ГРАЖДАНИТЕ ТРЯБВА ДА МОГАТ ДА ВЛАГАТ ПАРИТЕ СИ В ЦЕННИ МЕТАЛИ

 

( по интервюта във в.”Фактор”-декември 2002 и “Монитор”- 08.01.2003г.)


Преди около половин година в нашия вестник беше отпечатано интервю с Вас за българското злато. Какво стана със златото от тогава ?
Цената на златото през изминалите месеци се повиши от около 300 щ.дол. за унция до около 350 долара в момента, по пътя си нагоре.

Какви са очакваните нива ?
Те зависят от анализаторите, които правят прогнозите. Има единични песимисти, които очакват цени от около 250 долара, въпреки че производствената цена на златото в много от мините е по висока от тази стойност, има оптимисти, които на базата на търговския дефицит на САЩ, който за тази година ще е около 400 милиарда щат. долара, предвиждат цена на златото до 1700 долара.
Единственото, което мога да кажа със сигурност е, че цената на златото ще расте.

Излиза, че БНБ направи грешка, като “заложи” българското злато за минимални лихви, които са по малко от 1 % годишно,така ли да Ви разбирам ?
Да, Вие сте прав, “залагането” е на практика лизинг, по точно продажба, защото никой не взема злато на депозит за да го пази и едновременно да плаща макар и минимална лихва. Лихвата вероятно е около 0.5 % годишно, но не става въпрос само за това , че управляващите и “експертите “ на БНБ не познават фундаменталните особености на ценните метали и техния пазар, но и за порочната концепция , че БНБ трябва да реализира печалби.
БНБ трябва да осигури стабилността на лева и банковата система, а не да прави печалби. Ако попитате г-н К.Парамов и други бивши служители на БНБ ще разберете, че много от досегашните им “операции” са били със съмнителни резултати.
По съществуващата законова уредба БНБ е независима , но това не трябва да е синоним на безконтролност, защото формално погледнато банката е създадена да пази Вашите и моите интереси. Аз, като гражданин, искам да мога да влагам парите си в ценни метали - злато и сребро , защото имам основания да се съмнявам в компетентността на хората, управляващи БНБ на базата дори само на “залагането” на златото. Такива възможности имат гражданите на развитите пазарни икономики, към които се стремим.

Как би могло да стане това според Вас ?
Монетният двор трябва да започне да сече сребърни и златни монети - кюлчета, които гражданите да могат да купуват от търговските банки. Между другото българският монетен двор е на подчинение на БНБ, което не е редно и законът за БНБ се нуждае от сериозно преразглеждане.
Има и други начини чрез “златни” и “сребърни” сметки в банките, по които гражданите могат да купуват и продават металите по борсови цени с минимална комисионна за банките, а когато пожелаят могат да получат и метала физически във формата на кюлчета.

Какво е положението на монетните дворове в страните с традиции в банковото дело и развита пазарна икономика ?
Ако вземем за пример САЩ и Великобритания, в САЩ Федералният резерв, който изпълнява ролята на Централна банка е частна компания, докато Бенк оф Инглънд е държавна, но и в двете страни монетните дворове са държавни и са на подчинение на правителството.
В САЩ и Великобритания се секат златни монети - кюлчета, които се продават от търговските банки на цена с няколко процента над текущата “спот” цена на златото.
Банките или специализирани търговци изкупуват обратно тези монети по цена на фиксинга на златото в момента на сделката. В САЩ се секат и сребърни монети – кюлчета - “сребърен орел” с тегло 1 унция (31.1 г.).
Така гражданите имат възможност да диверсифицират спестяванията си, докато в България на практика могат само да обърнат левовете си в чужда валута и да ги държат на сметка в банката или вкъщи.

Споменахте освен златото и среброто, какво можете да кажете за него?
Среброто е много интересен метал - той има монетарно приложение и едновременно с това е използуван широко в различни области на индустрията. Среброто е металът с най-голяма електропроводност, използува се при производството на най-компактните батерии, има изключително значение за фотографията, силно бактерицидно действие и приложение във водопречиствателните инсталации. Повечето съвременни оръжейни системи използуват сребро в електронната си част поради изискванията за висока надеждност. Характерно е , че при индустриалната употреба метала се губи безвъзвратно, а областите на приложение на среброто нарастват буквално ежедневно.
Не на последно място ювелирните изделия от сребро имат не само естетичен ефект, но са и полезни за здравето.
Среброто, а не златото е металът, който се е използувал най широко като пари. Наричат го “златото на бедните” защото е относително по-ефтино от златото и затова по достъпно.

Да, но сребърни монети са били използувани доста отдавна.
Не толкова отдавна, колкото си мислите. До 1964 г. американските монети от 10 до 50 цента са били с 90% съдържание на сребро. След като започват да се секат медно-никелови монети постепенно сребърните монети “изчезват” по закона на Грешам, който гласи, че “лошите” пари изместват “добрите”.
Подобно нещо се случи и в България през 70-те, когато бяха пуснати в обращение юбилейни монети от 5 лева с 90% съдържание на сребро по повод на годишнини на велики българи – Ив.Вазов, В.Левски, Хр. Ботев и др. Емисиите им бяха от 200000 до 480000, но за много кратко време те изчезнаха от обращението защото обикновените хора, за разлика от ръководството на БНБ, знаят истинската цена на парите.
По широко погледнато пускането на сребърни монети в обращение може да бъде използувано и от сегашното правителство.

По какъв начин и каква ще бъде ползата от това ?
Ако се пуснат в обращение сребърни монети от 5 лева с характеристики аналогични на споменатите по-горе монети, те ще изчезнат от обращение съгласно закона на Грешам. На практика правителството ще бъде “кредитирано” с номиналната стойност на емисията, а гражданите ще бъдат доволни да разполагат с малко “бели пари за черни дни” защото се очаква цената на среброто да се повиши даже в по-голяма степен от цената на златото в процентно изражение.

Можете ли да подкрепите такова утвърждение с аргументи ?
Ще се опитам да Ви дам възможност сам да направите изводите си. По данни на Федералния резерв на САЩ американският долар е загубил 95 % от покупателната си способност от 1913 г. до сега. Това означава, че сега трябва да дадете 20 долара, за да купите нещо, което е струвало 1 долар през 1913 г.
Златна монета от около 1 унция тогава е била с номинал 20 долара, а една унция сребро е била официално фиксирана на 1 долар и 29 цента. Цената на една унция злато днес би трябвало да бъде около 400 щат. долара (а е около 350 щат.долара), докато цената на една унция сребро би трябвало да бъде 25.80 щат. долара (а е около 4.7 щат. долара).
Цената на среброто е практически една и съща през последните 10 години, а дори и предубедените хора ще признаят, че за периода има натрупана инфлация , която не е намерила съответното ценово отражение.
Същевременно през целият този период годишното производство на сребро е било с около 100 милиона унции по малко от потреблението и дефицита се е покривал от запасите, които са на привършване.
Преди около 10 години правителството на САЩ е имало резерв от около 2.2 милиарда унции сребро, който сега е практически нулев и американският монетен двор купува сребро за нуждите си на металната борса.

Навярно ще се намерят хора, които не са съгласни с аргументите Ви, какво ще им кажете ?
Нека да оставим пазарът и бъдещето да реши кой е прав. Човек, както казва М.Фридман, трябва да е свободен да избира. Аз искам да ми бъде дадена възможност да влагам част от парите си в ценни метали за своя сметка и риск, а не бюрократите от БНБ да решават вместо мен. Останалите български граждани имат същото право и апелирам Вашият вестник да стане инициатор на кампания за предоставяне на такава възможност от страна на държавата.


Източник: Истински пари

Порталът за имоти, строителство и обзавеждане на Варна и областта ИМОТ ДНЕС - imotdnes.com; dnes@imotdnes.com