Имоти след 1989 г.

90 на сто от построеното у нас след 1989 г. е ужасно

Арх. Иван Станишев, председател на Съюза на архитектите в България (САБ): 90 на сто от построеното у нас след 1989 г. е ужасно

Арх. Иван Станишев завършва Висшия институт за архитектура и строителство през 1970 г. След дипломирането си 20 години работи в "Софпроект". Избран е за председател на Съюза на архитектите в България през 2004 г. Автор е на проектите на интериора на последните 2 станции на столичното метро ­ "Опълченска" и "Сердика", както и на сградата на Търговска банка на Гърция в София. Най-новият му проект е за луксозна жилищна сграда на ул. "Шипка" в столицата.

­Арх. Станишев, правителството подготвя промени в законодателството, които пряко засягат труда на архитектите. Какво е Вашето мнение за тях?
­- В никакъв случай не може да се каже, че подготвяните от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) промени в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране ще доведе до положителни промени в тази сфера. Държавните чиновници оправдават поредната му редакция с необходимостта от хармонизация с евронормите. Но не бива да забравяме, че въпросният закон бе приет преди 2 години и тогава се твърдеше, че той е в съответствие с еврозаконодателството.

­С какво в Съюза на архитектите в България не сте съгласни с подготвяната редакция на въпросния закон?
­- Основното ни несъгласие е порочната философия, която се прокарва с тези промени. Всеки човек, нямащ нужната професионална подготовка, ще може да се занимава с изготвяне на архитектурни проекти. Най-страшното е, че по този начин не се гарантира качество на услугата и ощетени ще бъдат най-вече крайните клиенти на строителния продукт, например хората, купуващи си нови жилища.
На практика творчеството на професионалистите се обезценява. Всеки любител на архитектурата ще може да се прави на архитект. Излиза, че любовта към една професия е по-голямо предимство от изучаването в съответното реномирано висше училище. В случая важи сентенцията на Илф и Петров, че любовта към съветската власт не е професия, а трябва и да се работи. Трябва ли да доказваме, че да се обича архитектурата не е достатъчно, а е нужна и необходимата подготовка, за да може тя да се практикува качествено.

­Има ли подобна практика в ЕС?
-­ Наистина в някои страни от Евросъюза има подобно либерално законодателство. Така е в съседна Гърция. Преди време гръцките ни колеги искаха помощ от Европейския съвет на архитектите, но им бе отговорено, че това е въпрос на вътрешно законодателство.
В развитите западни страни след завършване на висше образование по архитектура се изисква минимум 3 години стаж в архитектурно бюро, преди да се даде разрешение за самостоятелна практика. У нас бе приет по-либералният вариант ­ само година и половина.

­Излиза, че няма изрично изискване на ЕС за подобна либерализация на пазара на архитектурното проектиране?
­- Да. В момента в МРРБ явно искат да станат по-големи католици и от папата и да премахнат и най-малките елементи на регулация. Не бива да допускаме грешките на другите, в случая на съседна Гърция. Там всеки строителен техник има правото да проектира големи здания, което е доста рисковано.

­Какви са цените, по които работят архитектите и строителните инженери в момента в България?
­- Заплащането на архитектите в момента у нас е обидно ниско, въпреки че преди време успяхме да наложим минимални цени на инвестиционното проектиране. Целта ни бе поне малко да помогнем на колегите да се измъкнат от мизерията, в която живеят. Страшното е, че тя е не само на бита, но и на духа.
В повечето страни в света архитектите и строителните инженери получават многократно по-големи хонорари от техните колеги в България. Най-добро е заплащането в Германия ­ 200 евро на квадратен метър застроена площ. В Полша този показател е 180-190 евро. В САЩ и Русия разценката е 170 долара на квадрат. В дъното на таблицата е Китай, където се плащат по 20 евро. Нашите цени, които са в рамките на 5-6 евро за квадратен метър, изобщо не се побират в тази световна статистика.
Не бива да забравяме, че животът поскъпва. Растат и цените на строителството, а още по-бързо поскъпват и продаваните жилища. Всеки обикновен брокер на недвижими имоти взима 2,5 процента от пазарната стойност на жилището, което може да струва 50 000 или 100 000 евро. За уреждането на сделката той губи много малко време, полага не много усилия и инвестира много по-малко средства.
В същото време архитектите получават много по-малко, а те инвестират много повече при изработването на проектите. Само компютърните програми, които те използват, струват по няколко хиляди евро. Сега все още много малко от българските архитекти могат да си позволят такива големи разходи.
У нас на архитектите се заплаща не процент от пазарната цена на готовия строителен продукт, а от неговата себестойност. В момента у нас тя е между 150 и 200 евро на квадрат. Архитектите и останалите специалисти от проектантските колективи получават общо в най-добрия случай 5 на сто от тази стойност. Хонорарът обикновено се разделя между 9-10 човека и така получаваните суми са мизерни.

В Европа обаче вече няма минимални цени на проектантските услуги.
-­ Да, наистина е така, но там 40 години имаше висока долна граница и затова сега германците взимат по 200 евро на квадрат за своите проекти. В западните страни, въпреки либерализацията на пазара, няма големи разлики в цените и не се допуска дъмпинг. Причината е, че там архитектите и строителните инженери не са докарани до мизерия, за да се съгласяват на всякакво заплащане, само и само да вземат нещо.
Преди няколко години, когато започна бързото нарастване на цените, строителите обвиниха архитектите, защото били въвели минимални разценки за проектиране. Средствата, давани от строителите за проектиране на обектите, са нищожна част от пазарната цена, на която продават. Това е под 1 процент от нея. Затова много строители обявяват, че проектирането на обекта се поема от тях. В Германия проектантският хонорар е над 10 на сто от пазарната стойност на обекта.

Подобна конюнктура няма ли да доведе до тежка криза в архитектурата ни?
­- На практика държавата влиза в ролята на наемен убиец, който не знае какво прави. Професионалистите в бранша не бяха питани за тяхното мнение за промените, които се подготвят в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.

Каква е позицията на САБ за неприетия още от НС закон за общ устройствен план на столицата?
­- Какъвто и план да имаме, той ще бъде по-добър от сегашната ситуация. В момента се работи на парче и затова бяха направени и продължават да се вършат градоустройствени безобразия в София. Планът трябва да се узакони в НС и да се започне разработването на подробните устройствени планове.

Като професионалист как оценявате състоянието на българската архитектура в последните 10-15 години?
­- След 1989 г. 90 процента от изграденото е ужасно, но бяха построени и много хубави сгради. От красивите творения на българската архитектурна мисъл бих посочил офисната сграда на столичния бул. "България", намираща се между мотопистата и магазин "Билла", както и централната автогара в София. За съжаление, много от способните архитекти нямат време да участват в конкурси и изложби.
Не бива да забравяме, че архитектурата е отражение на нормативните изисквания. Затова се появиха и етажите над корниза и други подобни "шедьоври".
От друга страна, стремежът на инвеститорите максимално да се застрояват парцелите също не допринася за изграждането на красиви сгради. Получава се ефектът на напомпването, в който няма естетика.

Защо повечето красиви сгради, изградени в последното десетилетие и половина, не са жилищни?
­- При тях инвеститорите първо правят конкурс за проекта, избират най-хубавия и едва след това тръгват да строят. Повечето от тях поръчват изграждането на обект, който ще ползват и искат той да е красив и удобен.
На другия полюс са инвеститорите в жилищни сгради, които в много от случаите са едновременно и строители. Те се стремят за изградят колкото се може повече жилища, които бързо да продадат. Малко са строителите, интересуващи се дали апартаментите ще са красиви и функционални.
Често в строителството се предпочитат най-евтините материали. Най-много се държи на бързината в строителството, като често не се държи на качеството и на проектирането.

Напоследък се заговори, че е време и у нас да започнат да се строят небостъргачи. Дори един от проектите в Бургас е пред началото на реализацията си. Вие как се отнасяте към подобна идея?
­- Засега в България няма условия за изграждане и експлоатация на подобни сгради. Те са високотехнологични съоръжения, изискващи друго ниво на развитие на инфраструктурата. У нас дори в центъра на столицата често стават аварии в електрозахранването.
В Бургас имат амбицията да строят небостъргач в Морската градина. Голяма част от подобни модерни здания по света се намира под земята и не само под самото основно тяло, но и в околното пространство. За да се изпълнят подобни изисквания, сигурно ще се наложи да се прекопае и унищожи голяма част от бургаската Морска градина.
Терените за застрояване в България не са толкова скъпи, колкото в центъра на Ню Йорк или Лондон, че да има необходимост от изграждане на много високи сгради.

В-к "Монитор"
Източник: www.imoti.net

Порталът за имоти, строителство и обзавеждане на Варна и областта ИМОТ ДНЕС - imotdnes.com; dnes@imotdnes.com