Най-разпространеното мнение е да плаща купувача поради неговия интерес. В крайна сметка обаче продавача в повечето случаи също продава по необходимост, а не само за да види купчината банкноти. Все повече натежава мнението - 50 % на 50 %.
При сделките с ново строителство се наблюдава закономерността купувача да поема местния данък от 2 %; нотариалната такса и таксата от 1 % за вписване.
При сделки по данъчна оценка на имота в повечето случаи разходите се разделят. В някой от случаите едната от страните желае сделката да се изповяда на реална цена и тогава инициатора поема разходите. Това се налага в случаите когато участва и банка за кредитиране на сделката. Банките напоследък не държат да се минава на сделка при реална цена и по този начин допълнително стимулират сектора кредитиране.
Разбира се част от купувачите държат 100 % сделката да мине на реална цена и са готови да поемат всички разходи.
Какво казва закона?
Закон за задълженията и договорите
ОСОБЕНА ЧАСТ
I. Продажба
1. Общи правила
186. Разноските за договора и другите разходи във връзка с прехвърляне на собствеността са за сметка на купувача освен при продажбата на недвижими имоти, при които разноските се заплащат от страните по равно
За нотариалната такса:
Тълкувайки услугата на нотариуса стигаме до факта, че изповядвайки сделката той обслужва и двете страни. Затова може би този разход е справедливо да се подели. Ако някоя от страните е наела адвокат е логично да му поеме хонорара.
Таксата по вписване на имота е редно да се поеме от този, който поема новата собственост – купувача. Нещо като ритуал – финал на успешния край на сделката.
Ивайло Манахов - гл. редактор на
manahov@imotdnes.com