БЪЛГАРСКОТО ЗЛАТО ТРЯБВА ДА ОСТАНЕ В БЪЛГАРИЯ

 

(интервю във в. “Монитор”- 06.04.2002 г.)


Във Вашето писмо до редакцията на в. “Монитор” се обявявате против предлаганото депозиране на част от златото на БНБ зад граница. Защо?
На първо място поради факта, че основната задача на БНБ е да подържа българския лев стабилен, а не да печели. Златният резерв е важен елемент на стабилността на всяка валута. Швейцария, която има може би най-стабилната валута в света има почти пълно покритие на франка със злато при сегашната цена на златото. Еврото имаше 15 % покритие със злато при въвеждането си, сега този процент е по-голям. Българският лев има покритие със злато, което е по-малко от 10%. Ниското златно покритие или липсата на такова са характерни за държавите със слаба валута. В консервативното финансово инвестиране има поговорка: “Инвестирай 10% в злато и сребро, и се моли да не се наложи да зависиш от тях.” Нашите златни резерви са толкова малки, че не следва да се рискуват.

Има ли други аргументи против депозирането?
Най сериозните са два - както често става в България, момента е изтърван и вече е късно, а другият е свързан с първия и е, че риска е по-голям от ползите от депозирането.

Бихте ли пояснили?
Схемата за “депозиране” или “лизинг” на златото беше въведена от американски банки в средата на 90-те години на миналия век. Накратко обяснена тя се състои в следното: Централните банки “депозират” или дават на “лизинг” злато на така наречените bullion banks. Такива са “Голдман Сакс”, “Джей Пи Морган” и др. Тези банки дават минимална лихва за депозираното злато - например в края на март тази година едномесечния депозит е с годишна лихва 0.3 %, а тримесечния - 0.5 %.

Проблемът започва тук, защото както при парите, които се депозират, банките трябва да раздават кредити с по-висока лихва, за да правят печалба. Една от схемите е директна продажба и използуване на средствата за други цели - дори обикновеното депозиране на сумите от продажбите на депонираното злато при тогавашните лихви от около и над 5% е давало достатъчни печалби. Друга схема е даването на златото на “лизинг” на други банки или на компании, естествено срещу някаква премия. С две думи със златото започват банкови операции, аналогични на тези с книжните пари. И тъй като в банките работят умни хора, продажбите и “лизинга” са “хеджирани” (покрити) с контракти за покупка. Тези контракти, така нареченото “книжно злато”, са основната форма на търговия на металните борси. Зад тях, обаче, не стои реален метал и докато книжните пари могат да се напечатат, златото трябва да се извлече от земята, а от години съществува структурен дефицит на злато - добивът е по-малък от потреблението. Така по данни на “Голд фийлдс минерал сървисиз” световния добив на злато през 1990 г. е бил 2133 тона, а потреблението – 3096 т., през 1995 г. съответно 2274 и 3606 т., а през 2000 г. цифрите са били 2568 т. добив и 3944 т. потребление.

От посочените от Вас данни излиза, че от 90-те има годишен дефицит от около 1000 и повече тона. От къде се покрива разликата между производството и потреблението?
Източниците са два - скрап и продажби на Централните Банки (ЦБ). Златото е специфичен метал - през съществуванието си човешката цивилизация е добила около 4 милиарда унции (около 130000 т.) злато, от което основното количество е добито през последните 200 години. Това злато е налично, но е в различни ръце. През 50-те години ЦБ са притежавали 2/3 от наличното тогава количество, през 70-те ЦБ са притежавали половината, а сега имат само около 30000 т. вследствие на продажбите. Посочените от мен данни са консервативни, защото има и експерти, които твърдят, че продажбите на ЦБ са значително по-големи.

Защо, според Вас ЦБ продават златото си?
Първата причина е, че голяма част от модерните икономисти смятат златото за отживелица - “варварска реликва” по думите на Кейнес. Още повече, че не носи лихви. Според някои експерти, обаче, продажбите на ЦБ имат за цел да депресират цената на златото в долари, като по този начин подържат стабилността на световната финансова система, която се базира на долара като световна резервна валута. Както беше казано по-горе фракционно резервното банкиране на злато е създало книжен пазар от деривати от порядъка на 73 милиарда долара, докато годишния добив се оценява на 24 милиарда. Преобладаващата част от контрактите за злато са “къси” позиции, които ако цената на златото се качи значително, могат да доведат до банкрут на банките, приемащи златни депозити, верижна реакция и финансова катастрофа от световен мащаб.

Защо?
Защото ще излезе, че “царят” долар е гол вследствие на манипулирания златен пазар и че е имало инфлация. В момента средната цена на добива на 1 унция злато е около 290 щатски долара, цената е около 300 долара, а по данни на експерти, ако пазарът на злато не беше манипулиран цената му щеше да е около 600 долара за унция.

Затова ли смятате, че риска е прекалено голям, а ползите малки?
По данни, публикувани в пресата, златото на БНБ ще бъде депозирано за 3 месеца, тоест ще има около 0.5 % лихва. Като се приспаднат разходите за транспорт и застраховка ползата няма да е голяма, а риска ще расте с всеки изминал месец. Вие бихте ли рискували Вашите пари, ако Ви дават 0.5 % лихва, а 75 % от печалбата се прибира от държавата? Никой не продава или залага актив, когато цената му расте, а през последната година цената на златото в долари се е увеличила с повече от 10 %. Увеличението на цената на една унция злато в евро за последната година е около 15%, а в йени - над 20 %. Японците масово купуват злато, особено след като държавата ще престане да гарантира влоговете в японските банки. Докато има доверие в банковата система книжните пари “работят”, но когато доверието се стопи, хората се обръщат към “варварските реликви” - златото и среброто, които са били и ще бъдат идеалните пари. Златото достигна минимална цена от около 250 дол. за унция през 1999 г и от тогава цената му расте. Повечето експерти смятат, че това е “дъното” и, че цената ще продължава да расте. Нито един разумен и отговорен централен банкер не би си позволил да рискува при това положение. Още повече, че има значително по- печеливши и безопасни решения.

Какви са според Вас тези решения?
Ако предположим, че прихода от лихви по заложеното злато е около 2 милиона евро годишно (цитирам по памет г-н Гаврийски), тази сума може да се вземе от продажбата на 50000 кюлчета по 2 г. при цена 80 лв (цената на ПИБ в момента ) или само 100 кг. злато. Тук става въпрос за една сериозна програма на БНБ за наистина активно управление на златото от резерва. Много държави като Канада, САЩ,Австрия, Сингапур и др. предлагат на населението си монети - кюлчета и кюлчета с тегло от 1г до 100 г или от 1/10 до 1 унция (31.1 г), които се изработват от монетните дворове при ЦБ, а ние даже не изкупуваме добитото в България злато, а позволяваме да го изнасят без да “добавим” някаква стойност към него. Продажната цена е от 10 до 50% над борсовата цена на златото. Такава българска монета може да се нарича “златен лев” или “златна роза”. Тук говорим за монети - кюлчета, а не за нумизматични монети, при които премията е голяма и които се секат в ограничено количество. Така златото ще остава в България, хората ще имат възможност да диверсифицират спестяванията си, а банката ще има приходи без риск. Съществува така наречения “закон на Грешам”, съгласно който “лошите” пари изместват “добрите”. Ако си спомняте през 70-те години се пуснаха в обръщение сребърни (90%) петолевки с образите на Вазов, Стамболийски, Раковски и др. в тиражи от 200000 до 480000. Тези пари бяха платежно средство, но изчезнаха от обръщението в съответствие със закона на Грешам. Това са “белите “ пари, които са скрити за черни дни. Между другото тези петолевки сега струват около 7 лева, докато книжните им събратя от онова време не струват нищо. Друг начин е чрез “златни депозитни сметки”, при които гражданите откриват сметки и заплащат определено количество злато, което остава на съхранение в банката, която начислява малка годишна такса за съхранението и изкупува обратно златото по сметката, по цената в момента на продажбата.

Същите варианти могат да се прилагат и със среброто, което някои наричат “златото на бедните”. Между другото среброто, а не златото е първия монетарен метал –то е било използувано като пари по-рано от златото и е много по-интересно.

С какво среброто е по-интересно от златото?
Среброто има и значително индустриално положение. Казаното по-горе за златото се отнася и до голяма степен, и за среброто, като се прибави това, че “късите” позиции са повече, структурният дефицит е значителен, а голяма част от среброто се губи безвъзвратно при употребата му. Някои експерти смятат, че дефицитът на среброто ще се прояви по-рано от този на златото тъй като запасите от метал на съхранение са изчерпани и че цената му ще се повиши значително по-силно в процентно изражение.

От разговора ни става ясно, че според Вас “депозирането” на българското злато навън сега не е желателно, така ли да Ви разбирам?
Да, защото риска е голям, ще се увеличава, а ползата е нищожна. Българският златен резерв трябва да се управлява, да се увеличава, да носи приходи, но българското злато и сребро трябва да остане в България.


Източник: Истински пари

Порталът за имоти, строителство и обзавеждане на Варна и областта ИМОТ ДНЕС - imotdnes.com; dnes@imotdnes.com