Великите изобретения на човечеството: Земеделие и скотовъдство

X хилядолетие пр.н.е.

ОТ СЪБИРАНЕ КЪМ ПРОИЗВОДСТВО

През неолита се извършва една от най-дълбоките промени в човешката история: всеобщото преминаване от начин на прехрана, основана върху лова и събирането, към земеделско и скотовъдно стопанство.

Първите поселения на земеделци се появяват през X хилядолетие пр.н.е. в Близкия изток, в Бейда и Джерико в Йордания и в Тел Рамад в Сирия. Земеделието и скотовъдството се разпространяват към Южна Европа през X – VIII хилядолетие (Балканите, басейна на Дунав, Черноморското крайбрежие), след това към Северна и Западна Европа, където вече се практикуват, без съмнение, някои форми на животновъдство. В Египет земеделието е познато от VII хилядолетие; след това то се разпростира и в останалата част на Африка от VI до II хилядолетие. На изток земеделието е познато в Индия през X хилядолетие, в Индокитай през IX хилядолетие, в Китай през VII хилядолетие. В новия свят земеделието се появява през VI хилядолетие в Мексико и в планинската част на Перу. Съществуването му през III хилядолетие е доказано в района на Скалистите планини, на щатите Кентъки, Тенеси и Мисури.

/ ОТ ЛОВА…

Проблемът не е толкова да се знае къде и кога се появяват земеделието и скотовъдството, а защо и как? Тези отрасли съществуват от едва 12 000 години, а човекът е на земята от 2 000 000 години, от които от 50 000 г. в битността на модерен човек. През целия предходен период събирането е неговият основен начин на прехрана. Това е накарало американските праисторици Лий и Дивор да определят лова като „най-успешната и най-стабилната форма за адаптация, която човекът познава”.

Защо се налага промяна в начина на изхранване на праисторическите популации; защо, след като 99 % от съществуването си човекът е живял от лов, избира да промени напълно начина си на прехрана и го променя изведнъж и бързо?

/ ...ДО СКОТОВЪДСТВОТО

Появата на земеделието и скотовъдството е глобално явление, протекло за относително кратко време: четири хилядолетия, между X  и VI. Праисториците смятат, че то не е тръгнало и не се е извършило на едно място – Близкия изток, към останалата част на света.

Дори хипотезата за разпространение на земеделието от този първи ареал към Европа и Африка да е твърде вероятна, съществуват още най-малко четири огнища на независимо разпространение: Югозападна Азия, Югоизточна Азия, Мексико и Перу.

В отговор на тези въпроси американският праисторик Марк Натан Коен написва през 1977 г. фундаменталния труд „Хранителната криза в периода на праисторията: пренаселеност и възникване на земеделието”. Като се опира на археологически и етнологически изследвания, той опровергава напълно възгледа, че земеделието и скотовъдството представляват „прогрес” в сравнение с лова и събирането. Според него преминаването към производителна икономика е единствено възможната форма на приспособяване при постоянно нарастващо население на земята още от времето на плейстоцена.

/ КАМЕННАТА ЕПОХА – ЕПОХА НА ИЗОБИЛИЕТО

Според Коен, изследванията на популациите от ловци събирачи показват, че те съвсем не са невежи по отношение на процесите на възпроизвеждане на растенията от семена, нито на възможностите за опитомяване на животните. Напротив, начинът им на живот ги е заставил да опознават всестранно видовете, с които се хранят.

Ако човекът избира в течение на хилядолетия да не произвежда, то е, защото земеделието и скотовъдството представляват регрес в сравнение с лова и събирането. На първо място, те налагат хранителна база, стеснена в рамките на корени и грудки, семена, млечни храни и на малки количества месо, с всички рискове, които носи зависимостта от основните храни. Обратно, ловците събирачи разчитат на широк хранителен режим, който води да по-малък риск от оскъдица и глад. Отглеждането на животни и обработването на земята изискват по-дълъг срок на работа. Съжителството с животните създава опасност от паразити и заразни болести.

Единственото голямо предимство на земеделието е, че предлага „възможност да се получава повече храна от дадена площ за определен срок от време”. Това предимство не може да компенсира изброените неудобства, освен в един-единствен случай: когато прирастът на населението е толкова голям, че изисква много по-голямо производство но храни.

/ В ОТГОВОР НА ДЕМОГРАФСКИЯ НАТИСК

Коен отбелязва, че съществуват признаци на такъв демографски натиск през плейстоцена, отначало в Стария свят, а след това и в Новия свят, около 20 000 г. пр.н.е. Отначало заемането на негостоприемни земи – по-студени или по-безплодни, показват ясно, че традиционните ареали за лов и събиране не осигуряват вече прехрана на нарасналите човешки популации. Включването в хранителния режим на храни, по-малко харесвани от месото на едрия дивеч, също е доказателство, че се търсят нови хранителни заместители: дребни животни, водни продукти, малко или съвсем непредпочитани, растения, изискващи сложно приготвяне. Когато и тези форми са изчерпани, се възприема земеделието, чиито основни техники са вече познати. Първоначално земеделското производство се използва само за да добавя недостигащите количества храни, след това поради продължаващия демографски натиск и изчерпването на другите ресурси (особено изчезването на фауната поради изтребване) – и като основен начин на производство. Скотовъдството, лесно усвоимо поради традиционното познаване на животните, дава единствената възможност за използване на фауната в един свят, основан на териториално разширяване и уседнал начин на живот.

< ОСНОВНИ КУЛТУРИ ПРЕЗ НЕОЛИТА >   

> Ядивни култури

* Зеленчуци: зеле, маруля, спанак, кресон, коприва, млад грах.

 * Ядивни корени: морков, ряпа, игнам, сладък картоф, маниока, таро.

 * Плодове: ябълка, круша, слива, череша, авокадо, диня, банан.

 * Маслодайни: орех, лен, семена от мак, маслина, слънчоглед, палмови листа, сусам, фъстък.

 * Варива: боб, грах, леща.

 * Зърнени: жито, ечемик, ръж, овес, просо, ориз, царевица, сорго.

 * Подправки: синап, захарна тръстика, червен пипер.

> Индустриални култури 

 * Строителни материали: палмово дърво, тръстика…

 * Складови материали: кратуна.

 * Влакнодайни растения: лен, коноп, памук.

 * Багрилни растения: шафран, индиго.

Из едноименният труд на Мишел Ривал