Айтоска котловина, Айтоско поле, е най-източната от Задбалканските котловини. Разположена е между склоновете на Карнобатско – Айтоската планина и възвишението Хисар. От Карнобатската котловина е отделена от ниския Хисарски праг. Площ около 100 квадратни километра, дължина около 24 километра, средна широчина 4.5 километра, надморска височина 60 – 100 метра.
В северната част е развит шлейф от наносни конуси. Преходноконтинентален климат със слабо черноморско влияние. През Айтоската котловина протича Айтоска река.
Делувиални и делувиално – ливадни почви. Остатъчни гори и храсталаци, ксеротермна тревна растителност, български и балкански ендемитни растения.
По-голяма част от котловината е заета от обработваеми земи – зърнени и технически култури, лозарство и овощарство.
Пресича се от главния път София – Бургас. В някои източници се разглежда като Карнобатско – Айтоска котловина.