка.
С "приятелски чувства" към Общината, слушах докато се друсаме по описания по-горе път - как Общински служители глобявали варненци, които не били изчистили пред домовете си и пред търговските си обекти.
За миг си помечтах как се събираме няколко хиляди човека и отиваме в Общината за да ги глобим с един ГОЛЯМ фиш за почистването на Варна.
Ето и една снимка, която увековечава варненец, уплашен от глобите. Човека няма дрехи на гърба си, но с последни сили изрива снега и в главата му предполагам летят само положителни мисли към "хората", които с пот на челото организират почистването на "НАШИЯТ ГРАД".
И за десерт "Нашата викторина":
Понеже в момента се избира варненец на годината предлагам следното:
Да гласуваме за този, който изчисти ей тази гадория. Не с голи ръце разбира се, макар, че майки под заплахата да се заразят децата им (добре, че е - 20 градуса) с голи ръце започнаха да прехвърлят боклуците.
Да не забравим - семействата на тия същите майки си плащат и данък смет на Общината и същевременно се забавляват да го прибират в по-големи торби и да го мъкнат до контейнери, които могат да поберат боклука.
За бога Варненци: Да изберем Варненец на годината СЕГА !!!