Великите изобретения на човечеството: Микроскоп

1610 г.

ДА ОТКРИЕШ НЕПОДОЗИРАН СВЯТ, БЕЗКРАЙНО МАЛЪК

В началото микроскопът не е нищо друго освен „обърнат” телескоп, от чието използване произтича повече любопитство, отколкото наука. Въпреки това той прави революция не само в медицината и биологията, но и в химията.

От момента, в който човекът умее да реже и сглобява стъклени лещи, за да проучва безкрайната далечина с телескоп, е съблазнен да направи същото, за да наблюдава безкрайно малкия свят. Тази възможност е обмисляна от Галилей през 1609 г., а само няколко месеца по-късно и от Захариас Янсен, производител на очила от Миделбург. През 1610 г. той прави сложен микроскоп – т.е. монтира две изпъкнали лещи, които играят респективно ролята на увеличителен обектив и на очно стъкло, поставени в двата кроя на една тръба.

/ ПРЕДИСЛОВИЕ КЪМ ОТКРИТИЕТО

Този микроскоп и описан за първи път от Вилям Борел, родом от Миделбург, посланик на Франция в Холандия, по повод на анкета, проведена от него през 1655 г., с цел да се определи идентичността на изобретателя на астрономическия далекоглед. Заключението на Борел е в полза на Ханс Липерсхей, но преди много години той видял микроскопа на Янсен и съобщава:

„По време на мисия в Англия през 1619 г. Корнелий Дребел от Холандия, мой познат, познавач на многобройните тайни на природата и професор по математика на Яков І (крал на Англия), ми показа уред, който архидукът му дал, т.е този на Захариас (Янсен). Той беше не (както е сега) с къса тръба, а с тръба, дълга една и половина стъпки, от позлатена мед, с диаметър два цола, носена от три медни делфина.

Поставката й беше кръгла, от абанос и върху нея се поставяха дребни предмети, които при наблюдение отгоре наедряваха като по чудо.”

/ „ЕДИН НОВ ВИДИМ СВЯТ”

Микроскопът прави революция в биологията по същия начин, както далекогледът преобръща астрономията.

Английският учен Робърт Хук напълно осъзнава това, когато през 1665 г. пише: „Току-що е открит един нов видим свят.”

Използваният до ХІХ век микроскоп е със съвсем проста концепция.

Големият биолог от края на ХVІІ век Антони ван Льовенхук работи с прост микроскоп, т.е. уред с една-единствена изпъкнала леща, което го родее с простата лупа, макар че владее рязането на стъкло и че неговите „лупи” позволяват увеличение от порядъка от 50 до 270 пъти.

/ ОСВЕТЯВАНЕ НА ПОЛЕТО В СЯНКА

Хук прави първото подобрение на микроскопа, като в своя труд Micrographia (1665 г.) предписва странично осветяване пред тъмния фон дъно на инструмента. Днес това се нарича „осветяване на полето в сянка”. Той дава и първото точно описание на сложния микроскоп и неговото приложение, което служи на изследователите от онази епоха. През ХVІІ век освен майсторите на очила не съществува оптическа индустрия: всеки учен прави собствения си уред, като понякога сам изрязва необходимите му лещи. Развитието на оптичната микроскопия се заражда към ХІХ век, след като англичанинът Джон Долънд успява през 1758 г. да коригира хроматичното разсейване на светлината при лещите.

Първите ахроматични лещи, използвани при телескопа, по-късно са приспособени към микроскопа от Джовани Батиста Амичи (1827 г.). Това подобрение води до подем в биологията, по-конкретно до развитието на цитологията от Шлайден и Шван, до изследванията на Вирхоф върху клетъчната патология и трудовете на Пастьор по бактериология.

/ МИКРОПРОЗРАЧНОСТ

През 1870 г. е изобретена лещата с имерсия, която позволява много голямо увеличение. Успоредно с това изобретяването на лабораторния инструмент микротом (за приготвяне на тънки тъканни разрези за наблюдение под микроскоп) и изработката на биологични фиксатори и нови оцветители допринасят за възхода на оптическата микроскопия. Кулминацията е достигната през 1941 г. с изобретяването на фазовоконтрастния микроскоп от холандския физик Фриц Цернике, чрез който става възможно изследването на прозрачни предмети без оцветяване.

< МИКРОСКОПЪТ И БИОЛОГИЯТА ПРЕЗ ХVІІ ВЕК >

> 1625 г. Публикуване на първото изследване, направено с помощта на микроскоп, от Франческо Стелути, където се съдържат рисунки на пчели, гледани под микроскоп, и се показва мозаечният строеж на окото.

> 1634 – 1680 г. Вследствие на наблюденията си под микроскоп Атаназиус Кирхер доказва въздействието на невидими организми при развитието на болестта и на гниенето.

> 1655 г. Наблюдение под микроскоп на структури с нищожно малки размери от Джовани Алфонсо Борели. Това са „клетките”, открити от Робърт Хук десет години по-рано.

> 1660 г. Откриването на капилярите от Марчело Малпиги. Така той доказва как артериите и вените се съединяват и допълва теорията на Уилям Харви за кръвообращението.

> 1665 г. Публикуване на Micrographia на Робърт Хук, която дава прецизно описание на сложния микроскоп и неговата употреба, внедрява принципа на осветяване на полето в сянка и съобщава за откриването в разрези на корк на алвеолни структури, които той нарича „клетки”.

> 1669 – 1675 г. Ян Свамердам открива фини техники, чрез които наблюдава под микроскоп анатомията и метаморфозите на насекомите.

> 1672 – 1682 г. Неемая Грю изследва под микроскоп живи растителни клетки и ги описва като мехурчета или торбички. Грю нарича тяхната съвкупност тъкан.

> 1673 – 1723 г. Време, в което работи Антони Ван Льовенхук, който използва собственоръчно изработен прост микроскоп. Той открива и изследва едноклетъчните организми през 1674 г.; въвежда първите методи за работа с култури от микроорганизми за своите наблюдения с микроскоп; обяснява през 1677 г. функционирането на смерматозоидите; открива бактериите през 1683 г.; наблюдава движението на кръвните белтъци в капилярите и доказва експериментално теорията на Харви.

Из едноименният труд на Мишел Ривал.