Великите изобретения на човечеството: Изкуство

XV хилядолетие пр.н.е.

РАЖДАНЕТО НА ПЪРВИЯ ХУДОЖНИК С ХОМО САПИЕНС

Освен естетично и културно богатство праисторическото изкуство представлява несъмнен интерес от гледна точка на използваните техники (приготвяне на пигментите, керамичните суровини) и все по-нарастващата власт на човека върху околната среда.

Изкуството в точния смисъл на думата възниква през ориняк (ок. 29 000 – 22 000 г. пр.н.е.), под формата на гравюри или по-точно на графити, издълбани върху предварително изгладени скални блокове, открити при Фераси, Селие, Бланшар и Кастане, в Дордон.
На повърхността им са забелязани рисунки на животни с бои, приготвени от охра.

/ ОХРА, ПЪРВАТА СУРОВИНА НА ЖИВОПИСТА

Охрата е вид глина, богата на хематит (железен оксид), с която могат да се приготвят жълти и червени бои. Знае се, че е била използвана преди 300 000 г. от Хомо еректус при Терра Амата (Ница), може би с ритуална цел като телесна боя. През мустиерската епоха (70 000 – 40 000 г. пр.н.е.) охрата отново се използва, както и черно манганез, но използването им тогава остава непознато за нас. През периода Шателперон (40 000 – 29 000 г. пр.н.е.) сме свидетели но интересна еволюция, охрата очевидно била изпичана, за да позволи разширяването на палитрата към оранжево, червено-оранжево, кафяво и червено-кафяво, което доказва познаване на физическото въздействие на нагряването върху минералите. До нас не е достигнало свидетелство за художествено творчество на неандерталския човек.
 

Художествените произведения на ориняшкия човек са дело на Хомо сапиенс, т.е. на модерния човек. През периода Гравтиен (22 000 – 18 000 пр.н.е.) се появяват първите скулптирани фигурки, най-древните от които са от Моравия, Централна Европа. Направени са от различен материал като мамутова кост или мек камък. Но една серия от фигурки има особена значимост: те са направени от глинеста пръст, размесена с прах от калцинирани кости, и оставени да се втвърдят в огнището или може би дори в пещ. Тези фигурки да доказателство, че човек е бил способен да произведе керамична субстанция хиляди години преди появата на грънчарството. То не е било необходимо на популациите от ловци номади, намиращи се в непрекъснато движение, и този факт обяснява защо грънчарското производство тогава още не се е развило.

БАРЕЛЕФИТЕ НА ПАЛЕОЛИТА

Също във Франция през епохата Гравтиен се появяват първите барелефи и техниката на стенното изкуство. Създаването на барелефи и фризове изисква използване на островърх прът, длето и кремъчна ножица, а понякога и скеле за работа. Колкото до фреските от тази епоха, те са в много лошо състояние. Използваните при тях пигменти са предимно червено и черно, но се срещат също жълто и бяло (приготвено от каолин и варовик). Художниците от периода Магдален (15 000 – 10 000 г.пр.н.е.) си служат с различни цветове. Разнообразните пигменти, използвани в знаменитите пещери Алтамира и Ласко, позволили добиването на богата палитра от кафяво, сиво, жълто и червено, както и бяло и черно. Зеленото и синьото, приготвени от минерали със съдържание на мед, стават известни едва през неолита. Охрата, изпечена, после разредена (във вода или може би в урина), е била поставяна като запас в „туби” – кухи кости или раковини. Впоследствие се използвала с помощта на „четки”, направени от животински косъм или растителни влакна. Художниците от този епоха използват за рисуване въглен и „моливи” от охра.

/ ИЗОБРЕТЯВАНЕ НА НОВИ ТЕХНИКИ

Рисуването в пещерите налага за осветление да се използват лампи, което не значи, че те са били изобретени за целта. Но не е изключено появата на два други инструмента – чука и чукалото за стриване, да се дължи на нуждата от счукване на пигментите, от които се приготвят боите.
 

Важната роля на охрата в живописта и в погребалните практики води до голямо търсене на този ценен минерал по време на целия праисторически период. Вследствие на това се развива примитивен минен добив, чийто най-известен пример е неолитният кладенец в Дордон.
 

В търсене на цветни минерали човекът достига до медните и железните рудници, а техниката на изпичане на охрата е послужила може би като отправна точка за редукцията на минералите.

< ОТ ЛАСКО ДО ПАРТЕНОНА >

> 10 000 – 3 500 г. пр.н.е. (неолит).
Начало на грънчарство, графитна и рисувана украса в Европа и Близкия изток. Обработка на мрамор за производство на фигурки и на статуи на Цикладите. Обработка на кехлибар. Откриване и обработка на злато и мед. Добиване на различни скъпоценни и полускъпоценни камъни.

> 3 500 – 2 500 г. пр.н.е. Първи украшения от бронз. Техники на нисък и висок релеф в златарството и скулптурата. Развитие на инкрустацията върху слонова кост в Месопотамия. Пирамидите в Египет. Нови оцветители за стенните рисунки и за керамиката. Мегалитно изкуство в Британия и Ирландия.

> 2 500 – 1 500 г. пр.н.е. Процъфтяване на бижутерството и златарството в Египет. Внедряване на техниките на клетъчен и цветен емайл в Месопотамия. Развитие на изкуството на фреската на остров Крит.

> 1 500 – 1 000 г. пр.н.е. Начало на живопис върху платно и тъкан в Египет, изобретяване на живопис с восъчни бои. Развитие на златарските техники в Микена, Гърция. Висококачествени бронзови предмети в Китай.

> 1 000 – 400 г. пр.н.е. Начало на атическата скулптура и на гръцката керамика, последвано от развитие, между VI и IV в. пр.н.е. на изкуството на статуята от бронз и на луксозната керамика. Апогей на йонийската архитектура. Скъпа обработка на слонова кост във Финикия и на злато в Сирия. Откриване на пясъчника в Китай.

Из едноименният труд на Мишел Ривал