Великите изобретения на човечеството: Метали

V хилядолетия пр.н.е.

/ НАЧАЛО НА МЕТАЛУРГИЯТА

Медта, заедно със златото и среброто, е един от първите познати на хората метали. Нейното откриване и употреба бележат залеза на каменните оръдия на труда, техника с изключителна дълготрайност, но неспособна за обновление.
И наистина, металургията променя коренно хода на овладяване на околната среда от човека, както и отношението между самите човешки същества: лов, риболов, земеделие, занаяти, война, всички тези области са безвъзвратно преобразени от употребата на металите.
Именно тяхното използване позволява на човека да стане наистина модерен.

/ В НАЧАЛОТО Е САМОРОДНАТА МЕД

Преди де бъде получавана от медните руди, медта се срещала под формата на самороден метал. Образуването на жили от чиста мед става на повърхността на земната кора, така наречените открити залежи, известни на хората още от древността, тъй като металът е лъскав и лесно се вижда.
Първите предмети от самородна мед (перли, шила, кукички, жици, карфици) датират от VIII хилядолетие пр.н.е., и произлизат от Анадола, от Северна Сирия и от Западен Иран.
През онази епоха обработката на мед става по относително прост начин: студено изчукване на дребните предмети и загряване на метала до 200 градуса С и до 300 градуса С за по-едрите предмети, с цел да загуби металната си твърдост и да се улесни оформянето му.
Топенето е още под съмнение; все още не може да се говори за „металургия”, която изисква редукция на минерала (медни оксиди) под въздействието на високите температури. Във всеки случай медните предмети са изключение през периода VIII – V хилядолетие пр.н.е.

/ ПЪРВИ СТЪПКИ КЪМ МЕТАЛУРГИЯТА

Серия предмети от края на V хилядолетие пр.н.е., намерени в Месопотамия, свидетелстват за много по-голяма власт на човека над метала: игли с уши, карфици, шила-замби, огледала, вдлъбнати и плоски брадви, са извадени от некропола в Суза. Както подчертава специалистът по палеометалургия Жан Пиер Моен: „хората не само са открили основните свойства на металите, тяхната ковкост, гъвкавост (шило-замба, шнола-карфица, игла с ухо) и отражателната им способност (огледало), но са се научили да леят разтопената мед в кухи форми, с което са постигнали значителна дебелина при брадвите”. Техниката на леене, която изисква предварително разтопяване на метала, е първата стъпка към „същинската металургия”. Тя се налага реално едва с усвояването на процесите на извличане на метала и отделянето му от минералната маса – т.е. химическото разпадане на оксидите, и добиването на чист метал. От съвременна гледна точка, началото на медната металургия трябва да се отнесе към IV хилядолетие пр.н.е.
То се характеризира с появата на малки центрове за добиване на мед в Иран в близост до медните находища. Някои центрове в Анадола като Чатал Хююк, Хаджълар и Мерсин са сочени като родина на обработката на рудите още през VII и VI хилядолетие пр.н.е., но по всичко личи, че става въпрос за изолирани умения на прилагане на металургични техники, които не са се разпространили и са останали без значение за бъдещето.

/ СЛУЧАЙНОСТ И ОПИТ

Сравнително лесно е да се определи времето на поява на металургията. По-трудно е да се разбере какво е предшествало нейното откриване: случайна ли е тя, или е свързана с огъня, който е позволил развитието на керамиката?
Историкът Бертран Жил поставя точно проблема: „Да се знае, че е възможно извличането на метал от камък, да може да се избере рудата, са се построи пещ, да се предполага, че топлината е основа на операцията, да се разбира, че в отделни случаи суровината трябва предварително да се пече, да се прибавят топилни вещества, да се създадат дървените въглища – от изключителна важност за редукцията, всичко това предполага изумителни постижения на разума, които напразно бихме се опитвали да повторим”. И тъй, произходът на металургията остава забулен в тайна за народите от Античността. Те го превръщат в изобретение на боговете или на героите, които след това предават на хората. Нима не е наистина трудно на историците да пресъздадат тайнствения интервал от време, който отделя откриването на металите от овладяването на тяхното използване?
 

< ЗЛАТОТО И СРЕБРОТО ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА >

Първо от благородните метали, златото навярно е открито и обработвано преди медта, без да сме сигурни в това.

> Златен прах. В Египет най-напред е била позната медта. Въпреки това страната прелива от злато: „Златото е прахът на страната”, се казва в един египетски текст. Името на Нубия (чието производство е било 30 кг. злато годишно) всъщност означава „Земя на златото” (от египетски „нуб” – злато).
Шумерите за сметка на това са бедни на златни залежи: те докарват злато от Северна Сирия, може би също от Оман и Индия. Другите източници на злата през Античността са Мавритания, Ирландия, Кавказ, Централен Сибир, както Южна и Централна Америка.

> Златно руно. Златото се среща в две форми, самородно и алувиално. В първия случай металът е в кварцови жили и се добива чрез раздробяване и стриване на камъка; следва измиване за отделяне на най-леките частици от по-масивните, след това се събират върху гъби.
При златоносните наноси техниката за промиване се състои в накисване на овче руно в наносните депа, за да може златните частици да се полепят по мазната вълна. Този метод е в основата на легендата за Златното руно.

> Галенови мини. Самородното сребро се експлоатира от Античността, но залежите са редки и бедни. Едва след като се откриват мините за галенит (среброносно олово), разработването на сребро процъфтява. То се разпространява в Древния свят през І хилядолетие пр.н.е.
Разделянето на оловото и среброто се извършва чрез огън в резултат на окисляване на един или повече елементи от тяхната течна смес. През Античността тази техника е била твърде слабо овладяна и затова е оставяла много отпадъци, както свидетелстват купищата сгурия в знаменитите галенови мини на Лаврион, близо до Атина. В тях все още се съдържа повече от една трета от първоначалното съдържание на сребро в рудата.

Из едноименният труд на Мишел Ривал.