Ану (Anu) (1)

Ану (Anu) (1), Близък изток.

Едно от главните божества на древна Месопотамия. Ану (известен на шумeрите като Ан) бил почитан като господар на небето и баща на боговете. Според шумерското предание за сътворението богинята Наму, първичното море, била майка на Ан и на Ки, богинята на земята, които се събрали, за да създадат велики богове, сред които и Енлил. Според акадския епос за сътворението отсъюза на Апсу (сладководния океан) и Тиамат (соления океан) произлязло цяло поколение божества, завършващо с великите богове Ану и Еа.

Според хетската митология Ану свалил първия небесен владетел Алалу. Бог Кумарби (който може да бъде сравнен с шумерския Енлил) започнал война с Ану и отхапал пениса му в битката. От спермата на Ану, Кумарби забременял с бога на климата Тешуб, който накрая победил Кумарби.

Един акадски мит разказва за Адапа, жрец на бог Еа в град Ериду и един от седемте мъдреци (могъщи същества, пробудени за живот с магически ритуали). Един ден Адапа гневно спрял южния вятър, след като той преобърнал рибарската му лодка. Така Адапа лишил земята от влагата, която вятърът носел, затова Ану го извикал на небето, за да чуе обяснението му. Еа го предупредил да не приема от Ану нито храна, нито вода, защото щели да причинят смъртта му. Всъщност Ану предложил на Адапа храната и водата на безсмъртието. Когато Адапа отказал, Ану разбрал за грешния съвет, който Адапа получил, и със смях го изпратил обратно на земята. Тук разказът прекъсва, но изглежда, че Ану дал специални привилегии на Ериду и неговите жреци.

На снимките: Старинни изображения на Ану.