Великите изобретения на човечеството: Барут

ХІ век

ИЗКУСТВОТО НА ВОЙНАТА СЕ ПРЕОБРАЗЯВА

Създадените от китайските алхимици формули, основаващи се на селитрата, първоначално се използвали за направа на фишеци, с които се прогонвали лошите духове, а също така и за светлинни ракети. След това се появяват и първите огнестрелни оръжия.

Най-ранните сведения за експлозивна смес на основата на селитра са от Китай през ІХ век, но формулата на барута е дадена едва през ХІ век. През ХІ и ХІІ век започва да се прилага във военното изкуство. Повсеместно разпространение барутът получава в мюсюлманския свят и в Европа през ХІІІ век.

Според синолога Джоузеф Нидъм „първата експлозивна смес се е родила по време на системно изследване на химичните и фармацевтични свойства на широка гама от вещества, в търсене, вдъхновено от надеждата за постигане на дълголетие или безсмъртие”. Селитрата, основна съставка на барута, е добре позната на алхимиците и на аптекарите в древен Китай, които неуморно са развивали техниките за нейното събиране и пречистване още от VІ век, седемстотин години преди тя да бъде позната в мюсюлманския свят и в Европа. Към ІХ век дори започват да я произвеждат чрез занаятчийски методи. Експериментите на алхимиците и лечителите с този елемент вероятно са в основата на откриването на барута.

/ ГОСПОДСТВОТО НА СЕЛИТРАТА

Експлозивните свойства на смес, основана на селитрата, са споменати през VІ век в трактат от епохата Сун, в който се разказва за пламване, предизвикано от подобна смес по време на опит на алхимика Сун Сю Мо. Първото споменаване за опасна смес от дървени въглища, селитра и сяра се намира в една таоистка книга от епохата Тан (ІХ век), където се препоръчва на алхимиците „да не смесват тези вещества, особено с добавка на арсеник, защото тези, които са го правили, видели как тя избухнала, брадите им изгорели, а огънят разрушил къщата, в която работели”. Все пак първото споменаване на формулата на барута дотира от ХІ век. Тя се съдържа във военния трактат У Чинг Цунг Яо от 1044 г., където се дават следните пропорции: селитра (75,7 %); дървени въглища (14,4 %); сяра (9,9 %).

/ СВЕТЛИННИ РАКЕТИ

В Китай бързо се намира както ритуално, така и военно приложение на барута. Започва производството на „фишеци”, които биват хвърляни в огъня за изгонване на демоните вместо традиционните бамбукови стъбла; или пък биват пускани „светлини ракети”, които се приготвят като към барутната смес се добавят цветни оксиди, чиито заклинателни свойства се считат още по-ефикасни. Барутът започва да служи като експлозив към ХІ век, когато е поставено началото на производство на бомби и гранати. През ХІІ век той се използва и за първите пушки с бамбукови цеви. Историкът Нидъм вижда в този еквивалент на „огнените копия” праобраз на пушките с метални цеви, които се появяват в Европа към края на ХІІІ век.

/ КИТАЙСКИ СНЯГ

Хипотезата за независимо изобретение на барута на Запад (която принадлежи на Албер льо Гран или на Роже Бакон) е съмнителна. Много по-вероятно е мюсюлманските търговци да са пренесли технологията на производство. Това може да се установи, благодарение на датите, когато за първи път се споменава формулата. Около 1240 г., в сборник с медицински рецепти, съставен от Ибн Ал-Баитар, селитрата е наречена с красноречивото име „китайски сняг”. Военното й приложение е описано около 1280 г. от Ал-Хасан Ал-Раммах в книга, посветена на кавалерията и на военните стратегии. Първото споменаване на латински език датира от същата епоха и е дело на Марк Грек (вероятно от византийски произход), който дава формулата на барута в своя Liber ignium ad comburendos hortes. Изобретяването на барута бележи началото на химическите войни, макар че телминът не отговаря на смисъл, който ние влагаме обикновено в него. Повече от пет хилядолетия оръжията са дело на металурзи и ковачи, т.е. на хора, способни да правят сечащи и удрящи оръжия, или пък на инженери и механици, заети да произвеждат военни машини. От този момент нататък и химиците, които преди са изнамирали предимно отрови, застават на попрището на войната. Тръгвайки от подобрения към изобретения, те играят все по-важна роля, овладявайки производството на експлозиви и създават бойните газове през ХХ век.

< БАРУТЪТ НА ЗАПАД >

> Около 1314 – 1326 г. Поява на барута във Фландрия, след това в Мец, във Флоренция и в Англия.

> 1346 г. Вероятно използване на барута от участниците в битката при Креси.

> 1527 г. Предполагаемо първо използване на барута за промишлени цели в мините при Кемниц (потвърдено през 1625 г.).

> 1540 – 1556 г. Формулата на барута е дадена в два значителни труда: „Пиротехника” на Ванучо Барингучо (най-древния трактат по металургия на Запад) и в „De re metalrka” на Георг Бауер, наречен Агрикола.

> 1775 г. Подобраване на формулата на барута от Лавоазие. В резултат на това усъвършенстване френският барут става най-мощен за времето си.

> 1802 г. Производство на висококачествен барут с търговска цел от Дюпон дьо Немур в Съединените щати.

Из едноименният труд на Мишел Ривал.