Великите изобретения на човечеството: Летяща совалка

1733 г.

ВЕЧЕ НЯМА ДА СЕ СЛАГА ВСЕКИ ПЪТ НА СТАНА

Останало задълго занаятчийско, производството на текстил се възползва от голямото обновление в лицето на летящата совалка, която преобразява радикално условията на труд и подготвя прогреса на текстилната индустрия.

Летящата совалка, изобретена от англичанина Джон Кей, е първата от големите революционни новости в текстилната индустрия на ХVІІІ век, преди навлизането на механичните тъкачни и предачни машини през следващия век.

Съществено е значението на летящата совалка за процеса на механизация на текстилната индустрия.

В действителност изобретението на Кей подобрява чувствително полезния капацитет на всеки работник, но се появява несъответствие между тъкането и другите основни стадии на производство като апретурата и преденето.

/ ЛОГИКА НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Тези два бранша, които от времето на металния гребен и чекръка не са се променили основно, неочаквано се оказват очи в очи с главоломно растящата производителност. Налага се предприемачите да модернизират и тях, ако искат да реализират пълноценно предимствата на новото изобретение в тъкачеството.

Така в историята на текстила от ХVІІІ и ХІХ век се забелязва непрекъснато търсене на равновесие между отделните стадии на производство – апретура, предене и тъкане. Това се постига периодично с нови изобретения на второстепенни технологични равнища.

Но също така периодично се нарушава с появата на всяко по-значително изобретение в някой от трите бранша. Нарастващата механизация на текстилната индустрия е причина за съществени промени в западните общества.

/ СЪЗДАВАНЕ НА ФАБРИКИТЕ

Навлизането на машините налага централизация на производството. Докато преди предприемачът разпределя работата между работници по домовете или фермите, механизацията довежда до постепенна поява на все повече фабрики, което позволява по-голям контрол върху качеството на продукта и върху работника. Самият Джон Кей е бивш фабрикант на гребени за тъкачни станове. Той осъществил няколко незначителни изобретения в своята област, преди да патентова през 1733 г. машина за кардиране и прочутата си летяща совалка. Последната позволява да се тъкат платове с голяма ширина само от един работник, вместо от двама.

Същевременно тя ускорява процеса на тъкане и води до повишено търсене на прежда, за което вече споменахме.

/ ПРОТЕСТИ И СБЛЪСЪЦИ

Летящата совалка предизвиква същата съпротива, а понякога и насилие от страна на многобройните работещи по домовете си тъкачи, както и от страна на тези, които чертаят историята на текстила през ХVІІІ и ХІХ век. Тъкачите запалват къщата на изобретателя през 1753 г. Но техническият напредък, предизвикан от неговото откритие, е прекалено важен, за да бъде отминат незабелязан и летящата совалка е последвана от неспирно усъвършенстване на механизацията в тъкачеството.

/ НОВ МАШИНЕН ПАРК

През 1785 г. британският изобретател Едмънд Картрайт създава първия истински съвременен механизиран тъкачен стан. Той е подобрен между 1786 и 1788 г. След това, през 1800 г., идва станът на Жакард.

През 1813 г. англичанинът Уйлям Хоръкс създава първия популярен тъкачен стан с наистина индустриална производителност и броят на машините в британските фабрики в периода от 1813 до 1820 г. нараства от 2400 на 14 150. Тогава производството на платове навлиза в индустриалната ера.

< МЕХАНИЗМЪТ >

Гребенът на тъкачния стан (А) поддържа разделени нишките и има традиционната задача да прекарва всяка нова нишка от вътъка в тъканта. Той е окачен в горната част на стана (В) и се задвижва от тъкача ръчно или чрез педал. Класическата совалка прекарва нишките на вътъка между тези на основата на плата чрез тласък с ръка.

Джон Кей променя краищата на гребена и закрепва към тях кутии. Поставя също водач (С), и то така, че совалката (D) да може „да лети” през отворения ред на нишките и да завърши хода си в кутията отсреща, към която е била тласната. Совалката, снабдена с четири колелца, всъщност се търкаля, а не лети. Двете кутии са с форма на конус, за да може совалката да отскача навън.

За задвижване на совалката тъкачът дръпва рязко едно въже, завършващо с лост (Е). Въжето предава дръпването на командно устройство, монтирана на пружини, което тласва совалката през нишките. Тогава гребенът пада и притиква конеца в тъканта, след което се връща в начално положение.

Тъкачът дръпва отново рязко въжето и тласва совалката между редовете от нишки.

Из едноименният труд на Мишел Ривал.