Загубите на вода по ВиК мрежата трябва да бъдат сведени до 25% през 2014 година

В момента загубите на вода по ВиК мрежата в България са твърде високи – над 60%. Разбира се, има и изключения, но те не променят ситуацията като цяло, а по-скоро потвърждават правилото. Според нормите заложени в Закона за регулиране на ВиК услугите, през 2014 година, загубите трябва да са според европейския стандарта – до 25%. Според български експерти обаче, това само означава непознаване на ситуацията и сгрешен модел в България.

Водните оператори в страната имат финансови затруднения, заради високите експлоатационни разходи и големите количества подадена, но незаплатена вода.

Да не говорим, че поради икономическата рамка, в която са поставени през последните години, ВиК дружествата просто не можеха да отделят достатъчно ресурси за подмяна на тръбите.

Данните сочат, коефициентът на събираемост в България е над 80%, но показателно е, че задълженията не са толкова на населението, а основно от публични институции и дружества.

В България годишно се подменя по-малко от 1% от ВиК мрежата. Общата дължина на водоснабдителната и водоразпределителната мрежа е 70 620 км, а азбестово-циментовите тръби представляват 70% от цялата мрежа. И това положение е намсякъде, във всичките над 5 000 централни водоснабдителни системи в страната.

Но загубите на вода в разпределителните мрежи не е само български проблем, това е глобалин проблем, на почти всички агломерации по света и този проблем ще става все по-сериозен при очертаващият се световен недостиг на вода.

Намират се и решения за справяне с проблема. Така например, много фирми и ВиК дружества в Европа са разработили и прилагат стратегии и технологии за контрол на течовете и водните загуби, които се оказват много ефективни.

С тази цел Българската асоциация по водите събира водещи международни експерти на международна конференция за загубите на вода на 18 и 19 ноември в столичния парк-хотел "Москва", като за пръв път половин ден е отделен на обучение на мениджърите на ВиК дружествата от страната.

Да се направи подходящ модел за управление на техническата инфраструктура, така че услугата, която се предоставя на гражданите - разпределението на природния ресурс до всеки един потребител, да става възможно по най-оптималния и качествен начин, като се премахнат всички елементи, които досега пречат. Това е една от основните задачи на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Етапът в момента е идентификация на проблемите, което на по-късен етап трябва да намери отражение като промени в нормативните актове и в някои от принципите на работа на модела за управление на техническата инфраструктура досега, коментира зам.-министър Георги Прегьов.

Според експертите често цитираните над 60% загуби са на база подадена вода, фактурирана вода, където се намесват и други фактори като несъвпадението между отчитането на общия и на домашните водомери. Населението няма пари да си ремонтира инсталациите и водомерите или пък често нехае най-вече поради липса на знание.

През 1956 - 1958 г., в Димитровград е изграден завод "Вулкан", с чиито азбесто-циментови тръби са осигурени основните системи за водоснабдяване в страната. В София например има към 1200 км такива тръби. Всички казват, че мрежата е толкова остаряла, но други експерти задават въпрос: как има европейски градове със средна възраст на водопроводите 100 години, а техническите загуби са по-малко от 5 процента?

Докато не бъде създаден достатъчно надежден механизъм за професионално управление на мрежата, ще се въртим в омагьосан кръг - големи загуби - инвестиции на всяка цена.

- Държавата има за цел да направи необходимото да достави водата до населените места на единна цена. Оттам нататък в зависимост от състоянието на мрежата, от управленските възможности и капацитета операторът трябва да получи най-добра цена за крайния потребител.

- Държавата обаче ще се опита да създаде такива критерии и стимули към тези оператори, че те да имат желание да поддържат мрежата в състояние, а цената на водата - ниска.

- Моделът ще даде възможност да бъдат проследени и финансовите потоци - целият цикъл на вземането на един куб. метър вода от природата и довеждането до крайния потребител, за да видим как ще работи. Той се изработва от експерти с участието на международни институции. Основните пунктове в него са - държавата изпълнява своята функция, добива, пречиства и транспортира ресурса вода до разпределителните мрежи на населените места.

Оттам нататък всичко зависи от  ВиК дружествата и техните мениджъри и ръководители..