В Община Варна – неграмотни служители

В сутрешния блок на БТВ на 29 юни 2010 г. беше изнесена информация от варненец, който си вади нова лична карта и още при получаването забелязва, че има правописна грешка.

Объркано е името на улицата, на която е регистриран. Вместо Княз Александър I БатеНберг, в личната карта (показаха сканирано копие от документа) е изписано БатеМберг.

От КАТ заявяват, че те така са получили наименованието и насочват потърпевшия към Община Варна.

В Общината заявяват, че имената на улиците се определят от някаква временна комисия, която поради тази причина няма посочен телефон.

Още по-комичното  и трагично е, че табелата на самата улица е правилно изписана, но не и в личните документи.

Така грешката ще се размножава при всяко поискване на личната карта за вписване на какво ли не. Неграмотния се е погрижил да размножи и оплоди своята немарливост и да сее на всяка крачка невежество и изкривяване на историята.

Дали този достоен човек на снимката би се съгласил с подобно безумие? Ккаво ли би казал на общинаря зад гишенцето?

Изненадващо е безразличието на служителите, които са се държали като бюрократични пионки. Ако бяха объркали името на табелката на вратата на въпросния служител – проблема щеше да е решен за отрицателно време. Високото его на служителя, щеше да се е разбунтувалo с пълна сила.

Дремещия зад гишенцето чиновник вместо чинно да обслужва – говори на висок тон, парадира с безразличие и при първия удобен случай обижда загрижения гражданин.
Неведнъж сме ставали свидетели на репортажи, които показват кметове и служители на Общини, за които българският език е роден само на думи.


Александър Йозеф Батенберг е княз на България от 26 юни 1879  до 9 септември 1886.

Управление: 26 юни, 1879  - 7 септември, 1886
Пълно име: Александър Йозеф фон Батенберг
Роден: 5 април, 1857
    Верона, Италия
Починал: 23 октомври, 1893
    Грац, Австрия
Погребан в     Мавзолеят на Батенгерг, София
Наследник:     Фердинанд I
Брак:     Йохана Лойзингер
Потомци:     Асен фон Хартенау
Цветана фон Хартенау
Династия:     Батенберг
Баща:     Александър фон Хесен-Дармщат
Майка:     Юлия фон Хауке


Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Италия. Пълното му име е принц Александър Йозеф фон Батенберг (на немски: Prinz Alexander Joseph von Battenberg). Втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщад от морганатичния му брак с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. Потомците им се наричат "фон Батенберг" (по името на едно владение в Хесен), защото цар Александър II, женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщад, е бил против този морганатичен брак.

Военно образование получава в Дрезденския Военен корпус. Служи като младши лейтенант в Лейбдрагунски Хесенски полк. На 20 годишна възраст, младият принц Александър фон Батенберг получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877-1878) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Държи се достойно по време на похода на Предния Руски отряд / командир, генерал-лейтенант Йосиф Гурко / в Южна България. Награден с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 / 30 юли 1877 г.). След кратко завръщане в Санкт Петербург, отново е в България. Участва във военните действият през заключителния етап на войната.
Княз на Княжество България

Александър I Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и Александър I Батенберг управлява при т.нар. „режим на пълномощията“.

По негово време (1885 година) се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Веднага след това Русия започва кампания за неговото отстраняване. На 9 август 1886 година група офицери извършват военен преврат и го изпращат в Русия. Стефан Стамболов и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руския император Александър III, нито и Ото фон Бисмарк (Германия е против), князът е принуден да абдикира официално.
Семейство [редактиране]

Княз Батенберг е германски аристократ, чието семейство има роднински връзки с английското кралско семейство (той е племенник на английската кралица) и с руския императорски двор. Княз Александър е племенник на руската императрица Мария Александровна и е чичо на последната руска императрица — Александра, дъщеря на първия му братовчед Лудвиг IV Хесенски.

Братът на Александър I Батенберг, Хайнрих, е женен за най-малката дъщеря на Кралица Виктория, принцеса Беатрис. Другите двама братя на княза — Лудвиг и Франц Йосиф, са женени за внучките на британската кралица — принцесите Виктория Хесенска и Елена Петрович-Негошина. Княз Александър е чичо на испанската кралица Виктория Евгения, на шведската кралица Луиза и на съпруга на настоящата британска кралица, единбургския херцог Филип, който е син на племенницата на княза — принцеса Алис Батенберг.

През 1886 г. Александър моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория, но канцлерът Бисмарк се обявява против. Няколко години след абдикацията князът заболява. Той получава окончателен отказ от Берлин и пет години преди смъртта си влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщадския театър Йохана Лойзингер. Заради това е принуден да приеме по-ниската титла граф Хартенау. Александър и Йохана имат син и дъщеря:

    * Крум-Асен, граф Хартенау (1890 — 1965)
    * Вера-Цветана (1893 — 1924)

Константин Стоилов е кръстник на сина му Асен и дъщеря му Цветана. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния ѝ брак, в резултат на което той започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау.

Княз Александър умира в Грац, Австрия на 17 ноември 1893. Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 в Мавзолей на Батенберг в центъра на столицата. Националният военноисторически музей разполага с най-много отличия (ордени) на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау.

Биографията е взаимствана от Уикипедия - страница