КРИЗА – ОПАСНОСТ И ВЪЗМОЖНОСТИ

На повечето непредубедени анализатори на световната финансова система е ясно, че тя се намира в навечерието на криза. При съществуващия финансов ред, правителствата и хората харчат все повече пари, които не притежават. Банките и другите финансови, и кредитни институции услужливо „създават” нови пари буквално „от въздуха” чрез записи в банковите регистри или издаване на нови правителствени, общински, корпоративни и др. облигации, а в някои случаи, като например в Зимбабве и чрез просто печатане на пари. Това не може да продължи до безкрайност и денят на равносметката приближава. Натрупаните противоречия могат да се разрешат и постепенно, но е вероятно да настъпи финансова криза, която може да обхване по голямата част от света поради взаимосвързаността на световната финансова система.

Думата „криза” предизвиква отрицателни емоции у европейците и американците, и се асоциира с влошаване на качеството на живота, банкрути, безработица и др.. За разлика от европейците и американците, китайците гледат на света по различен начин, причина за което е може би повече от 3000 годишната история на китайската цивилизация. В китайския език думата „криза” се изписва със съчетание на два иероглифа – „опасност” и „възможност” (шанс). Ако човек се замисли сериозно или се огледа за примери, ще се убеди, че наистина китайците са прави. По време на криза съществуват много опасности, но има и неочаквани възможности. Много хора губят пари, имоти, акции, работата си, но има и хора, които виждат незабелязани от другите възможности и ако се възползуват умело от тях, далновидността и поетият риск се награждават богато. По време на криза вече създаденото богатство не изчезва, то само сменя собствениците си. Пазарът коригира цените на стоките и някои стават по скъпи от други, като някои могат въобще да изгубят стойността си (акции, облигации, книжни пари и др.).

По долу ще маркираме някои последни тенденции, които от една страна представляват опасност за обикновения човек, а от друга страна му дават възможност да се подготви. Защото, както беше вече казано, освен опасности, кризата предоставя и възможности. Чрез навременни действия и здрав разум опасностите могат да бъдат избягнати, а шансът да се използува.

Индексираните цени на някои специфични стоки за показани на долната графика



За 100 е приета цената им през 1900 година, като е използуван дефлатора на БНП на САЩ. От графиката е видно, че цената на златото е малко под цената му преди 100 години, платината и особено нефта са съответно два и три пъти по скъпи, а медта е почти наполовина по ефтина. Повишаването на цената на платината е свързано с индустриалното и приложение, което през 1900 е било нищожно. Аналогично е и положението с цената на нефта, като фактора , свързан с по значителното повишаване на цената му е намаляването на запасите от нефт, достъпен за добив по конвенционалните методи. Всички стоки са имали максимални цени, които са по високи от сегашните, като потенциала за ръст е особено голям при златото.

Прогресът на световната икономика ще засилва все повече търсенето на индустриални стоки, което е видно от долната графика



На нея е показан 200 годишният ход на годишното изменение на цените на борсовите стоки в проценти. От графиката ясно се виждат циклите на промените на цените и тенденцията за потенциален ръст през следващите поне 10 години, гаранция за което е бумът на икономиките на развиващи се държави като Бразилия, Индия и особено на Китай. Може да се утвърждава, че нещата , които могат да се пипнат – реалните стоки ще имат повишено търсене в близкото бъдеще.Това с особена сила се отнася за златото.



На горната графика е показана консумацията на злато в унции на глава от населението в някои страни от Азия, известни с афинитета си към жълтия метал, който е неделима част от техните традиции и култура. От графиката се вижда, че потреблението на злато в Китай е по малко от половин унция на глава от населението. За да достигне това потребление половината от потреблението в Хонг Конг и Сингапур, населени също с етнически китайци, ще са необходими над 1 милиард унции (над 32,000 тона ). Такова количество злато няма във всички банки по света, а годишният добив е около 2500 тона.

Тези изчисления не включват Индия, другите азиатски страни и останалите потребители по света, но са достатъчни за да покажат, че търсенето на злато ще расте при ограничено предлагане. На езика на икономиката, това означава само едно – по високи цени. В долната таблица е показан ръста на цената на златото в различни валути през последните години. Данните за 2007 г. са за края на януари.



Златото се използува за много цели, но главната му роля е тази на истински пари. Книжните пари се „създават” по волята на правителства, банки, финансови и кредитни институции „от въздуха” и по данни на „Икономист” паричната маса в световен мащаб се увеличава средно с над 10%, различно в различните страни, както е показано на долната графика.



В САЩ ръста на паричния агрегат М3 през последните години е огромен, както е показано на долната графика



Ако се вземат пред вид и дериватите, които в световен мащаб са на стойност около 400 трилиона долара, общият паричен агрегат в световен мащаб е с умопомрачителни размери. Съотношението между цената на наличното злато и обема на напечатаните пари постоянно намалява и за САЩ е показано на долната графика.



За инвеститорите това означава само едно – златото е с огромен потенциал като инвестиция за запазване на богатството през предстоящите трудни финансови времена. Ако се преизчисли цената на златото през годините, като се коригира с индекс на ръста на цените, определен по единна методика, се получава долната графика, а под нея е графиката на цената на индекса „Дау Джонс”, определена по същата методика.





От горните графики могат да се направят следните изводи.

На първо място е очевидно, че цената на златото въпреки номиналния си ръст през последните години трябва да извърви още дълъг път за да достигне максималните си стойности и е далеч от средната си стойност в исторически мащаб.

Що се касае индекса Дау Джонс положението е аналогично по отношение на максималните стойности. След краха от 2000 година, когато пазара се срина, цените на акциите ще се повишават и индекса ще расте, но нашето мнение е, че фондовите борси не са мястото, където ще се появят много нови милионери през близките няколко години.

Пазарът на недвижими имоти, особено жилища, е също в или пред криза в повечето страни. На долната графика са показани продажбите на нови и стари жилища в САЩ по данни на „Икономист”.



Очевидно е, че пазарът навлиза в низходяща фаза поради огромното предлагане и спекулативния балон на цените на жилищата в Америка. Положението в България е аналогично с разликата, че тук пазарът е все още около върха и отрезвяването ще настъпи тепърва. Новото строителство създаде прекалено голям за ограниченото търсене жилищен фонд, който при сегашните цени може трудно да бъде продаден. От друга страна облекченото кредитиране въвлече много хора, които при нормални условия не биха получили кредити, да купят жилища срещу ипотеки, които в повечето случаи са с плаващи лихви. Тенденция в световен мащаб е лихвите да растат, в резултат на което банките ще вземат много жилища от банкрутиралите им собственици и при наличието на такива принудителни продажби цените неминуемо ще паднат.

Горното не означава, че на пазара на недвижими имоти няма да могат да се „правят” пари. Универсалното съотношение между наема и цената на недвижимата собственост при равновесен пазар е 1 към 100, т.е. реалната цена на дадена недвижимост е равна на 100 месечни наема. Дори и в настоящия момент съществуват имоти с потенциал за ръст на цените, при които продажната цена е по малка от 100 месечни наема. Въпросът е, че трябва да се намерят. На първо място от характеристиките на всеки имот е местоположението му, което е определящо. Не напразно мотото на брокерите на недвижими имоти е “Location, location, location!”.

Огромното количество новосъздадени пари могат да бъдат изхарчени единствено чрез натрупване на дългове. Сегашната финансова система се базира на дълга и развитието на икономиката зависи от това, колко ще потребяват домакинствата, тъй като техните разходи формират основната част от БВП на развитите икономики, в частност и тази на САЩ. Американското общество е потънало в дългове, както може да се види от долната графика.



Това се отнася и за отделните семейства, както е показано на следващата графика.



Най вероятно проблема с дълга ще бъде решен чрез създаване на нови пари и повишаване на инфлацията, защото дилемата пред американското, а и пред повечето други правителства е формулирана блестящо от автора на „Дау теори летърз” Р.Ръсел и тя е “INFLATE, OR DIE”, което приблизително означава „създавай пари или умри”.

Това не означава, че всички валути се обезценяват еднакво. На долната графика е показан ръста на цените на някои валути и на златото, и среброто през последните години.



Първо ще се спрем само на златото и среброто, които имат най голям ръст на цените в последните години. Приликата между двата метала е, че и двата са идеалните пари. Малко известен е факта, че първите масово използувани пари са били сребърни. Парадоксален е и факта, че в момента наличните на пазара количества злато и сребро са приблизително равни, въпреки че разликата в цените е над 50 пъти. По принцип среброто има по голяма динамика на цената и може да бъде препоръчано на хора със склонност към спекулациите, докато златото е за сериозните инвеститори, целта на които е преди всичко да запазят вече създаденото богатство.

От графиката е видно също така, че през изминалите няколко години еврото и паунда са повишили стойността си, йената е с приблизително същата стойност, а щатския долар се е обезценил с около 20% спрямо 1999 г. Това означава, че при избор на правилна валутна позиция може да се спечелят значителни суми. Ежедневната търговия с валута е приоритет на висококвалифицирани специалисти, използуващи техническия анализ, мощни компютри и специални програми, и на обикновения инвеститор не се препоръчва да рискува. Същевременно има дългосрочни тенденции, познаването и използуването на които може да донесе добри печалби. Една от тези тенденции е свързана с факта, че правителствата на страните от района на Източна Азия поддържат изкуствено нисък курс на валутите си с цел стимулиране на износа. Въпреки, че брутния вътрешен продукт ( БВП ) на тези държави расте със значително по високи от средните за света темпове, ръста на техните валути спрямо щатския долар е значително по нисък от този на останалите валути. По долу са показани данни на списание „Икономист” за темповете на ръста на БВП и валутите на две групи от страни – тези от Източна Азия и страни от останалата част на света.



Това състояние на нещата не може да продължава до безкрайност и в бъдеще правителствата на страните с изкуствено подържан нисък курс на националните валути ще бъдат принудени да ги оставят да достигнат нормални пазарни нива. Хората, които междувременно са заели подходящи валутни позиции ще спечелят. Валутите на Индонезия, Тайланд, Малайзия и дори на Ю.Корея, и Китай са доста екзотични.

В относително близка ситуация се намира швейцарския франк, който е по достъпен за българските инвеститори. Правителството на Швейцария стриктно ограничава ръста на паричната маса и в по дългосрочен аспект швейцарският франк предлага добро убежище за благоразумните инвеститори.

Както вече казахме, никой не може да предвиди бъдещето, но с разумни действия човек може да се подготви и да посрещне предизвикателствата, които предстоят. Евентуална финансова криза ще застраши игнорантите, но ще предостави възможности и шансове на подготвените.

Източник: Истински Пари

Порталът за имоти, строителство и обзавеждане на Варна и областта ИМОТ ДНЕС - imotdnes.com; dnes@imotdnes.com