Ток от вятъра-добре. Но електропреносната ни мрежа е много зле !

Токът в каварненското село Българево спря за час-два точно през уикенда, когато хората гледаха поредния мач. В сградата на общината в Каварна от три месеца оставаме почти всеки ден за малко без ток. Не знам дали вятърните паркове на територията на общината се виновни или мрежата на доставчика Е.ОN", оплаква се кметът на Каварна Цонко Цонев. Районът е с най-много вятърни централи-вече има две работещи, и е едно от най-примамливите места за инвеститорите в екологична енергия. А през ноември, когато трябва да започнат изпитанията на вятърните генератори на най-големия в страната парк "Св. Никола", собственост на американската компания Ей И Ес, проблемите с тока ще станат ежедневие, опасява се кметът.

Проблемите не са патент само на Каварна. Непостоянно напрежение и влошено качество на енергията заплашват потребителите във всички региони, където има мощности на вятърна енергия, ако НЕК и електроразпределителните дружества не инвестират в мрежата. Липсата на стратегия за развитието на възобновяемите енергийни мощности, която да покаже перспективата им върху картата на България, пречи не само на инвеститорите, но и на плановете на преносните дружества. Отделно държавната НЕК и частните ЧЕЗ, ЕVN и Е.ON се оплакват, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) досега не им позволява да инвестират достатъчно в развитието на мрежата, за да се удържат цените на тока за крайния потребител.

Вятърен Клондайк, слънчев Клондайк

Каварна, Добрич, Шабла, Хасково,Кърджали и Ямбол са едни от най-привлекателните места за вятърни паркове. Експерти смятат, че в бъдеще като такъв район ще се оформи и Югозападна България.

В района на Каварна например има изградени 50 мегавата вятърни генератори, които чакат да бъдат присъединени от НЕК и Е.ON, разказва  кметът на общината Цонко Цонев. По думите му обаче през последните години не е инвестирано в мрежата. По данни на дъщерното на НЕК дружество ЕСО (Електроенергиен системен оператор) в момента работи само паркът на "Калиакра уинд пауър" с мощност от 35 мВт. Паркът "Св. Никола"на Ей И Ес е с мощност 156 мВт. Извън него до края на тази година се очаква в региона на Добрич, Каварна и Шабла да бъдат пуснати 153 мВт.

Районите на Хасково и Кърджали са друга гореща точка главно за инвеститори в слънчева енергия. Обяснението е, че в двата региона има най-много слънчеви дни. Общо там са заявени над 1000 мВт от вятър и слънце, колкото един блок на АЕЦ "Козлодуй".

"Заявените мощности в Хасково и Кърджали са твърде големи за съоръженията за пренос, с които в момента разполагаме", коментира председателят на Научно-техническия съюз на енергетиците д-р Цезар Карафеизов. По думите му все още нито една от мощностите не е пусната, но инвеститорите усилено работят за осъществяване на проектите си.

Софийската компания "Ню енерджи Булгариен" например ще монтира край Тополовград 50 мВт фотоволтаична мощност, която със собствена подстанция ще свържат към електрическата мрежа на града. Фотоволтичен парк ще изгради и компанията "Риджънт кепитъл" АД, която вече е закупила имоти в района на тополовградското с. Капитан Петко войвода. Заявени проекти за производство на соларна енергия има в Свиленград, Харманли, Любимец, Стамболово, а за вятърни- край Крумовград и Момчилград.

Немощната мрежа

По данни на ЕСО към средата на 2009 г. инсталираните мощности от вятърни генератори, фотоволтаични централи и малки водни централи е общо 280 мВт. Към преносната система на ЕСО е включен вятърният парк на "Калиакра уинд пауър", останалите са присъединени към мрежите на ЕРП-тата.

Според изпълнителния директор на ЕСО Иван Айолов енергийната система в момента е в състояние да поеме 1500-1800 мВт нови мощности, а инвеститорите във ВЕИ са заявили планове за 12 хил.

Логично повечето от вятърните, соларните и водните централи се изграждат в неиндустриализирани райони, където електрическата мрежа не е планирана да издържа на големи мощности. И това е пречка пред включването им.

По закон ЕРП-тата и НЕК са задължени приоритетно да присъединяват нови екологични централи, но на практика не го правят. Там, където технически е възможно, инвеститорите се включват "на сляпо" чрез въздушни електропроводи към съществуващата мрежа. Освен че е временно, това решение крие и опасност от технически проблеми. Заради недостатъчния капацитет на мрежата вятърните и соларните паркове често са принудени (или принуждавани от диспечерите) да ограничават производството си.

Според инвеститори за сключване на договор за присъединяване с НЕК обикновено се чака 4-5 години. Не са малко случаите, в които компаниите първоначално получават отказ от ЕРП-тата с обяснението, че нямат средства да разширяват мрежата. В резултат инвеститорите сами си строят електропроводи и подстанции, след това ги включват и започва чакането да си получат обратно парите. Които нерядко са по-малко, отколкото реално вложените, както показа опитът на "Петровила" с присъединяването на двата веца "Лъкатник" и "Свражен" към мрежата на ЧЕЗ.

Небходимите инвестиции в мрежата само в  Североизточна България са за около 400 млн. лв., изчислява Айолов. Според експерти един от вариантите да се осигурят тези средства е в цената за пренос, която заплащат потребителите, да има отделен компонент за мрежовите услуги и добавка за разширяване на мрежата.

Друг проблем според НЕК и електроразпределителните дружества, който забавя разширяването на мрежата и присъединяването на нови мощности, са отчуждителните процедури. Те се оказват и най-голямата пречка дори и при осигурени средства пред строителството на електропроводи и подстанции. Заради подобни проблеми неотдавна експерти на ЕСО предложиха с покупката на терени и с разправиите със собствениците да се занимават частни фирми, които държавната компания да избира чрез конкурс. По предложение на производителите икономическото министерство започва анализ на потенциала за производство ва възобновяема енергия по региони, за да се знае къде е насочен инвеститорският интерес и съответно къде НЕК и разпределителните дружества трябва да разширят мрежата.

"Отдавна настояваме мрежовите оператори да публикуват всяка година инвестиционните си програми, както законът изисква", коментира председателят на Асоциацията за екологична енергия Велизар Киряков.

Липсват заместващи мощности

Работата на перките е непостоянна като вятъра и те трудно се управляват от енергийната система. За да няма сривове, при спирането им в мрежата трябва да се включват резервни мощности, за  каквито се смятат водните централи.

Освен ПАВЕЦ "Чаира" обаче, която може да замести един 1000-мегаватов блокна АЕЦ "Козлодуй", България не разполага с други такива. Проектите на НЕК за нови заместващи мощности са само на хартия, за тях няма осигурено финансиране. Хидровъзел "Цанков камък"-80 мВт, още се строи, каскадата "Горна Арда" не е ясно кога ще започне да се строи, а новият язовир "Яденица", който трябва да увеличи капацитета на "Чаира", е замразен заради липса на финансиране.

Кой кой е сред инвеститорите

Според шефа на ЕСО Иван Айолов има още един проблем-че НЕК и електроразпределителните дружества започват да инвестират, без да е ясно дали всички ВЕИ проекти ще бъдат реализирани. Това се оказва проблем и за самите инвеститори или поне за онези сред тях, които имат сериозни намерения. "Присъединяването остава една от горещите точки за инвеститорите в соларна енергия. Фантомни проекти са успели да резервират мощности на НЕК и електроразпределителните дружества. Необходимо е да бъде въведен ясен механизъм в закона за ВЕИ за отговорностите на инвеститора за изпълнение на проекта", коментира членът на УС на новоучредената Асоциация за фотоволтаична енергия Калоян Кънев.

Като възможно решение ръководството на ЕСО предлага енергийният регулатор с издаването на лиценза да дава и срок на инвеститорите за реализация на проекта. Според държавната компания по този начин ще се отсеят проектите фантоми и ще останат само реалните с осигурено финансиране. Друга идея на ЕСО, подкрепяна и от енергийни експерти, е да се въведат гаранции в полза на електрическата компания за реализацията на проектите, за които се резервират мощности.