Великите изобретения на човечеството: Сечива

2 900 000 г. пр. н.е.

В НАЧАЛОТО НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА

Изобретателят на първото дялано сечиво все още не е бил съвсем човек: това откритие от преди трийсетина години революционизира праисторическите изследвания. Но появата на оръдията на труда се счита за един от решителните етапи в еволюцията.

По време на археологическите разкопки между 1970 и 1980 г., в Етиопия, в долината на река Рифт Вали, са открити обработени камъни на възраст между 2,9 и 2,4 милиона години. Това са най-старите познати до днес сечива.

/ СЕЧИВОТО ПРЕДШЕСТВА ЧОВЕКА

Френският историк Ив Копен, един от корифеите на откритията в Рифт Вали, отбелязва, че  дори и „човекът да не може да бъде определен чрез сечивото… (той) все пак остава единственият примат, съпътстван неотлъчно от своите сечива, които решително и щедро обработва за собствено ползване”.

Това разграничение е основополагащо, защото именно сечивото характеризира очовечаването:

„Появата на сечивото бележи точно обособяването на човечеството”, напомня Андре Льороа-Гуран.

Тя го извежда извън схемата на анатомичната биология, характеризираща дотогава развитието на приматите.

Тази поява довежда до прилика между материалното обкръжение и неговата културна приемственост, което предполага значителни по-ранни биологични изменения.

/ РЕШИТЕЛЕН ЕТАП НА ОЧОВЕЧАВАНЕ

С обособяването на първите сечива човекоподобните изоставят ходенето на четири крака  (което им позволява да освободят ръцете), развиват зрителния хоризонт успоредно с двигателните функции на мозъка. Зрителната концентрация води до координирана работа на ръцете под контрола на мозъчните двигателни центрове.

Сечивото се превръща в „истинска рожба на тялото и мозъка на човекоподобните”, за която Льороа-Гуран отбелязва, че „е логично да се придадат на един изкуствен орган размерите на естествените органи: той трябва да отговаря на постоянни форми, на истинския стереотип”. Този феномен съвпада с прилива на популации, отбелязани от историците, които позволяват разпространението на техниките и появата на т.нар. „каменни индустрии”, всяка от които има свои белези.

/ ОБРАБОТВАНЕ НА КРЕМЪЦИ

Производството на сечива от кремък е стереотипно, продължава милион години и за него свидетелстват безброй екземпляри.

В своя културен етап, кремъкът е използван като ударник за обработка на друг кремък с режещи ръбове; парчетата с остри ръбове също са служели за сечива.

По този начин се правели различни по форма режещи сечива, наподобяващи сатъри, но са открити също и останки от рендета, стъргалки и др.

/ ПОЯВА НА ДВУСТРАННО ОБРАБОТЕНИ СЕЧИВА – БИФАСИ

Следващият етап на човекоподобните след културата на обработените камъни обхваща периода от ранния палеолит (1 000 000 – 200 000 г. пр.н.е.) и съответства на раннопалеолитните култури Абвил и Ашел.

Дялането чрез перпендикулярни удари, характерно за епохата на кремъка, продължава да се прилага за заостряне на режещите повърхности, а също и за направа на нов тип по-остро и удобно сечиво – двустранно обработения кремък.

За него се използва техниката на полегато странично дялане, позволяваща да се получат много по-дълги и тънки остриета. До тази техника се е стигнало по пътя на мисловен процес от нов тип. Докато работата върху кремъка изисква само добър избор на камъка и минимално заостряне, двустранната обработка но кремъчните ядра във форма на копие, сърце или бадем изисква много по-сложно одялване, с избор на ударни точки, както и вторична обработка. Тя предполага техническо мислене, несъществуващо преди това. Но човекът от средния полеолит (200 000 – 35 000 г. пр.н.е.) достигнал още по-висока степен на техничност.

/ ЛЕВАЛОАЗКА ТЕХНИКА

В края на левалоазо-мустиерската култура е характерно истинско индустриално производство на оръдия на труда, което било съсредоточено в работилници за дялане на кремък, разположени в близост до местата на добиването му.

През този дълъг период от време основната промяна е  в острието – то става главен елемент на сечивото, вместо съставна част, както при двустранно обработените.

Тази еволюция е възможна поради използването на страничното дялане, а то от своя страна позволява производство на остриета с предварително зададена доста удължена, както и последващо наточване до пълното им изхабяване.

Следва значително разнообразяване и специализация на сечивата, като стъргалки, ножове, остриета и други инструменти. Според Льороа-Гуран, става въпрос за „най-значителната техническа революция може би в цялата човешка история”. И добавя: „През левалоазо-мустириерския период се решават всички най-важни проблеми в производството на кремъчни сечива, тогава започва и следващата еволюция, която довежда до появата но металите”.

/ МИКРОЛИТИ

След средния палеолит обработката на сечива се оптимизира към все по-фини и тесни остриета, като се намаляват загубите на кремък. Приведените цифри са красноречиви: докато културата на обработения камък извлича средно 40 см. остриета от килограм дялан кремък, културата Абвил произвежда 100 см., през ашелския период се достига до 2 м., през левалоазо-мустиерския – 4 м., през ориняк – 10 м., за да се стигне до 50 и 100 м. от 1 кг. дялан кремък с микролитните производства през епохите магдален и мезолит.

< ОБРАБОТВАНЕ НА КАМЪНИ >

Първите свидетелства за обработване на камъни са открити в Източна Африка, в местността Олдувай в Танзания, означавани с английското наименование „Pebble culture”. Те датират от времето на Хомо хабилис, живял преди 2 милиона години. Произведените сечива, обработени едностранно или двустранно, са крайно недодялани. Впоследствие техниката става по-фина и начините за дялане, присъщи на всяка отделна епоха, получават наименования според местата на разкопките: абвилски (от Абвил), ашелски (от Сент-Ашел) и т.н.

 Из едноименният труд на Мишел Ривал