Морската градина – недоразумение, срам или излишен елемент

Към днешна дата, когато сънищата на варненци са бетонирани от богатото разнообразие на молове, темата за Морската градина се превръща в досадно клише. Даже, ако вземем да си позатворим едното око, а второто – наполовина, ще си признаем, че можем и без нея. Строежи?

Комплекси? Хотели? – голяма работа.

Някак свикнах, докато се разхождам сутрин рано, покрай мен да тътрят крака разни бачкатори, дъвчещи мазни баници и храчещи останки от снощни запои. И не само. Поредното застроено петно неминуемо е обвързано с трафик на коли, при това тежкотоварни. Имам чувството, че Морската градина е обхваната от тежка и трудно лечима болест – туморът я превзема постепенно, сигурно, смъртоносно. Но така или иначе тя си остава лъскаво украшение за онези, които имат твърде много пари и твърде малко разум. Имам предвид, че като се натори финансовo една душичка, тя гледа да се покаже я с кола, я с жена, я с къща в Морската градина. Това между другото не е откритие българско. В световен мащаб богаташите стават все повече, а земята не се уголемява, за да могат те да консумират прелестите й. Един ден райските места ще свършат. Предполагам, че долу-горе по същото време Морската градина ще абдикира от позицията си на релаксиращ компонент в представата ни за спасение от шума, трафика и глобализацията като цяло.

→ пълния текст прочетете тук