Великите изобретения на човечеството: Поставяне на дръжка

35 000 г. пр.н.е.

НАЧАЛО НА ИЗРАБОТВАНЕ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ИНСТРУМЕНТИ И ОРЪЖИЯ

Дръжката, прикрепена към инструмента, удължава и усилва действието на ръката, придава по-голяма точност на ръчния труд и прави по-резултатен лова.

Снабдяването на инструментите с дръжка представлява напреднал стадий на обработването на камъка, тъй като внася нови принципи на изработване като хващане  и фиксиране центъра на гравитация.

Първите оръдия на труда, снабдени с дръжка, се появяват през късния палеолит, между 35 000 и 10 000 г. пр.н.е. Този период съответства на културите Ориняк, Солютре и Магдален. За него е характерна бързата еволюция към производство на специализирани оръжия и инструменти от сложен тип.

В продължение на тези 25 хилядолетия се появяват техники за дялане на камъка чрез люспене, наречено още „валцово дялане”, позволяващо да се секат островърхи наконечници за стрели, копия, остриета за ножове, длета, стъргалки и т.н. Други производствени методи правят възможна изработката на първите микролити и пробиването на камъка. Всички тези техники играят важна роля в развитието на инструментите с дръжка: валцовото дялане и микролитното производство доставят армирани елементи: техниката на пробиване позволява да се направят отвори за закрепване на дръжките.

/ РЪКА И МАТЕРИАЛ

Полезно е да напомним по какъв начин снабдяването на инструмента с дръжка, която удължава и укрепва действието на ръката, преобразява материята. Френският учен Андре Льороа-Гуран, пионер в изследванията на тази област, определя движенията, характерни за всеки стадий на техническата еволюция. Две от тях – хващането и чукането, имат пряко отношение в случая. Лесно е да се разбере значението на удължаването на ръката с помощта на дръжка, за да може от разстояние да се борави с опасни неща като огън, нагорещени камъни, чрез чифт клещи например. Дръжката в случая е важна не за да придаде повече сила, а повече обсег на ръката. За съжаление, колкото това да изглежда правдоподобно, няма никакви археологически находки от късния палеолит, които да потвърждават съществуването на инструменти за хващане.

ОБРАБОТКА ЧРЕЗ ИЗЧУКВАНЕ

Безспорно е обаче, че дръжката решително ускорява еволюцията на обработката чрез чукане. Андре Льароа-Гуран различава три вида техники: първата е чрез нанасяне на удари върху обработвания материал с помощта на сечивото, използвайки силата на мускулите. Ножът, стъргалката и длетото са най-разпространените палеолитни оръдия от този тип. Добавянето на дръжка увеличава количеството и качеството на приложената сила при преобразуването на материала.

Другите два вида – чрез хвърляне и чрез изчукване – достигат накрая до радикално развитие, благодарение на използването на дръжката. Чукът е най-главният представител на тази обработка. Той се използва през късния палеолит за добиване на клинове с цел разцепване на материала или за да се поправи каменно сечиво, но не се използва за друго поради крехкостта на кремъка, който се чупи при силен удар. Изчукването чрез хвърляне се извършва, според Льороа-Гуран, „като сечивото, държано в ръка, бива хвърляно по посока на обработваемия материал. Ръката (а често и дръжката, която я удължава) следва сечивото по дълга траектория, осигурявайки нужното ускорение, за да удари то с голяма сила обработваната точка”.

/ ПРОМЕНИ ПРЕЗ НЕОЛИТА

Въпреки всичко през късния палеолит няма „материални доказателства за обработка на режещи сечива с дръжка чрез метода на хвърляне” като брадвички, тесли, сатъри, сърпове или мотики. Те се появяват едва през VII хилядолетие пр.н.е. Но като последствие от това се революционизира взаимоотношението човек – околна среда. Използвали са се за оран, както и за земеделски работи, а брадвата за важни ритуали и бойни действия. Те са основните инструменти на неолитната революция.

< МИКРОЛИТИ >

> Това са много фини и тънки каменни пластинки, обработени чрез шлифоване, полиране и наточване на камъка. Класирани са от историците в две групи: микролити с характерна геометрична форма: триъгълни, трапецовидни, правоъгълни или сектор от кръг; негеометрични микролити, най-често остриета с различна форма.

> Производството на микролити е тясно свързано с използване на инструменти с дръжка.

Палеонтологът А. Лейминг-Имперер напомня: „С малки изключения…ловците в следледникова Европа са въоръжени с микролити, т.е. с режещи пластинки от камък, чиито размери на острието обикновено са 2,5 см. Много от тях са с размери до 1 см. и са могли да бъдат използвани само прикрепени към дръжки”.

> Това обяснява факта, че микролитните техники са се развили една през късния палеолит успоредно с разпространението на дръжката.

По-голяма част от микролитите вероятно са служили като остриета на първобитни копия, харпуни или стрели. В скандинавските торфища се намират все още дръжки от харпуни или стрели, към които са закрепени микролитни елементи.

Из едноименният труд на Мишел Ривал