Печатането-Великите изобретения на човечеството

Печатането откриват китайците през VІІІ век - 700 г. преди Гутенберг

Печатането води до безкрайно размножаване на текстове.

Това означава възможност за разпространение на знания без ограничение; технологична революция, която ще възбуди безпрецедентна интелектуална и духовна революция. За тази цел са изпробвани многобройни техники.

Сред тях е печатът щемпел, много разпространен в Египет и Месопотамия. 

Техниката му най-много се доближава до тази на печатането. Защо тогава печатането се заражда в Китай, а не в Близкия изток? Съвсем просто, смятат специалистите, защото квадратната или правоъгълна форма на китайските печати подсказва тя да бъде развита докрай, докато кръглите или овалните печати на египтяните и месопотамците не подтикват към това.

/ С ПОМОЩТА НА СЛОЖНА ПИСМЕНОСТ

Друга важна причина е, че китайците много често гравират свои текстове върху печати, докато в Близкия изток върху тях има само изображения. Накрая, сложността на китайското образно писмо е такава, че твърде скоро налага търсене на механични начини на писане. Обратно, западните видове азбучно писмо са по-удобни за ръчно писане. Откриването на мастилото през ХІV век пр.н.е., а след това и на хартията през І век са другите два много важни фактора, както и голямото търсене на религиозни книги и на конфуциански текстове.

/ ПЪРВИ ПЕЧАТНИ ТЕКСТОВЕ

В Китай използването на термини, пряко свързани с новата техника, се отнасят към VІІ век, но първият познат печатен текст датира от VІІІ век. Става въпрос за хартиен свитък, открит в Южна Корея – но със сигурност донесен от Китай, който съдържа будистка сутра. Археолозите определят изработването му към 704 – 751 г.

Колкото до първата печатна книга, тя е открита от големия британски археолог и изследовател  Аурел Щайн през 1907 г. в Тунхуанг, Централна Азия. Това е китайски превод на Диамантената сутра (в оригинал на санскритски), направен от книжовника Уанг Чен през 868 г.

/ БАВНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В КИТАЙ

Печатарските техники се разпространяват в Китай през целия Х век. Печатници са основани в Лойанг и Кхай-фенг на север; в Съчуан, в Нанкинг и Хангчоу на юг.

По време на династията Сун (960 – 1279 г.) тези техники започват да се изнасят и в съседни страни. Тогава будистите предприемат отпечатването на целия будистки канон. Всяко от шестте издания, публикувани между 971 и 1321 г., изискват гравирането на от 60 000 до 80 000 клишета, което дава представа за нивото, достигнато от печатарството в Китай във време, когато на Запад книжовниците преписват с перо ръкописи в манастири.

/ ПОДВИЖНИ БУКВИ

В началото печатарството прилича на гравюра върху дърво. От едно гравирано клише могат да се направят 15 000 печатни копия и още 10 000 след ретуширане. Технологията изисква гравиране на ново клише за всеки различен текст.

Така че подвижните букви се налагат като необходимост. Това решително обновяване се приписва на Пи Шенг, през първата половина на ХІ век. То остава в сянка до ХІІІ век, времето, когато подвижните букви (от дърво) са върнати в употреба благодарение на друг книжовник – Уанг Чен. Производството на подвижни букви от лят метал започва в Корея от края на ХІV век, а от ХV век и в Китай.

През VІІІ век печатарството е възприето в Източен Туркестан, а неговото разпространение на Запад е последица от завоюването на Туркестан от монголите през ХІІІ век. Стигайки до Полша (1259 г.) и Унгария (1283 г.) монголските орди допринасят за разпространението му чак до Германия.

/ РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Печатането с дървени клишета е познато в Европа още от 1377 г. – дата, документирана със съществуването на карти за игра. Още по-рано през VІ и VІІ век във Франция и Германия  е открит печат върху плат. Гравюри върху дърво, продавани между 1400 и 1450 г. в Южна Германия и Венеция под формата на „книги”, поразително приличат на китайските книги. Според Циен Цюн-Хзюин „изглежда, че европейските гравьори не само са виждали китайски мостри (на книги), но са се снабдявали с тях чрез мисионери или други, които са изучавали тези методи по време на престоя си в Китай”.

Все пак тезата за заимстване на техниките на печатане от Китай не е ясно подкрепена. Но независимо дали става дума за заимстване или откритие, използването на подвижните печатарски букви в епохата на Ренесанса на Запад е съвсем логично. Те са били много по-удобни при печатане на азбучна писмо, което изисква едва стотина вида букви (големи, малки, цифри и препинателни знаци), докато китайският език наброява 53 000 йероглифа с 400 корена, а пълният им набор може да стигне до 450 000 вида.

/ ГУТЕНБЕРГ, ВАЛДФОГЕЛ…И МНОГО ДРУГИ

Не е от съществено значение кой е изобретил подвижните печатарски букви от лят метал около 1440 – 1450 г.: златарят от Майнц – Йохан Гутенберг, Прокоп Валдфогел или Лауренс Костер от Харлем, Холандия. Вероятно е Гутенберг, както е общоприето. Но появата на книгата е европейски феномен: първата печатна книга във Венеция излиза през 1470 г., в Париж през 1471 г., в Краков през 1474 г. През 1500 г. 236 града в Европа имат собствени печатници. Благодарение на тях в обществото бързо се разпространяват идеите на Реформацията през ХVІ век, на научната революция през ХVІІ век или на просветителите през ХVІІІ век.

< ИЗОБРЕТЯВАНЕ НА ПОДВИЖНИТЕ БУКВИ >

Откъс от хроника, написана от книжовника Шен Куа (1031 – 1095 г)

„Човекът от простолюдието Пи Шенг измисли подвижни печатарски букви като взе лепкава глина и я раздели на малки букви, колкото хапки. Всяка буква беше само от един вид.

След това ги постави в огъня да се опекат, за да се втвърдят. Предварително приготви желязна плоча и я намаза със смес от борова смола, восък и хартиена пепел.

Когато искаше да печата, вземаше желязна рамка и я поставяше върху плочата. Там нареждаше видовете букви плътно една до друга. Когато рамката се запълни тя образува плътно клише. Той го слагаше до огъня, за да загрее. След като смазката се разтапяше леко, той вземаше гладка дъска и я притискаше към повърхността, за да може клишето да стане равно като камък за точене.

Ако трябваше да се отпечатат само едно или две копия, методът не беше нито прост, нито лесен. Но за отпечатването на стотици или дори хиляди копия той беше много бърз.”

Из едноименният труд на Мишел Ривал.