Научни, образователни и спортни сгради 2010: Лаборатория на Таск ЕООД, град Правец

инвеститор:
Таск ЕООД

архитект:
арх. бюро СолЕр Интернешенъл ООД - арх. Александър Генчев & арх. Иглика Люцканова

изпълнител:
Прайм Инженеринг - МН ООД

конструктор:
инж. Владимир Тодоров

адрес:
Правец ул. Иван Пеев Маруша № 2
       

Идея за създаване на научноизследователската лаборатория на фирма ТАСК се зароди в началото на 2006 година. По това време, в разгара на строителния бум в България, темата за устойчивото развитие и енергийната ефективност все още нямаха популярността, която днес постепенно придобиват. Въпреки това си бяхме поставихме амбициозната задача да изградим сграда, съобразена в максимална степен с тези принципи.

В лицето на собствениците на бъдещата лаборатория намерихме съмишленици, които горещо приеха идеята и точно спазваха нашите указания от първоначално нахвърлените ескизни идеи до последния детайл по време на изпълнението.

Намерението да се вдъхне нов живот на една изоставена от дълги години сграда, вместо да се премахне изцяло и да се започне работа „на чисто”, в повечето случаи води до усложнено проектиране и изпълнение и крие рискове по отношение на предварителните финансови разчети на инвестицията. Въпреки това, обновяването на съществуващи сгради придобива все по-нарастваща популярност в Европа и води до значителни местни и глобални екологически ползи.

В миналото сградата, в която трябваше да се разположи лабораториятa, е била супермаркет, разположен в близост до централния площад на Правец. Едно от условията на визата за проектиране бе строго да се спазват границите на съществуващата сграда. Това значително ограничи възможностите за обемно-пространствена намеса при търсенето на оптимално решение за новата смесена функция.

Основни елементи на обновената сграда са административният тракт, многофункционалната зала и лабораторията със специализирани складове. В допълнение към тях са предвидени входно фоайе с кафе-бар за вътрешно ползване, хотелски стаи, предназначени за краткотрайно обитаване от служители и партньори на фирмата, отделени от останалите зони, битови помещения с бани и съблекални и технически помещения. Осигурени са няколко нива на достъп, като производствените и складовите зони имат възможност за пълна автономност спрямо останалите части, но при определени условия, могат да са част от общия функционален план на сградата.

В рамките на ограниченията, които параметрите и подходите на съществуващата сграда предлагаха, многообразните дейности бяха овладени по начин, който позволи отделните зони да образуват общ организъм без да се нарушават специфичните изисквания към всяка отделна зона по отношение на осветеност, шумозащита, достъп на различни групи посетители и др. Основният подход към сградата е разположен в северната ѝ част, която граничи с главната улица и с обособен паркинг за посетители и служители. Административната зона е ориентирана към прилежащата от запад река.

Пред офисите има широка тераса с дървена настилка, ориентирана към живописната планинска околност и реката, която осигурява подходящи условия за почивка и делови разговори на открито. Дълбока пергола предпазва работните помещения от ниското западно слънце и от прегряване през лятото. Високите прозорци над нея позволят проникване на естествена светлина в дълбочина, подобряват осветеността и намаляват необходимостта от изкуствено електрическо осветление.

Първоначално собствениците възнамеряваха да запазят съществуващите фасадни термопанели, които бяха в привидно добро състояние и да увеличат топлоизолационните им качества чрез допълнителна топлоизолация, положена от вътрешната страна на външните стени. В процеса на изпълнението се оказа, че в основата си тези панели са силно корозирали и не могат да се използват. Това наложи преработка на проекта и изграждане на масивни тухлени стени с топлоизолация и частична фасадна керамична облицовка. Изцяло се запази скелетната сглобяема стоманобетонна носеща конструкция на покрива и металната конструкция на покривната плоча.

След направени детайлни икономически анализи за дългосрочните инвестиции за отопление на сградата, по предложение на проектантите бяха заложени коефициенти на топлопреминаване за ограждащите елементи, които надвишаваха с над 30% показателите на топлопреминаване по тогава действащата норма за енергийна ефективност. Така те по същество бяха изравнени с понастоящем норми в западноевропейските държави. Заложените показатели надвишават и приетата след завършването на проектирането нова наредба за енергийна ефективност, което поставя сградата в категорията на нискоенергийните сгради.

Желанието на инвеститора да се намали светлата височина на помещенията чрез окачени тавани бе използвано за полагане на допълнителна топлоизолация върху тавана. Това намали с около 1/3 общия отопляем обем на сградата да сметка на значителното подпокривно пространство.

Наличието на централна газификация бе една от основните предпоставки при избора на основния топлоизточник за сградата. Необходимата енергия за топла вода се доставя чрез монтирана на покрива слънчева инсталация, като при необходимост тя се дозатопля.

След приключване на проектирането, съвместно с партньорите от Центъра по енергийна ефективност ЕнЕфект, проектантският колектив разработи теоретичен модел на сградата до нивото на стандарта на пасивна сграда.

В резултат на предвидените допълнителни мерки за повишаване на енергийната ефективност, използваните възобновяеми източници на топлина и съвременни технологични решения (термопомпа, използваща водата от близката река, котел на биомаса) и заложените реални пазарни цени на материалите и изделията, осъществените подробни икономически анализи показаха, че постигането на още по-високи показатели на енергийна ефективност е реално възможно през следващите години.

Недвусмислено бяха потвърдени изгодите от подобряването на енергийните характеристика на сградата и бяха онагледени възможните оскъпявания, сроковете на откупуване на инвестициите и др. Резултатите бяха показани на различни форуми пред широк кръг от участници. С това се стремим да покажем необходимостта от задълбочена работа за повишаване на равнището на енергийната ефективност на сградите в съответствие с духа на европейската политика от 2018 год. всички новостроящи се сгради в Европейския съюз да бъдат с нулева консумация на енергия.

Натрупването и споделянето на опита от подобен род проекти може да насърчи бъдещите инвестиции във възстановяването на стотици подобни сгради, които тънат в забрава и създават неприветлив облик на заобикалящата ни градска среда.