Две семейства ще получат 38 000 евро заради шума и нарушаване на правото им на личен живот.
Хиляди българи, загубили спокойствие у дома си след преправяне на съседски апартаменти в офиси, магазини и клубове, получиха вчера надежда за справедливост след осъждането на държавата в Страсбург по делото "Милеви и други срещу България".
Държавата ще трябва да плати на двете сестри Милеви и тричленното семейство Евтимови от София общо 38 000 евро за морални щети и съдебни разноски, защото не се е намесила ефективно да защити спокойствието в жилищния им блок.
Според Европейския съд за правата на човека бизнесът в апартаменти може да представлява нарушаване на правото на личен живот за съседите.
Неволите на Милеви и Евтимови, които живеели на първия етаж, започнали през 2000 г., когато един от апартаментите на партера бил преправен на денонощен компютърен клуб без почивен ден в седмицата. За целта вътрешните стени били съборени, монтирани били витрини, електрическата инсталация била усилена, за да захранва 46 компютъра. Събирали се до 300 деца и младежи, нощем забавленията се съчетавали с алкохол и вероятно с наркотици, които допринасяли за повишаване на настроението и шумотевицата, по входовете на блока и пространството пред тях имало постоянно оживление.
Милеви и Евтимови получили подкрепа от общото събрание на блока, писали жалби до полицията, кметството, главния архитект, строителния контрол и съда, но нито една инстанция не ги защитила от тормоза. През 2002 г. в друг апартамент се настанила фирма, която го превърнала в офис и добавила шум от телефонни разговори, движение на клиенти, разместване на мебели и пр.
Двете възрастни сестри, които живеели в блока от 1963 г., се принудили да продадат жилището си през 2004 г. на занижена цена, за да си купят друг апартамент в отдалечен квартал. Няколко месеца по-късно клубът бил затворен, но жените продължили борбата си пред Страсбург, защото от нерви и разправии здравето им било увредено. Семейство Евтимови също решило да се бори докрай, въпреки че през 2007 г. съпругът починал. Полагащото му се обезщетение бе присъдено на съпругата и дъщеря му.
Законът
У нас е практика жилища масово да се преустройват в офиси, магазини, ателиета, лекарски или стоматологични кабинети, без да се спазват каквито и да е правила. Според Закона за устройство на територията (ЗУТ) в жилищна сграда се допускат преустройство и промяна на предназначението на жилищно помещение или на самостоятелно жилище в кабинет за здравни нужди, за офис или за ателие за индивидуална творческа дейност, свързани с достъп на външни лица в сградата, само ако обектите се намират на първия етаж.
Това задължително трябва да е съобразено със санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания. Според закона е необходимо и изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обектите. По изключение може да се допусне обаче разполагане на посочените обекти и на други надземни етажи, но задължително трябва да има и решение на общото събрание на етажната собственост.
При преустройствата трябва да има проекти, към които да има мотивирано становище на инженер-конструктор. Лицата, които упражняват професия или притежават офис в жилищна сграда, което е свързана с по-голям достъп на външни лица, участват в разпределението на разноските за осветление, почистване и поддържане на общите части и за портиер в петорен размер (като за петима обитатели).
Засега не е известно общинските контролни органи в различните градове да са проверявали и налагали глоби за подобни нарушения на закона.
Светослав Тодоров
До Председателя на Народното събрание на Република България г – жа Цецка Цачева Тук С И Г Н А Л от Мален Стоянов Динев – София 1113, общ. „Изгрев”, ул. „Антон Чехов” № 40, вх. „В”, ет. 4, ап. 11, тел. 0888 938 379, malen_dinev@abv.bg Уважаема Госпожо Председател, Обръщам се към Вас по повод на продължаващо вече повече от две години издевателство, от което съм потърпевш. Броени месеци преди да бъде изхвърлен на политическото бунище на историята престъпният режим на Сергей Станишев успя да прокара коварния си замисъл, целящ заграбването на чужди имоти под прикритието на гласувания на общи събрания в жилищните входове. Верни на дивашкия си грабителски нрав, тези престъпници заложиха на партийно-милиционерските мнозинства и страха на съкооператорите от бившите ченгета. Сградата, в която живея, е бивша собственост на Военното министерство, построена е през 1967 г, като впоследствие жилищата са закупени от наемателите. Партерният етаж се състои от помещения на магазини и заведения, които също бяха продадени в последните години. Жилищният блок има формата на буквата „Г”, като по-дългата част се състои от 3 входа и е висока 5 етажа, а по-късата част се състои от 2 входа и е висока 3 етажа.Двете крила са залепени едно за друго под прав ъгъл, като всяко от тези крила е отделна самостоятелна сграда. Всяка със своя отделна В и К, парна и ел. инсталация, водят се и на различен адрес – високата част е на „Антон Чехов” № 40, а по-ниската част на ул. „Тарас Шевченко” № 13. През всичките години от построяването на сградата помещенията са били използвани само като магазини. В последните години обаче от Военното министерство тези помещения бяха продадени на приближени хора, от магазини тези помещения бяха превърнати в заведения, без да отговарят на необходимите условия и изисквания. Комунални фирми започнаха прикриване на консумацията на вода и топлинна енергия в тези помещения, като прехвърлят задълженията върху живущите в сградата. Като бивш отговорник на входа многократно съм подавал жалби по такива поводи, включително и до зам.- кмета г-жа Ирина Савина. Едно от заведенията се състои от помещения в двете сгради, свързани в едно цяло, като по-голямата част от неговата площ е в сградата на „А. Чехов”. За да се подсигури вентилацията на тютюневия дим и отвеждане на пушека от печките в кухнята се предприема изграждането на метален въздуховод от партерния етаж до покрива на сградата. Приетият миналата година Закон за етажната собственост бе замислен точно като такова узаконяване на подобни безобразия. Въпросното помещение, което над 40 години бе магазин за хранителни стоки, се регистрира като букмейкърски клуб, негов собственик беше г-н Олег Атанасов /държи заведения „Яфата” в София/, впоследствие го продаде. На практика обаче то функционира като ресторант в класически вид. На странична празна стена на сградата на „Тарас Шевченко” бе започнато изграждането на въздуховод, който достигна до 3 етаж. Под претекст, тази тръба да не се вижда от прозореца му, живущият на първия етаж в моя вход – Грозю Грозев, бивш адютант на военния министър Добри Джуров, а по-късно генерал-майор от системата на МВР, председател на Съюза на запасните сержанти и офицери, Веселин Марков, син на бившия заместник - началник на военното контраразузнаване ген. Ангел Марков, и неговият вуйчо Господин Петров, бивш полковник, съкооператори от входа, отидоха в кабинета на районния кмет в община „Изгрев” и договориха този комин да бъде разкачен и преместен на обратната страна на сградата. Така тази тръба се озова закачена за прозорците на жилищата, включително спални и холове на по-ниското крило, въпреки несъгласието ми и несъгласието на живеещата над мен г-жа Красимира Златанова. На практика районният кмет Панайот Бончев узаконява това безобразие, криейки се зад собственика на заведението и бившите военнопартийни кадри в сградата. Не е трудно да се предположи откъде идва неговата заинтересованост. За узаконяването на това безобразие лицето Грозю Грозев тръгна със списък да изнудва по вратите, за да се подпише съгласие за прокарването на този въздуховод по новото трасе. Тази тръба се подава пред прозорците и е само на сантиметри от леглата на хората пред отворените прозорци. Грубо бе нарушена Наредбата за противопожарна безопасност и отстоянието на такава тръба от запалими обекти. Многократно подавах жалби срещу това беззаконие. След години на протакане впоследствие тази тръба бе навита с вата и привързана с ламарини. Желая да поясня, че с разрешение на Грозю Грозев на 07.04.2008 г. с флекс бяха прерязани катинарите на таванската капандура, за да излязат майстори на покрива и провесени на въжета да започнат незаконното прикачване на тръбата. Нещо повече, започнах да бъда заплашван, че поради несъгласието да бъде осакатен видът на жилището ми, ще се събират подписи за да бъда изведен принудително от сградата. Госпожо Председател, тази престъпна партийно-милиционерска мафия е същата шайка долнопробни престъпници, които 50 години тормозеха хората, арестуваха за дълги коси, бради или къси поли. Нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили тези престъпници за 20 години. На тях им се размина румънският сценарий и сега минаха в настъпление. Като жертва на тези престъпници апелирам към Вас да бъде внесен за разглеждане и анулиране от Парламента на този милиционерски пасквил, като бъде потърсена отговорност от неговите автори. Промяната на Архитектурния план на сграда да става само със 100 % съгласие на собствениците. 02.08.2010 Мален Динев