Япония, Америка и България – време за реакция

Някои световни медии правят сравнение между ипотечната криза в USA и Япония, която вече се опари в началото на деветдесетте. Паралелът е опит да се изследват механизмите на появата и овладяването. Подхващаме темата не за да всяваме паника, а за да ви помогнем в по-трезвата преценка на ситуацията у нас.

През последната година станахме свидетели на безпрецедентна ипотечна криза, разразила се в USA и повлякла целия свят. Основните дразнители, провокирали дестабилизационните процеси, се оказаха достъпът до лесни кредити и либералният режим на кредитиране. Философията: „Вземаш веднага – връщаш после”, изигра лоша шега на братята американци, откриватели и преподаватели на новия американски бизнес модел – налаган в целия свят.
Или моделът, или сценарият или някой от актьорите прояви прекалена доза импровизация, за да се стигне до трагичния спектакъл – американското правителство да плаща билетите, само и само спектакълът да не се провали.

В подобна ситуация изпада Япония в началото на деветдесетте – лесни пари, инвестирани предимно в недвижими имоти, и увереността, че цените им никога няма да паднат. Следва срив в цените на ценните книжа на фондовата борса, което се отразява на банките – листвани на японската фондова борса. Резултатите: банките, лишени от финансов ресурс, затягат рязко кредитирането. Намаленото кредитиране провокира цените на недвижимото имущество, които тръгват надолу. Кредитополучателите изпадат в нокдаун пред дилемата да плащат или не своите задължения. Борбата продължава десет години, а последствията се изразяват в 1 % годишен ръст на икономиката.
Сега страховете в Америка и по целия свят са да не би американската криза да копира японската, безпокойството се изразява в различни мнения. Предлагаме ви някои факти, които до голяма степен изясняват ситуацията. Правим паралел между кризата в Япония от началото на деветдесетте и тази в Америка:
1. Увеличението при цените на жилищата в Япония между 1985 и 1991 г. е в рамките на 51 %, като този процент се отнася в национален мащаб, защото % на покачване в по-големите японски градове е бил още по-голям.
2.  В Америка от 2000 до 2006 г. скокът на цените е 90 %.
3. От кризата до този момент в Япония е регистриран спад в цените на имотите в размер на 40 %.
4. За Америка регистрираният спад само до момента е 20 %, а очакванията са за още по-голямо снижаване.
5. При търговските имоти увеличението за Япония е в рамките на 80 %, в Америка – 90 %.

Година преди имотния балон в Япония гръмва балонът и на фондовата борса, който е катализатор за влошаването цените на ценни книжа на банките. И тук е другата разлика – 30 % от японските домакинства са притежатели на акции от фондовата борса, докато за американските домакинства става въпрос за 50 %.

Време за реакция:

Централната банка на Япония започва рязко да сваля лихвите веднага след констатирания спад в цените на имотите. От юли 1991 г. до края на 1993 г. авансовият годишен лихвен процент е намален от 6 % на 1.75 %

В Америка две години след като цените на жилищата започват да падат, Федералният резерв сваля лихвата от 5.25 % на 2 %.

Япония налива в икономиката си сериозни капитали и циклично регулира бюджетния дефицит, който в периода 1992 – 1993 г. годишно нараства с около 1.8 % от брутния вътрешен продукт. Адекватните фискални мерки дават въздух на икономиката и след кратката рецесия през 1993 – 1994 г. брутният вътрешен продукт нараства до 1995 г. годишно с 2.5 %. Мерките предизвикват неочаквана дефлация, което предизвиква повишаване на лихвите.
През 1997 г. правителството се опитва да намали бюджетния дефицит и повишава данъка върху потреблението, като сваля лихвените равнища почти до нулата. Оправданието е, че това са били най-правилните решения. Това води след себе си печатане на инфлационни пари.

Разлика има и в спестовността на домакинствата. През 1991 г. – когато условно се пръсва „балонът” в Япония – 15 % от доходите на японските домакинства са във вид на спестовни влогове. Това също смекчава удара, но с цената на „изядени” до 2001 г. 10 % спестявания, за да се стигне до границата от 5 %. И въпреки това именно спестените пари помагат за потреблението, а оттам и за покупателната способност и работата на икономиката.

Америка по показател „бели пари за черни дни” може да се „похвали” единствено с нулева спестовност. Това доказва единствено увереността на обикновените американци в светлото бъдеще и стабилността на държавата им. Така разсъждава само един презадоволен и с притъпени сетива човек.

Анализатори споделят, че фискалните мерки, предприети от японското правителство, са били необходими, но недостатъчни и на всичко отгоре закъснели, за да спасят икономиката. Може би у ръководителите на банките проговаря самурайската чест и те не признават затрудненията. Започват да крият информацията за лошите кредити, въвеждат ограничения при кредитирането, като така лишават от нови кредити и реално работещи компании. Те от своя страна съкращават служители заради намалени поръчки и се получава един затворен кръг от проблеми – липсата на кредитиране потиска икономическия ръст, а оттам пада потреблението и данъците за държавата.
Специалисти успокояват, че до японската криза няма да се стигне, защото финансовите пазари на Америка, политическата система и регулаторните механизми няма да позволят протакане. Ситуацията може да разглеждаме и като болен в безсъзнание – колкото по-дълго докторите се помайват дали да оперират, или не, толкова пораженията са по-сериозни и възстановяването след операцията е по-продължително. Думата криза би трябвало за всички задължително да е синоним на незабавни решения. Всяко протакане води до тежки поражения.
Прозрачноста на американската регулаторна система, която не позволява на банките да „заравят глава в пясъка” и да крият лошите кредити, е в пълно противоречие с японските регулаторни структури – прикрили с ясно съзнание от обществото лошите кредити и информацията за реалното състояние на банковата и финансовата система.

Американците изпреварват японците и с времето за реакция. Американските банки признават бързо загубите, което автоматично генерира доверие в други национални банки и така се покачва възможността за набавяне на свежи пари. Японците пропускат много време, преди политиците да решат с парите на данъкоплатците да спасяват положението.
Може би експерти от българското правителство са запознати с този факт и два месеца след първите симптоми на криза у нас, правителството възнамерява да върне на банките до края на годината 2 % от депозираните 12 %, които всяка банка е задължена да държи в трезора на Българската народна банка (БНБ). Намеренията са през януари още 5 % да бъдат вкарани обратно в банковата система. Така замразените пари ще раздвижат кредитирането, а оттам и потреблението, защото в момента хората реагират, като ограничават покупките и пазят всеки лев, докато видят какво ще стане. Когато на пазара излязат споменатите пари, ще се почувства раздвижване, което ще внесе спокойствие. Психозата е най-опасният инструмент за парализа на икономиката и е добре, че контролът е все още на дневен ред.

Свидетели сме и на един крайно любопитен факт – правителството на най-демократичната страна в света, която проповядва идеите за свободен пазар, буквално национализира няколко банки. Това е абсолютен прецедент и показва волята на американските политици на всяка цена да овладеят ситуацията.
Българското правителство от своя страна се кани да въведе закон – поръчан за втория по богатство човек в България Христо Ковачки. Паралелът е неуместен, защото прокарването на закон, с който да се отнеме бизнесът и имуществото на българския бизнесмен, не е, за да се спре задаващата се криза, а за да бъде лишен от финансов ресурс преди предстоящите избори догодина. Христо Ковачки подкрепя партия „Лидер”, част от новата коалиция „НАПРЕД” - между земеделците, „Лидер” и ВМРО.

По отношение разпределение на разходите Америка е в много по-добра позиция. Американските ценни книжа са притежание на граждани от целия свят. Така тежестта се разпределя равномерно в световен мащаб. Евтиният долар спомага за повишения износ, за разликата на японската криза, когато скъпата йена нанася вреда върху износа, допълнено и от пониженото вътрешно търсене и предлагане.

Така или иначе благодарение на кризата в Япония са възможни сравненията и съответните изводи, които да доведат до адекватни мерки.
Оттук нататък за несполуките си ще можем да се сърдим единствено на себе си. И въпреки че нашата икономика поне на този етап не може да се сравнява с икономиките на Америка и Япония, остава успокоението, че важна е стабилността. Всяка криза е предизвикана от определени причини и когато те са ясни, са ясни и инструментите за въздействие – разбира се, стига да има воля за това.
Проблемите започват тогава, когато започне скриването на информация. В това отношение можем да се „похвалим” с не един случай. Като се започне от Чернобил, премине се през кредитните милионери и източените банки и се стигне до съвременните майстори по източване на ДДС и еврофондове. Вече си имаме съдия в лицето на Европейския съюз и със сигурност ще се вадят и жълти и червени картони, докато се научим, че: Правилата са, за да се спазват, съдиите винаги са прави, а тези, които злоупотребяват, попадат в затвора.

Ивайло Манахов – гл. редактор
e-mail: manahov@imotdnes.com