Как събират просрочени ипотеки на имоти във Варна?

ЗАЩО СМЯТАМ, ЧЕ ТЕМАТА Е ВАЖНА? ЗАЩО СМЯТАМ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ПОМОГНА НА КОЛЕГИТЕ ОТ БИЗНЕСА, не на хитреците, работещи с чужди пари, тях ги срещам ежедневно в бизнеспрактиката си. Европейски лидер сме по просрочени вземания България може да се нарече лидер в Европа от гледна точка на несъбрани вземания на бизнеса. Средно 16% от всички вземания на предприятията ни са просрочени. Преобладаващата част от тези суми са в размер до 5000 евро - 48% от всички фирми си търсят сума, която се вмества в този лимит. Други 23% от бизнесите имат да си прибират суми над 5000 евро. Гратисният период, който българските фирми осигуряват на партньорите си, е сред най-щедрите в Европа - 33 дни. От проучваните страни само Швейцария си позволява толкова голям период на изчакване. В Унгария и Великобритания гратисният период е средно 31 дни, а в Германия той е 25 дни. Въпреки големия толеранс у нас, страната ни се отличава с най-дълъг период на изчакване до момента, в който длъжникът погаси задължението си. За България времето до погасяване на просрочените плащания е 44 дни. В Швейцария то е 40 дни, а в останалите три страни е под месец. Това са част от изводите от проучването „Навици за плащане в Европа" за 2009 г., проведено от EOS, една от най-известните международни агенции за управление на информация, просрочени задължения и вземания. Съвместно с независимия институт за пазарни проучвания „Ипсос" компанията е анкетирала общо 1200 фирми за местните практики на плащане. Предприятията са от пет държави - България, Великобритания, Германия, Унгария и Швейцария. Заедно с Унгария имаме най-голям дял на отписаните вземания, показва още анкетата. Делът на отписаните вземания у нас е 4%, а в Унгария - 5,3%. В Германия той е 2,1%, във Великобритания и Швейцария - 1,4%. Първенец сме и по време до провизиране на отписаните задължения. У нас периодът до провизиране е 527 дни, докато в останалите 5 страни е под 365. Управление на риска Едва 52% от фирмите у нас имат практиката да проверяват кредитоспособността и надеждността на платците си. За сравнение, в Германия и Великобритания такава практика имат 70-85% от бизнесите. Иначе проучването показва, че фирмите у нас разполагат със същия инструментариум за проучване като колегите си в останалите страни. Като цяло най-често използваните източници са агенции за кредитна информация, неформалният обмен на данни с колеги и партньори, търсенията в Интернет, медиите. Бизнесът ни е най-скромен от гледна точка на използваните методи за защита срещу некоректни платци, респективно просрочия и евентуални отписвания. Като цяло най-честите подходи за целта са предплатата и плащанията в брой при доставка, но се прилагат и такива схеми като запазване на правото на собственост до пълното изплащане, банково поръчителство и ср. За всеки един от тези подходи проучването на EOS показва, че българските фирми най-малко прилагат такива средства за защита. Въпреки всички мрачни констатации оценката на българския бизнес е, че моралът на плащанията у нас се е подобрил през последните години. 15 от бизнесите у нас говорят за подобрение, докато в останалите страни подобен оптимизъм варира между 4 и 11 процента. Освен това фирмите у нас са най-позитивно настроени когато става дума за бъдещето. Цели 17% е делът на предприятията, които вярват, че през следващите 2 години моралът по отношение плащанията ще се подобрява. Една от причините за големия обем просрочени и несъбираеми вземания е фактът, че у нас няма достатъчно широко разпространена практика на управление на риска и вземанията, смятат в EOS. 74% от бизнесите у нас изобщо нямат такава дейност. Само големите телекоми и банки имат практиката на управление на риска и вземанията - било то чрез специализирана агенция или пък чрез вътрешно звено, разказаха Райна Миткова, управител на EOS България, и Добрин Миревски, мениджър бизнес развитие в българския офис на фирмата. По-малките фирми нямат такива практики. Тези пък, които имат, или нямат достатъчно добре подготвени служители, или възлагат тази дейност на кадър, който трябва да съвместява отговорната задача с други текущи задължения. Всичко това обяснява защо ипотечните задължения и като цяло задълженията към банки не представляват най-големия дял от общия обем на задлъжнялостта в страната. Междуфирмените задължения са тези, които формират основната част от дълговете. Организации за управление на риск и вземания Към мрачните нюанси може да се добави фактът, че голямата част от фирмите не търсят помощта на квалифицирани специалисти за управление на вземанията. Така е, въпреки че подобни звена не липсват у нас. Например, от няколко години към Българската търговско-промишлена палата функционира Център по медиация, чиято основна задача е да посредничи в разрешаването на спорове около вземания. Една от причините е мрачният имидж на организациите за управление на вземанията. По ред причини у нас те се асоциират със сенчестия бизнес. Именно по отношение станалата скандалноизвестна практика на някои банки да издирват и „убеждават" своите длъжници чрез „мутри" от EOS коментираха, че явлението е едно от многото лица на сивата икономика в страната. То създава лош имидж на организациите за управление на кредити. Бизнесите и гражданите обаче трябва да знаят, че има и „бели" структури от този вид, които могат да бъдат наистина ценен помощник на бизнеса в събирането на неговите вземания. Те разчитат основно на методите на медиацията. Друга причина да не се търси помощта на специалистите е фактът, че много бизнесмени смятат, че вземанията им са твърде малки, за да заинтересуват подобна организация. Немалко хора махват с ръка: „карай, 200 лева са" и изобщо не си търсят парите, сподели Добрин Миревски. Това показва едно несериозно отношение към парите ни, смята той. Експертът призова всички фирми, дори и съвсем малките, за всички задължения, дори по-дребни от 200 лева, да търсят своите длъжници и в случай на отказ за издължаване да търсят помощта на агенциите за управление на вземания. Трета причина да се толерират просрочията и да не се търси квалифицирана помощ е това, че бизнесът у нас традиционно възприема клиентите си като партньори. Това по подразбиране носи идеята за един извънреден толеранс. Разбирането за партньорството обаче не бива да изключва следенето на финансовите взаимоотношения и навременното вземане на превантивни мерки против натрупване на просрочени вземания, предупреждава Райна Миткова. Да не се следи финансовата дисциплина на партньорите отново е проява на несериозно отношение към парите, смятат специалистите. Допълнителен проблем при уреждането на просрочените вземания идва от факта, че повечето фирми, които се обръщат към организация-медиатор, правят това твърде късно. Тогава вече е твърде трудно да се постигне желания ефект, казва Райна Миткова. Когато едно просрочие е „отлежало" с години, възможно е фирмата-длъжник вече да е закрита и да не съществува, или по друга причина да бъде невъзможно установяването на връзка с нея. В такива случаи и тарифата на EOS се увеличава значително, като може да достигне 30% от обема на вземането. Междуфирмената задлъжнялост Сама по себе си междуфирмената задлъжнялост е една от най-големите причини за огромния обем на просрочените задължения. Получава се така, че длъжникът бави плащанията, защото той самият очаква да му бъдат изплатени пари по различни вземания. На него са му блокирани пари, които му трябват, за да уреди собствените си поръчки и плащания. Мениджърът се кълне, че когато си получи средствата, с готовност ще покрие и собствените си дългове. На 116 млрд. лева за 2007 г. се изчислява задлъжнялостта на фирмите у нас, по данни на БСК от нейното традиционно ежегодно изследване на този феномен. Прогнозата на Камарата е, че сметките за 2008 година ще изкарат на бял свят 165 млрд. лева междуфирмена задлъжнялост. По данни на БСК, над половината от задълженията са просрочени. Прогноза Въпреки оптимизма на българския бизнес, през идната година проблемите с междуфирмената задлъжнялост няма да вървят към подобрение, прогнозират от EOS. Това е и всеобщото очакване на европейския бизнес. Причината е очевидна - световната икономическа криза, фалитите на много предприятия, увеличаването на броя на безработните ще постават още и още изпитания пред бизнесите. Сред тенденциите, които се очаква да имат развитие, са нарастването на броя на вземанията от клиенти на молове и жители на т. нар. затворени жилищни комплекси. Все по-често фирми собственици на молове се обръщат към EOS заради това, че техни наематели не си отказват да си платят както наема, така и разходите за консумативи. От EOS споделиха още, че зачестяват и случаите, когато ги търсят строителни фирми заради купувачи, които отказват да си плащат таксата за обитаването на т. нар. затворени жилищни комплекси ЗАЩО СМЯТАМ, ЧЕ МОГА ДА ПОМОГНА? На базата на обратната връзка от хората, участвали в семинарите ми. На базата на собствения ми опит със събиране на просрочени и то тежки вземания, при работата с които апробирам техниките и принципите, които преподавам. Те действат!

В момента българският бизнес е затънал в блатото на "просрочени и несъбираеми вземания. Повечето от тях се формират от недобросъвестни длъжници, които обичат да работят с чужди пари. Смятам, че е крайно време да се научим как да си приберем парите от такива любители. Аз лично посетих семинара и съм изключително благодарен на лекторката. Научих много неща и започнах ефективна работа по събиране на вземанията си от един от най-големите длъжници в бързооборотния бранш "Ена Маркет". И да смятам, че фирмите от всички браншове имат какво да научат по тази тема. Въпрос кам автора на статията, не разбрах патоса ви. Искате да предупредите недобросъвестните длъжници, че с тях ще работят обучени хора ли? що се отнася до имейлите, това е нормална парктика в интернет маркетинга. доволен съм, че по този начин успях да науча за подобно събитие. Има възможност, който иска да не получава непоискана търговска информация да регистрира имейла си в КЗП, а за останалите това е начин да получават информация.

Посетих обучението на Мария Донева. Беше на ниво и смятам, че всички участници имаше какаво да научат. Имаше от всякакви браншове.