Великите изобретения на човечеството: Химически продукти

IV хилядолетие пр.н.е.

ОТ АЛХИМИЯТА ДО СЪВРЕМЕННОТО ПРИЛОЖЕНИЕ

Ранната химия, свързвана често с религиозни и магически практики като балсамирането, използва таен език, който усложнява нейната приемственост. По-лесно е опознаването на химическите продукти за ежедневно ползване.
 

Още в праисторическо време усвояването на огъня отприщва подема на първите химически занаяти: металургия, грънчарство, приготвяне на храна.
Но производството на химически продукти се развива по-късно, тъй като е потребност на развитите общества.
Едва с появата на древните империи Египет и Месопотамия възниква истинска химическа техника. Дотогава я използват само ковачите и грънчарите, които без съмнение се радват на особено положение през класическата епоха.

/ ТАЙНО И ПОКРОВИТЕЛСТВАНО ИЗКУСТВО

Историкът Джак Линдзи напомня по повод на металургията и грънчарството, че тези „важни занаяти, известни с това, че крият в себе си опасни сили и съдбоносни моменти на преобразяване, са били обгърнати от свещени ритуали, клетви и мистерии”. Този момент трябва да бъде разбран, защото началната химия често се бърка с религиозни и магически занятия, които по-късно откриват пътя на алхимията през елинистичната епоха и в арабския свят, но усложняват приемствеността на полезните техники. Те често са разпространявани чрез таен език сред лоното на братства, ревниви към своите тайни: „ Нека този, който знае, да покаже на онзи, който знае, но този, който знае, няма да покаже на онзи, който не знае”, се казва в един труд от VII век.
Този феномен се отнася преди всичко за свещените техники като балсамирането. Той засяга в много по-малка степен манифактурните производства на химикали, използвани в ежедневието, за които имаме точни сведения от папирусите и клинографските плочки, както и от анализите на археологическите находки.

/ ОТ БАГРИЛА КЪМ ЕМАЙЛ

Знае се, че в Египет и Месопотамия още от IV хилядолетие пр.н.е. се приготвят разнообразни бои за стенни рисунки, козметика и украса на грънчарските изделия (червено, оранжево, жълто, кафяво, зелено, синьо, черно, бяло). Занаятчиите ги правят от охра, кобалт, антимоново олово, малахит, меден силикат, железен оксид, лазулит, галенит, гипс и креда. Последните две вещества, както глината и варта се използват също и за производство на мазилки. В областта на кулинарните изкуства процесите на ферментация, изкуството на винарството и производството на растителни масла са познати от много време в целия басейн на Източното Средиземноморие, както и уменията да се консервират храни (сушене и осоляване).
Техниката на емайла, която е в основата на откриването на стъклото се заражда в Египет през IV хилядолетие пр.н.е. и се разпространява или е независимо изобретена в Месопотамия през ІІІ хилядолетие пр.н.е.

/ АСФАЛТ, САПУНИ, ЛЕКАРСТВА, ПАРФЮМИ, БОИ…

В Месопотамия асфалтът се употребява като туткал, хоросан и водоустойчиво покритие. Технологията на сапуна и неговото производство също са познати. От своя страна Египет знае да прави лепила на базата на казеин, произвежда амидон от жито, лакове и свещи от пчелен восък или каучук, почистващи препарати на базата на сода или лупина (вълчи прах).
Медицината в своето усъвършенстване след края на ІІІ хилядолетие пр.н.е. довежда до производство на ароматични лекарствени дроги, приготвени от билки, на помади, мехлеми и др. Парфюми се произвеждат и в двата региона. Още от ІІІ хилядолетие пр.н.е. човекът произвежда органични бои; фиксатори от стипца; от глина; от медни и железни соли; разтворители, съставени от разлагане на растения и на урина; органични киселини (оцет); сулфати и карбонати. Но опити за систематизиране на този голям практически опит са направени много по-късно, с разцвета на алхимията в гръко – римски Египет през IV век пр.н.е.

< ИЗКУСТВОТО НА БАЛСАМИРАНЕТО >

> „Ето как те (балсаматорите) извършват най-грижливото балсамиране: отначало с желязна кукичка извличат мозъка през ноздрите; една част изваждат по този начин, а останалата – като инжектират ароматни дроги в черепа. После с режещо острие от етиопски камък правят страничен разрез, изваждат вътрешните органи, почистват коремната кухина и я измиват с палмово вино и отново със счукани на прах аромати. След това запълват корема с чиста стрита мирта, с канела и всякакви други аромати, които са им известни, освен тамян и го зашиват. Следва осоляване на тялото с натриев карбонат за 70 дни; този срок не трябва да се превишава. След като изминат 70 – те дни, измиват тялото и го бинтоват цялото с ленти от най-тънка ленена тъкан, пропити със смола, с която египтяните си служат обикновено вместо с лепило.”

История, Херодот (ІІ, 86)

Из едноименният труд на Мишел Ривал.